Дъщерята на бившия президент и лидер на "Прогресивна България" Румен Радев - Дарина, ще изиграе първата си главна роля в Народния театър в края на май.
Това ще се случи в постановката "Скъперникът" по Молиер с едно от най разпознаваемите режисьорски имена на Балканите Слободан Унковски. В момента трескаво се репетира спектакълът, който ще е сред най-мащабните проекти в програмата на театъра този сезон.
Очаква се Дарина да изиграе Мариана - любимата на сина на скъперника Арпагон.
В представлението участват близо 30 актьори от трупата, в която вече е и Дарина Радева - Георги Мамалев, Валентин Ганев, Ненчо Костов, Михаил Петров и много други.
Подходът на Унковски към класическия текст обещава среща между Молиеровата комедия и съвременното общество - в свят, в който темите за парите, властта и човешките отношения остават вечно актуални.
Колко току-що завършили артисти постъпват директно в Народния театър и получават главни роли, питат колеги на Дарина, които не могат да се вредят на работа дори в провинцията.
Режисьорът обаче лично е избрал за една от главните роли Дарина Радева. Спектакълът обещава да бъде "театър в театъра" - мащабно, шумно и философско преживяване. В пиесата централен образ е Арпагон - вдовец, баща на две деца и патологичен скъперник. За него парите не са средство за живот, а обект на обожание. Той е буквално влюбен в своето скрито ковчеже с 10 000 златни екюта, заровено в градината.
Неговата параноя някой да не му вземе парите е толкова голяма, че Арпагон подозира всички (включително децата си и себе си), че искат да го оберат.
Основният конфликт възниква, когато чувствата на децата на скъперника се сблъскват с неговите финансови планове: синът му Клеант е влюбен в бедната, но прекрасна девойка Мариана. Самият Арпагон също е решил да се ожени за нея - не от любов, а защото тя е скромна и "няма да му струва нищо". Дъщеря му Елиза пък е влюбена във Валер, който се е престорил на иконом в къщата им само за да бъде близо до нея. Арпагон обаче е решил да я омъжи за богатия старец Анселм просто защото той е съгласен да я вземе "без зестра".
Действието се заплита около опитите на младите да намерят изход от тиранията на баща си. Ключовият момент настъпва, когато слугата на Клеант намира и открадва "съкровището" на Арпагон.
Най-вероятно главната роля на Арпагон ще се играе от знаменития Георги Мамалев, а монологът му след кражбата е един от най-силните в световната драматургия. Арпагон губи разсъдъка си, обвинява целия свят и дори публиката в залата, че са съучастници в обира. Ковчежето се превръща в разменна монета - Клеант обещава да го върне на баща си само ако той се откаже от Мариана и позволи на децата си да се оженят по любов.
В пиесата на Молиер има много комични ситуации (като сцената, в която Арпагон се опитва да прегледа ръцете на слугата си, за да види дали не е скрил нещо в тях), но под повърхността тя е трагична. Очакванията са Дарина Радева да се превъплъти в Мариана и заедно с любимия си да се изправят срещу тежката артилерия на опитните актьори - Георги Мамалев и Валентин Ганев.
В крайна сметка постановката ще е много актуална и днес - как парите изкривяват истината, как слугите лъжат господаря си, децата баща си, а бащата лъже себе си. Въпреки че театърът все още не е обявил официално кой точно ще влезе в ролята на самия Арпагон, присъствието на Валентин Ганев също е знаково и той, както и Мамалев могат да изиграят главната роля. Очертава се спектакъл-събитие, който съчетава опита на старата школа с дързостта на младите актьори, пречупени през философския и често ироничен поглед на Слободан Унковски.
Дарина Радева вече е играла на сцената на Народния театър в спектакъла "Елементарните частици" (по Мишел Уелбек, реж. Крис Шарков). Това е спектакълът, с който президентската дъщеря дебютира професионално. Участва още в "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви", тук Радева играе на Камерна сцена в непосредствена близост до публиката, "Идеалният мъж", една от дългогодишните и обичани продукции на театъра, към която тя се присъединява, и "Пиано в тревата".
Дарина Радева завърши НАТФИЗ "Кр. Сарафов" през 2024 г. в "Златния клас" на проф. Пенко Господинов. Преди да се присъедини към трупата на Народния театър, участва в студентски и независими проекти като "Сад. Игри по време на апокалипсис" и "Кентърбърийски разкази".
