Учени установиха, че мозъкът преминава през пет различни фази в живота, с важни „преломни точки" на 9, 32, 66 и 83 години.
Около 4000 души на възраст до 90 години са били подложени на сканиране на мозъка, което позволява да се проследят връзките между мозъчните клетки. Екип от Университета в Кеймбридж показва, че мозъкът остава в юношеска фаза до началото на 30-те, когато достига своя „връх".
Според авторите резултатите могат да помогнат да се разбере защо рискът от психични разстройства и деменция се променя в различните периоди от живота. Макар мозъкът непрекъснато да се адаптира към нови знания и опит, данните сочат, че развитието му не следва плавна и равномерна линия от раждането до старостта, а по-скоро се движи на етапи.
Петте мозъчни фази са:
Детство – от раждането до 9 години
Юношество – от 9 до 32 години
Зряла възраст – от 32 до 66 години
Ранно стареене – от 66 до 83 години
Късно стареене – след 83 години
„Мозъкът се пренастройва през целия живот. Връзките непрекъснато се укрепват и отслабват, но това не става по един и същи начин – има колебания и отделни фази", обясни водещият автор д-р Алекса Маусли пред Би Би Си.
Учените подчертават, че при отделните хора тези възрасти може да настъпят малко по-рано или по-късно, но в масива от данни четирите „завоя" изпъкват изненадващо ясно. Подобни закономерности стават видими едва сега благодарение на големия брой налични сканирания. Проучването е публикувано в списание Nature Communications.
Какво се случва в отделните фази?
Детство (0–9)
Първият период е белязан от бърз растеж на мозъка, но и от „разреждане" на излишните връзки (синапси), които се образуват в началото на живота. В този етап мозъкът действа по-неефективно – подобно на дете, което се разхожда из парк без цел, вместо да върви направо от точка А до Б.
Юношество (9–32)
Около деветата година настъпва рязка промяна: мозъчните връзки влизат в период на „безпощадна ефективност". Маусли го определя като най-драматичния преход между фазите. Това е и времето, в което рискът от поява на психични разстройства е най-висок. Юношеството започва с пубертета, но според новите данни завършва много по-късно, отколкото се смяташе – не в тийнейджърските години, а чак в ранните 30. Това е и единственият етап, в който невронната мрежа става по-ефективна, подкрепяйки тезата, че мозъчните функции достигат пик около 30–32 години.
Зряла възраст (32–66)
Следва най-дългият и стабилен период – около три десетилетия. Промените се случват по-бавно, но посоката се обръща: подобренията в ефективността постепенно започват да отслабват. Изследователите отбелязват, че това съвпада с добре познатото „плато" на интелигентността и личностното развитие.
Ранно стареене (66–83)
Преходът към стареене започва около 66-ата година, но не като внезапен срив. По-скоро връзките между мозъчните райони се пренареждат: вместо да работи като единна система, мозъкът се разделя на по-силно свързани локални „групи", сякаш музиканти започват солови проекти. Именно в тази възраст често започват да се проявяват деменция и високо кръвно налягане, които влияят върху мозъчното здраве.
Късно стареене (след 83)
Около 83-ата година настъпва последната фаза. Данните за нея са по-ограничени, защото е по-трудно да се намерят здрави мозъци за сравнение. Промените са подобни на ранното стареене, но по-изразени.
Маусли казва, че я е изненадало колко добре отделните възрастови граници съвпадат с важни житейски етапи – пубертет в началото, появата на здравни проблеми по-късно, както и големите социални промени около след 30-годишна възраст, като родителството.
Проучването не разделя данните по пол, което оставя открит въпроса за различията между мъже и жени, включително влиянието на менопаузата.
Проф. Дънкан Астъл от Кеймбридж, част от екипа, подчертава, че много психични и неврологични състояния са свързани с начина, по който мозъкът е „окабелен". Според него различията във връзките могат да предсказват проблеми с внимание, език, памет и редица поведения. Независимият експерт проф. Тара Спайърс-Джоунс от Единбург определя работата като „много готино изследване", което ясно показва колко силно се променя мозъкът през целия ни живот, макар и не при всички в точно една и съща възраст, съобщава БГНЕС.
