"Любов и други аварии" е като вкусно ястие - с добри съставки и умело аранжиране
Невероятно, но факт - в театър “София” гледахме представление! Оградата от ламарини около нещастната сграда си стои непробиваемо, макар че Столичната община е обещала ремонтът вече да е приключил. След продължаващите вече 4 години строителни дейности миналата седмица една тясна пътечка, украсена с балони насред металните ограждения, насочваше зрителите към Камерната зала, вече отворена за представления и публика. Йорданка Фандъкова, в чийто кметски мандат започна ремонтът, придружена от Мирослав Боршош, поздравиха на влизане екипа на театъра, а на финала кошница с цветя демонстрира съпричастността на настоящия градоначалник Васил Терзиев към случващото се в културната институция.
На сцената гръмна шампанско - не като welcome drink, а като част от сюжета на премиерния спектакъл “Любов и други аварии”. Пиесата е българска, на младите авторки Александра Славова и Любомира Видева, спечелили с нея традиционния конкурс на театъра за съвременна българска драматургия. Справедливо е да кажем, че
в постното меню на днешната ни
драматургия текстът е като
вкусен десерт
- изграден от добри съставки и модерно аранжиран.
Той разказва историята на 30-годишната Вяра (в ролята е Ангела Канева), чиято дълга полусемейна връзка се проваля и младата жена е самотна и отчаяна в търсенето на нов партньор. Изчерпала всички познати възможности, тя прибягва до популярните dating приложения с надеждата, че ще срещне подходящ мъж, от когото да трепне сърцето ѝ.
На екран пред зрителите се завъртат профилите на всякакви мъже с регистрации в приложението за запознанства и само един клик дели Вяра от срещите с тях. За място е избрала бара, където нейна приятелка (Елена Дечева) е и барман, и диджей, и душеприказчик. Един по един в бара прииждат всякакви типове - нахакана мутра, кацнала директно от Дубай, геймър с неизживяно детство и представа за света като компютърна игра, актьор, рецитиращ Робърт Бърнс, религиозен гуру с магическо махало, бедняци,богаташи, срамежливци, насилници, мамини синчета и откровени социопати.
Случайните срещи и повърхностните разговори носят на героинята вместо надежда и близост все по-голяма самота и емоционално изтощение.
С всеки следващ
мъж ситуацията
става все
по-отчайваща,
а зрителите се превиват от смят от абсурдния хумор. Не зная дали красивите авторки, на видима възраст около 30-те, разказват тази история от личен опит и героите им почиват на реални прототипи, но историята им се отличава с болезнена искреност. За хората, които не са се сблъскали с проблема на самотата и невъзможността да намериш партньор, ситуациите сигурно изглеждат хиперболизирано. Обратно, потърпевшите млади самотни момичета ще ви кажат, че реалността е дори още по-абсурдна и жестока.
Режисьорът Ованес Торосян, който изпълнява и една от ролите, е извлякъл максимума от пиесата, вкарал е ритъм и динамика, противопоставил е ситуации, подредил е репликите така, че да произведат още хумор. Обиграл е много добре пространството - освен на сцената в малката заличка се играе извън нея, върху бара в зрителската част. Има интеракция с публиката, която става съучастник в случващато се.
Музика, поезия, коктейли и аромат на арабски парфюм са миксирани в приятно преживяване. Има един кратък момент, в който скоростта спада и става равно и леко скучновато, но съм сигурен, че това ще бъде отработено и преодоляно в следващите представления.
Прекрасен момент
е участието на
Петя Силянова,
която седи сред зрителите и в партньорство с Юлиян Рачков “открадват шоуто” в 10-минутна словесна заря, за да го върнат след това великодушно към главната героиня за неочакван финал с новата звезда на BG киното Гринго-Богдан Григоров.
Ангела Канева е сред най-новите попълнения на театъра, известен с кохортата си от красиви актриси. Освен че е хубава, тя е по детски миловидна, с много изразителна и емоционално всеотдайна и находчива мимика. Чудесно попадение за нея е тази роля. Целият екип е очевидно вдъхновен и въодушевен след дългите бездомни години, затова заслужава да изредим поименно и останалите участници в спектакъла: Владимир Солаков, Даниел Кукушев, Димитър Стойнов, Николай Димитров, Пламен Манасиев, Юлиян Малинов. Сценограф е Мери Денева, а мултимедията е на Димитър Сарджев. Директорът на театъра Ириней Константинов беше щастлив да домакинства на мнозина свои колеги, дошли да поздравят първия пробив в дългогодишното бездействие на трупата.
