Позитивното отношение към стареенето може да накара хората да се чувстват по-млади и да живеят по-дълго, показват изследвания, а възрастовата дискриминация или т.нар. ейджизъм, влияе върху здравето и благосъстоянието на хората и изисква обществени действия, пише Би Би Си, като се позовава на проучвания на учени от Канадския институт за изследване на стареенето и Йейлския университет.
„Ейджизмът може да промени начина, по който възприемаме себе си“, се посочва в глобалния доклад по темата на Световната здравна организация. Това включва деструктивни мисли, чувства или действия към хората или към себе си на базата на възрастта.
Проучвания показват, че негативните стереотипи за стареенето могат да ограничат желанието на възрастните хора да се учат и да се развиват, което води до ниско самочувствие и намалена активност.
Във Великобритания един от трима души се е чувствал подложен на възрастова дискриминация. В САЩ проучване сред 2000 души на възраст между 50 и 80 години установява, че 93 процента са се сблъсквали ежедневно с някаква форма на ейджизъм. Най-често това е дискриминация, която самите те вътрешно са приели за такава, често под влияние на медиите.
„Трябва да се отбележи, че човекът, който дискриминира другите по възраст, също ще остарее“, казва Парминдер Рейна, научен директор в Канадския институт за изследване на стареенето, цитиран от Би Би Си. До 2030 г. един от шестима възрастни в света ще бъде на 60 или повече години.
Негативните нагласи към стареенето се формират още в ранното детство от родители, медии или лични наблюдения. Според изследователи децата трябва да бъдат образовани за стареенето, за да разберат по-добре жизнения цикъл и да се подготвят за собственото си остаряване, съобщава БТА.
„Стареенето не е разрушителна сила. То е постижение на съвременната система за обществено здраве“, казва Рейна. Начинът, по който говорим за стареенето, влияе върху нашето усещане за него и за живота ни.
Хора с положителна нагласа към стареенето живеят средно 7,5 години по-дълго и показват по-добра памет, включително по-ниски биомаркери, свързани с Алцхаймер, установява Бека Леви от Йейлския университет. Тези хора обикновено имат по-малка атрофия на хипокампуса – частта от мозъка, свързана с паметта.
„Хората могат да продължат да се обучават, тялото и мускулите могат да останат активни и функционални“, казва Рейна. „Няма ограничения за това, което хората могат да постигнат“, добавя той.
Много стереотипи за стареенето са обществено създадени. Например твърдението, че след определена възраст човек е „твърде стар за учене“, всъщност не може да е определящо кой реално е твърде стар.
Съществуват и позитивни послания за остаряването, като по целия свят много култури дават примери за уважение към по-възрастните хора. Под влиянието на конфуцианските ценности някои азиатски общности често отдават дълбока почит към тях. В Япония се отбелязва „Ден на уважение към възрастните“, който става официален празник през 1966 г. Там се правят и специални тържества за отбелязване на 60-ия, 77-ия, 88-ия и 99-ия рожден ден на човека.
В общностите на коренното население на Америка по-възрастните са описвани като „живи библиотеки“, носители на мъдрост и разказвачи – старейшините предават устно традициите и обичаите, което е неразделна част от тяхната култура.
Това напомня, че остаряването е привилегия. „В съвременния свят получаваме като дар това да живеем дълго и добре, но ние се опитваме да го пропиляваме, като се тревожим за него“, казва Рейна.
Моделите за подражание, които имаме, също са от полза за преодоляване на стереотипите. В проучване от 2016 г. 85% от анкетираните посочили, че имат поне един модел за успешно остаряване – като повечето споменават членове на семейството си като родители и баби и дядовци. Те имали по-малко негативно възприятие за остаряването в сравнение с тези, които не са посочили модел за остаряване.
Проучванията показват, че контактът между хора от различни поколения също води до значително намаляване на възрастовата дискриминация. В регионите по света, където хората често живеят поне до 100 години, е обичайно представители на различни поколения да живеят заедно и да създадат силна социална общност. Това допринася за дълголетието и помага за преодоляване на самотата и увеличава социалната свързаност.
