- Медицински драми, криминални сюжети и семейни истории, изглеждат, сякаш вече сме ги гледали
„Копи-пейст на работещи модели, рядко поемане на рискове и жанрово еднообразие. Това са основните критики към новите български сериали, които се борят за зрителския интерес, но с противоречив успех.
Медицински драми, криминални сюжети и семейни истории доминират в ефира, като оставят впечатлението, че сякаш вече сме ги гледали. Различни истории, но познат наратив, усещане за предвидимост и... скука.
Последните няколко години българските сериали преживяват нещо като тих бум
почти няма телевизия без собствена продукция, а нови заглавия се появяват с темпо, което изненадва дори хора от бранша. Но количеството за сметка на качеството ли е?!
Севда Шишманова, бивш програмен директор на БНТ, от позицията на професионалист, създал стандарти на пазара, изразява съжаление за настоящото състояние на сериалите и нейната теза е кратка и много ясна: "Всичко е до контрола на телевизиите и какво те допускат като ниво. Сегашното състояние на продукциите е много тъжно за българския пазар след всичко, което имаше като начало."
Индустрията е като дете, което сякаш е спряло да се развива и расте.
"Абсолютно всички копират работещи модели, но за мен най-успешното нещо за българското кино ще бъде първо да се научим да разказваме истории - това е най-важното, а все още ни е много трудно", коментира пред "24 часа - 168 истории" Димитър Дринов, филмов експерт и критик.
Самият той призна, че не гледа български сериали. Според него също така най-успешните филми и сериали, направени от различни нации, представят нещо характерно за тях, за региона им, историята им, традициите им. "В същото време посланието им достига до много широк кръг от хора и това ги прави толкова успешни - представяш нещо, което е супер характерно за едни, но разказано така, че да бъде достъпно за всички", сигурен е кинокритикът.
В сферата винаги се изтъква и въпросът за парите и ограничените бюджети, от които зависи качеството. "Не може парите да са извинение за всичко - обяснява Дринов. - Да, когато говорим за жанрово кино, бюджетите са голям фактор, това помага на индустрията да се развива, да има кинематография на доста по-високо ниво, но какво виждаме в днешно време? Ето например Иран - какъв бюджет имат там?
Хората снимат на мобилни телефони, без пари и правят качествени филми
Всъщност още преди години големите комерсиални телевизии започнаха сами да продуцират сериалите си, точно за да оптимизират бюджетите. Принципно, БНТ плаща най-много за тези продукции и стойността на една серия там често надхвърля 100 000 лева. При комерсиалните телевизии епизодът варира между 40 000 и 60 000 лева, като "Братя" на Нова телевизия беше заснет с бюджет около 35 000 лева на серия.
С поскъпването на живота, наема на техника, хонорарите на актьорите и услугите в киното тези средства са крайно недостатъчни за производството на качествена продукция и започват големите компромиси. По-ниско заплащане на сценария екип, който измисля историята, по-ниски бюджети за оператор и монтажист, което не позволява наемането на най-добрите намаляване на локациите, намаляване на снимачното време, по-евтина пост продукция.
Всичко това се отразява на качеството
И резултатите са налице.
Бюджетите на новите сериали може и официално да се пазят в тайна, но имаме данни колко гледани са те. Новият сериал на bTV "Вяра, надежда, любов" отчита 24% шер (аудиториен дял) за последния петък и събота във възрастовата група 18-49+. За сериал това е добър резултат, защото всички продуценти знаят, че няма как да постигнат по-високите числа, които правят риалити форматите. Затова и телевизиите залагат приоритетно именно на такива тв продукции и чак след това на сериалите.
"Телевизиите си правят проучвания какви хора гледат, в колко часа и се съобразяват с тези данни при планирането и създаването на нови продукции - коментира и медийният експерт Георги Лозанов. - Въпреки това, каквото и да направят телевизионните продукции, биват изместени от други платформи, където хората имат възможност да гледат каквото и когато поискат - не да чакат на час по лъжичка. Няма да забравя, когато излезе "Робинята Изаура" излъчваше ли се епизод по телевизията - целият град опустяваше. Това е абсолютно невъзможно да се случи отново - не и заради сериал."
На телевизиите освен това им е доста по-евтино
да снимат едно риалити предаване
отколкото цяла голяма продукция, какъвто е един сериал. Според Димитър Дринов един от големите проблеми на българската филмова индустрия е, че третират продукциите си като нещо, което лесно и бързо да бъде продадено на зрителите: "Ако искаш да направиш чипс, който да се продава лесно и да се харесва на всички, няма да викнеш готвач от ресторант с "Мишлен" звезда, който ще ти каже, че това е най-безвкусното нещо на света. Същото е и с киното. Аз имам малко по-различни критерии за това кое е стойностно и кое не. Има хора, които консумират изкуството и го виждат като развлечение, не го третират сериозно. Знам, че има млади хора, които работят с душата си и имат вътрешна потребност да разказват историите така както аз смятам, че трябва да бъдат разказвани. Ще снимат както могат, с каквото могат, ще си заложат къщата дори, ще работят без пари, но ще създават стойностно изкуство, което ще променя живота на други хора."
Премиерният епизод на "Вяра, надежда, любов" е гледан от близо 638,7 хил. зрители, изтъкват от bTV, което го поставя сред най-гледаното им съдържание и онлайн платформите на телевизията. Комбинация между медицинска драма с криминална нотка и носталгичен поглед към 90-те години. Това е
отдавна открита работеща формула
но в същото време за "Вяра, надежда, любов" има много различни мнения. Критиците хвалят успешното пресъздаване на духа на епохата и кинематографичния стил, но има доста смесени оценки за актьорската игра. Докато утвърдени имена и нови лица като Ванеса Пеянкова получават одобрение, в социалните мрежи се появиха критики към изпълнението на някои от другите образи, които бяха определени като изкуствени и неубедителни.
Ако разгледаме по-широкия контекст на българските сериали от последните години, ясно се вижда основният проблем - индустрията работи в сравнително тесен жанров диапазон Медицински драми, криминални линии, семейни тайни, преходът от 90-те... теми, които се повтарят до степен на изчерпване.
Може би първият български сериал, който излезе от тази рамка, е "Мамник", излъчван по БНТ. Най-гледаният епизод привлича над 340 хил. зрители, а с всичките си излъчени епизоди е достигнал до над 2 милиона.
Сериалът разказва за разследването на серия от жестоки и необясними убийства в покрайнините на град Трън, където полицаи и специалисти се изправят срещу древно демонично същество от българския фолклор. Критиците и онлайн потребителите хвалят сериала за неговата внушителна визия и мрачна атмосфера, определяйки го като качествен пробив в "българския фолклорен хорър". В същото време се срещат и негативни коментари, насочени към бавното темпо и театралния изказ на част от актьорите, който според зрителите отслабва реализма. Въпреки тези забележки, общото мнение е, че продукцията е смел и успешен опит за бягство от стандартните криминални драми у нас.
Друг по-нестандартен сериал, излязъл наскоро, е "Ком - Емине" по БНТ. Неговия рейтинг от последния петък е с шер 6,91, което е
най-високият резултат на телевизията
за деня след новинарската емисия. Това е висок процент за националната телевизия, която не се конкурира с комерсиалните. Вдъхновен е от популярния роман на Юлиана Дончева - "Пътят". Продукцията представлява група от 10 непознати, които се опитват да извървят емблематичния маршрут от 700 километра по билото на Стара планина, докато се борят със собствените си страхове и тайни. Критиците описват сериала като нишов и изключително автентичен, отбелязвайки, че на моменти прилича повече на публицистично предаване, заради фокуса върху вътрешния свят на героите. Силно се хвали и операторската работа, но онлайн потребителите често се оплакват от мудното действие, като някои намират сюжета за твърде философски и недостъпен за масовата аудитория.
Според Георги Лозанов високата оценка за операторското майсторство би била само частично успокоение: "Дори и най-красиво заснетата картина, не може да замени липсата на литературно майсторство." Според медийният експерт без сценарий, който да отговаря на сложните въпроси на съвременния човек, продукцията рискува да остане на ниво "самодейност", която е визуално издържана, но драматургично куха.
Димитър Дринов го допълва: "Колкото и да се хвали операторската работа, най-важното наистина е как разказваме историята."
Българските продукции често падат в капана, като третират публиката като нискоинтелигентна. Кадър по кадър се обяснява кое какво е, къде е, защо е там. Затова и някои сериали се определят от зрителите като "бавни".
Ясно е, че всички сценаристи, актьори, режисьори, оператори, дори и хората, които отговарят за звука, работят заедно, за да представят на публиката нещо ново, различно и стойностно.
Дали днешните сериали променят живота на хората, не е ясно. Ще останат ли в удобната зона на познатите сюжети, или ще направят, онази по-трудна крачка към риск, нов език и към истории, които още не са разказани? По този повод едно от най-уважаваните имена в индустрията каза, че ако трябва да направи сериал за българската телевизионна действителност, той ще е със заглавието: "Надежда всяка тука оставете...".
