Пламен Димов е сенчест адвокат в поредицата на Би Ти Ви за 90-те години, но всъщност не познава "герои" от прехода
“В живота или успяваш, или учиш - няма грешки, а само опитност и вяра, че Бог ни обича”. Това казва актрисата Албена Павлова, чиято лична философия за смирението и труда на актьора се превръща в емоционален гръбнак на новия сериал по bTV “Вяра, надежда, любов”, който ще видим тази пролет.
Мъдростта на актрисатa, носител на “Аскеер” и “Икар”, намира своето огледално отражение и в думите на нейния млад колега Пламен Димов, с когото си партнира в лентата.
“Мога да кажа само хубави неща за всички колеги, с които снимам. Това, което прави актьорския състав на “Вяра, надежда, любов” специален, е именно диалогът между генерациите. Затова кастингът много ме впечатли от първия момент, когато разбрах с кого ще снимам”, казва Пламен. Целта била да се избегнат стереотипите и да се покажат нормалните хора - красиви, млади и интелигентни, които обаче са принудени да правят компромиси, за да оцелеят.
“В този смисъл сериалът “Вяра, надежда, любов” не е просто медицинска драма, а дълбок психологически портрет на едно време, което ни е направило такива, каквито сме днес”, допълва той.
Двамата актьори ни пренасят в една от най-противоречивите години на прехода - 1998-а, когато държавата е крехка, институциите са в колапс, а болница “Вяра, надежда, любов” остава последният остров на човечността. На този суров фон, когато Европа е само далечна мечта, а границата между доброто и злото е опасно размита, Албена Павлова влиза в ролята на лаборантката Светла, сбъдвайки по ирония на съдбата детската си мечта да бъде лекар, докато Пламен Димов изследва “сивата зона” на оцеляването като адвокат с поне две лица.
Чрез образите и на двамата сериалът припомня, че
независимо от епохата оцеляването изисква
характер, а изкуството - споделена истина
“Наистина исках да се занимавам с медицина. За кратко мечтаех да бъда хирург, но осъзнах, че кръвта и човешките органи мога да ги гледам само на снимка. Дълбоко вярвам, че това, което е за нас, ни намира винаги. Дори и да вървим по заобиколния път към него. В моя случай това си беше направо shortcut. Бях приета във ВИТИЗ веднага, веднага започнах да снимам, веднага срещнах и любовта си. Мисля, че спасих медицината от един доста чувствителен, да не кажа нервен, хирург и пациентите - от един паникьосан лекар”, разказва с усмивка Павлова. Тя описва героинята си като жена, която живее в миналото - нещо, което коренно я различава от нейната лична философия.
“Светла е човек, който живее до голяма степен в миналото. Бих казала дори - в нездравословна степен. Избори, срещи, вярвания в миналото предопределят живота на всеки. И тези избори, срещи и вярвания далеч невинаги са били правилните. Но аз съм устроена така, че да не съжалявам за нищо, което се е случило в миналото ми. Нямам емоционален ресурс и време да посвещавам на съжаления, упреци и хипотези: “Ех, какво щеше да стане, ако...”. Може би всичко това идва от дълбокото ми убеждение, че няма грешки, има опитност; че в живота винаги има нещо, заради което излизаш по-богат, по-мъдър, по-добър, по-можещ”, казва още Албена.
Докато тя не понася гледката на кръв,
Пламен Димов подхожда към ролята си с дисциплината на човек, видял киното и от техническата му страна като асистент-режисьор.
“Работих един месец от другата страна на камерата - в режисьорски екип като втори асистент-режисьор. Исках да разбера как се случва комуникацията между екипа и постоянно се навирах на всички служби да ги питам кое как става, кой обектив как работи, прожектори и т.н., чисто организационно придобих пълна представа как действат всички служби. Това ми помогна, защото преди отивах директно на снимки и докато дойде моят ред, енергията ми спада. Сега знам точно какво ми е необходимо, за да не се пренавивам и всичко е точно”, казва Пламен.
За него импровизацията не е “халтура”, а строго структурирана материя.
“В някакъв момент обаче може да се превърне и в халтура, ако не си достатъчно подготвен и опитваш с “вътрешнозаводски” смешки да впечатлиш. Проф. Ивайло Христов, който е моят преподавател, ме е учил, че импровизацията си има правила и едно от най-важните неща е да имаш опорни точки, докато импровизираш, които да те върнат обратно в представлението”, обяснява Димов.
Неговият герой е адвокат, който се занимава с юридическата част на болницата, но има и друго лице. “Между тъмната и светлата страна е. Не е точно “мутра”, но в него има дилеми, търсене, борба за оцеляване. Колкото до мен, дали познавам такива лица от т.нар. преход, ами не. Чувал съм много за тях, срещал съм подобни на тях, но все пак съм се родил през 90-те и няма как да съм наясно в пълна степен с поведението на “сенчести” хора и структури”, разказва Димов.
За Албена Павлова най-трудното в ролята
също е времето, в което се развива действието.
“Много сложна е действителността и на крайности - отчаяние и идеализъм дори не в последователност, а в едно. Връщането там е историята да бъде разказана автентично, без патос и емоционална окраска: “Ох, колко страшно беше тогава”. А за мен конкретно беше трудно да държа спринцовки, епруветки и игли. Което води до две констатации - тъжната е, че освен за хирург не ставам и за лекар в лаборатория, а радостната - че съм избрала подходящата за себе си професия”, казва с усмивка Албена.
Тя също споделя с въодушевление доброто партньорство не само с Пламен Димов, но и с останалите колеги на терен. “Който си въобразява, че може да е сам в тази професия или в живота, е на много грешен път”, смята Албена. Въпреки дългите години труд и наградите тя не се възприема като “актьорска мечка”, а като черноработник.
“Животът ми е бил добър, но съдбата не ме е глезила. Това кали характера ми”, смята тя. В работата си Албена избягва менторския тон и назиданието, защото вярва, че съвременният човек е претоварен и търси лекота. За нея пътят към героя минава през забавлението и екипната работа с колегите, но при спазване на високи професионални стандарти.
В този свят на гангстерски войни и разклатени правила и Албена Павлова, и Пламен Димов черпят своята истинска сила от личните си пристанища: Албена от дългогодишния си съюз с Емил Марков, нейния “гравитационен център”, а Пламен - от спокойствието и увереността, които му вдъхва неговата партньорка Радина Кърджилова.
Албена сама казва, че винаги е била различна. “Постоянно се бунтувах, като малка така и
не спазих никога позволената
дължина на полата”,
спомня си тя. Пътят ѝ към актьорството е белязан от низ съдбовни случайности. Една олимпиада по руски език, спечелена почти на шега, е могла да я изпрати в съвсем друга посока, но мечтата за сцената надделява. Изправяйки се пред огромната конкуренция от 1500 кандидати в НАТФИЗ, тя успява да влезе в заветната бройка от 30 приети.
Пристигането в София от Русе обаче се оказва тежък емоционален удар за момичето, израсло в семейство с огромна любов и подкрепа. “Родителите ми страшно ми липсваха. Изпаднах в двугодишна депресия, в София се чувствах малка и ненужна”, признава тя. Но както често се случва, след най-тежкия период идва наградата. За Албена тя се появява в лицето на нейния колега и съпруг Емил Марков. “Той беше най-нежният и постоянен ухажор - висок, рус, синеок и свиреше на китара. Аз му предложих брак след четири години обмисляне. Просто попитах: “Вече не е ли време да се оженим?”. Тяхната сватба, изпълнена с радост и спонтанно изпито шампанско на екс, поставя началото на един щастлив период, който я държи здраво стъпила на земята и до днес.
За Пламен Димов любимата Радина Кърджилова
и синът му са хората, които го правят щастлив
“Тя много ми помага, но не като си говорим как трябва да се изиграе даден образ, а по много други начини. Радина е всичко, което ми е най-ценно”, хвали партньорката си Пламен.
Актьорът много се надява сериалът “Вяра, Надежда, Любов”, да се хареса на всички пред екрана. “В лентата влизам с огромно удоволствие и с провокацията да имам няколко лица. Това е предизвикателство за всеки актьор. И в театъра е така – смяната на няколко персонажа по време на едно представление е предизвикателство и в същото време изключително сладко за актьора”, обяснява Пламен Димов.
Друг паралелен сюжет в сериала, освен стерилната чистота на болницата и раждането на новия живот, е сблъсъкът с подземния свят на нощния клуб “Марсилия”. Заедно с медицинските истории поредицата разкрива гангстерските войни, контрабандата и невидимите връзки между престъпността и властта. Болницата и клубът се оказват неочаквано свързани в мрежа от тайни и незаконни сделки, които ще подложат на изпитание морала на всеки един от героите. В крайна сметка зрителите ще видят, че независимо дали се бориш с епруветките в лабораторията, или с юридическите възли на престъпния свят, най-важното е да не предаваш човечността в себе си, защото раждането на живота остава най-силното оръжие срещу мрака на беззаконието.
ГЕРОИТЕ В СЕРИАЛА:
Нети е властният шеф на болницата, Неве – съпруга на легендарен професор
Освен Албена Павлова и Пламен Димов в сериала участват и едни от най-обещаващите актьори у нас. Всеки от тях внася специфичен нюанс в картината на 90-те години, превръщайки историята в многопластов портрет на обществото.
Антоанета Добрева - Нети е в ролята на доц. д-р Красимира Жекова – акушер-гинеколог и директор на болницата “Вяра, надежда, любов”. Тя е обаятелна, властна, чаровна, основен двигател на болницата и голям професионалист. Това е и първата по-голяма и сериозна роля на Нети в български сериал.
Невена Бозукова, известна със своя комедиен талант, но и като един от запонящите се “предатели” в първия сезон на “Трейтърс: Игра на предатели”, тук поема по-различна роля – тази на д-р Лидия Дерменджиева. Героинята ѝ е акушер-гинеколог, съпруга на легендарния проф. д-р Никола Дерменджиев, който работи в същата болница и в чиято роля влиза нейният колега Роберт Янакиев.
Даниел Върбанов се пренася в края на 90-те години на миналия век след фурора си във “Войната на буквите”, чието действие се развиваше в Средновековието. Той е в една от главните мъжки роли в новия сериал като Васо - бивш френски легионер. Житейските избори, които прави героят му, са базирани на непреодолимия конфликт между него и баща му - бивш генерал от Строителни войски, изпитващ непреодолима носталгия по соца.
Ванеса Пеянкова и Катерина Борисова - двете актриси са част от “младата кръв” в сериала. Ванеса влиза в ролята на Маргарита Луканова – акушер-гинеколог, а Катерина се превъплъщава в Екатерина Константинова – неонатолог, дъщеря на Светла (Албена Павлова) и братовчедка на Маргарита (Ванеса). Красавиците имат всички шансове да пленят зрителите на Би Ти Ви с таланта и увереността на героините си, които са изправени, всяка по своему, пред тежки житейски избори – лични и професионални.
Калоян Трифонов е актьор с модерно излъчване и чар и смело влиза в ролята на Геле - виден представител на мутренския свят от 90-те, собственик на клуб “Марсилия” - мястото, където се коват незаконните сделки в сериала.
