Неблагоприятните въздействия върху здравето, свързани с отделяните парникови газове, замърсителите на въздуха и токсичните химикали от глобалното производство на пластмаси, биха могли да се удвоят до 2040 г., сочат резултатите от проучване, публикувано в изданието Lancet Planetary Health и цитирано от Прес асосиейшън медия/ ДПА.
Моделното изследване е установило вредите за здравето през целия жизнен цикъл на пластмасите - от добива на изкопаемо гориво до производството на материали, утилизацията и изхвърлянето им. Били са разгледани респираторните заболявания, раковите заболявания и ефектите, свързани с глобалното затопляне.
Проучването, водено от изследователи от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, Университета в Тулуза и Университета в Ексетър, сравнява възможните бъдещи сценарии за производството на пластмаси и управлението на отпадъците между 2016 и 2040 г., както и свързаните с тях здравни рискове, пише БТА.
При сценарий „както досега“ отрицателните въздействия върху здравето биха могли да се удвоят, като емисиите на парникови газове ще са отговорни за 40 процента от негативните ефекти, замърсяването на въздуха - за 32 процента, а токсичните химикали – за 27 процента.
Без системна промяна, годишните последици за здравето биха могли да се увеличат от 2,1 милиона загубени години на здравословни живот през 2016 г. до 4,5 милиона през 2040 г. или общо 83 милиона загубени години през периода.
Установено е, че подобряването на събирането или рециклирането на отпадъци само по себе си има малък положителен ефект, докато пълна промяна на системата, включваща ограничения върху производството, би могла да намали последиците за здравето с 43 процента до 2040 г., пише Прес асосиейшън медия/ ДПА.
