Жената, превърнала се в символ на елегантност и неподражаем стил, дълги години е живяла с дълбока несигурност и страх от изоставяне - белязана от травми още в ранното си детство.
Родена през 1929 г. от нидерландска майка и англо-ирландски баща, Одри Хепбърн преживява първия си тежък удар едва на шест години, когато баща ѝ напуска семейството без предупреждение. По-късно тя ще определи този момент като „най-травматичното събитие" в живота си – преживяване, което оказва влияние върху всички нейни бъдещи връзки.
Липсата на обич както от страна на баща ѝ, така и от студената ѝ майка, формира у нея силна нужда от семейство и принадлежност. Въпреки възхода си в Холивуд, личният ѝ живот остава белязан от нестабилност.
Кариерата ѝ стремително се издига след ролята в Римска ваканция, където партнира на Грегъри Пек. Следват успешни проекти като Сабрина и култовия Закуска в Тифани. Въпреки професионалния триумф, личните ѝ връзки често завършват болезнено.
След неуспешен годеж и кратка връзка с Уилям Холдън, тя се омъжва за актьора Мел Ферер през 1954 г. Бракът им продължава десетилетие, но е белязан от напрежение, контрол и различия относно семейството и кариерата ѝ, пише "Дейли Мейл".
По-късно Хепбърн намира любов с италианския психиатър Андреа Доти, за когото се омъжва през 1969 г. Въпреки надеждите за стабилност, този брак също се оказва изпълнен с трудности. Доти води разпуснат начин на живот, често злоупотребява с алкохол и има многобройни извънбрачни връзки.
Само няколко години след сватбата му, той е заснет с десетки жени, а снимките обикалят първите страници на медиите. Въпреки това, той омаловажава поведението си като „нормално за Рим". Дори когато близки приятели потвърждават изневерите му, актрисата дълго отказва да приеме реалността, обвинявайки себе си.
Психическото ѝ състояние постепенно се влошава. Тя започва да се изолира, да прибягва до алкохол и медикаменти и да се отказва от значими филмови проекти като „A Bridge Too Far", „Out of Africa" и „The Turning Point".
През 1976 г. приема роля в Робин и Мариан редом до Шон Конъри, но снимачният процес се оказва тежък-актрисата признава, че е била „ужасена" по време на снимките.
Личната криза достига връх през 1978 г., когато тя е открита в дома си след прием на голямо количество сънотворни. Макар да твърди, че не е опит за самоубийство, случилото се се превръща в повратен момент. Скоро след това тя взема решение да сложи край на брака си.
Нов етап в живота ѝ започва през 1980 г., когато среща нидерландския актьор Робърт Уолдърс. Връзката им се оказва стабилна и изпълнена с взаимно уважение- нещо, което тя дълго е търсила.
В последните години от живота си Хепбърн се посвещава на хуманитарна дейност като посланик на УНИЦЕФ, пътувайки до бедстващи региони в Африка и Азия.
Въпреки тежките лични изпитания – загубата на деца, провалените бракове и дългогодишната емоционална несигурност - тя остава отдадена майка и вярва, че е успяла да даде на децата си любовта, която самата тя никога не е получила.
Одри Хепбърн умира през 1993 г. след борба с рак, оставяйки след себе си не само легендарно филмово наследство, но и история за крехкост, сила и неугасваща нужда от обич.
