Привличане на млада публика – с разказ за сюжет, който те познават
Приликите между “Властелинът на пръстените” и тетралогията на Рихард Вагнер “Пръстенът на нибелунга” са толкова поразителни, че създателят на литературната първооснова на филма Дж. Р. Толкин често е бил питан приживе как ще обясни съвпаденията, след като Вагнер пише произведението си почти 150 години преди него.
На което писателят отвръща: “И двата пръстена са кръгли и с това приликата свършва”.
Но не е съвсем така. Въпреки че имената на героите са различни, и в двете произведения има Тъмен господар, съответно Саурон при Толкин и Алберих при Вагнер, като и в двете той изковава магически пръстен, даващ огромна власт, но и носещ проклятие. И в двете произведения
героите са изкушени от силата на пръстена,
която неизменно води до морално падение или смърт.
Освен това някои от героите си приличат и чисто визуално. Гандалф във “Властелинът” и Вотан в оперите от тетралогията се появяват като стари пътешественици с широкопола шапка, мантия и тояга, като и двамата наставляват смъртните и движат събитията зад кулисите.
При Вагнер Зигфрид прековава меча на баща си, за да убие дракона и да изпълни съдбата си. При Толкин Арагорн променя меча на предците си, за да заяви правото си на трона.
И в двете истории има същество, покварено от пръстена, което живее в пещера и го пази маниакално. Във “Властелинът на пръстена” това е Ам-гъл, докато в “Пръстенът на нибелунга” се казва Фафнир - великан, превърнал се в дракон.
Има, разбира се, и разлики – при Толкин героите са ясно дефинирани като добри и зли, докато Вагнер е предпочел да ги направи трагични и противоречиви. Все пак неговото е опера.
И двамата автори, разбира се, са ползвали едни и същи източници – древноскандинавски и древнонемски легенди, като всеки е преработил първоосновата по свой вкус. Но тъй като “Властелинът” е широкопопулярен сред младите, това в момента се използва от Софийската опера и балет,
за да събира потенциална публика
Наскоро две млади певици от операта – Мария Павлова и Станислава Момекова, които участват в спектаклите от “Пръстенът”, обиколиха езиковите гимназии в столицата и в часовете по музика на тийнейджърите разказаха за работата си по Вагнеровите произведения, за сюжетите им и за предстоящия Вагнеров фестивал, който ще се проведе през май и юни за 16-и пореден път.
Този подход за привличане на публика е сравнително нов у нас, но се практикува по света от доста време. В Софийската опера например поне веднъж седмично хора от публиката, които желаят, присъстват два часа преди спектакъл на нещо като тур зад кулисите.
По време на тези срещи те се запознават със сюжета и историята на произведението, което ще се играе същата вечер, имат срещи с изпълнители и изобщо се потапят в света на произведението.
“Трябва да се привлича младата публика, оперите на Вагнер не са само за добре образованата и добре облечена публика на фестивала в Байройт. Аз съм възхитена от това, което правите тук”, обърна се посланичката на Германия у нас Ирене Планк по време на представянето на поредния Вагнеров фестивал към директора на операта и режисьор на Вагнеровите произведения Пламен Карталов.
И сподели, че баща ѝ е бил оперен певец и тя самата е закърмена от малка с музика вкъщи от моментите и когато баща ѝ репетирал. Само че не точно с Вагнер и не дори с немска музика, а с италианска.
“Подготвяше партията на Яго от “Отело”. И повтаряше непрекъснато думата fazzoletto (кърпичка – б.а.), така че това е първата дума на италиански, която ми се е набила в съзнанието”, каза посланик Планк. Немското посолство за първи път тази година застава зад фестивала.
Той започва на 26 май с “Рейнско злато” - първата част от “Пръстенът”, като останалите ще се играят в следващите вечери. Предвидени са и два спектакъла на “Танхойзер” и “Лоенгрин” и три стрийминга - на “Летящият холандец”, “Тристан и Изолда” и “Парсифал” от спектакли на Софийската опера, заснети в предишни години.
