Майка му по традиция направила баница за 101-ия рожден ден на Калата
“Всеки ден се сещам за баща ми Георги Калоянчев, никога няма да го забравим, пазим си спомените в семейството. И ето, майка ми Валя направи любимата му баница и така отбелязахме 101-годишнината от рождението му. Аз пък вечерта имах представление в Пазарджик и постоянно си мислех за баща ми.”
Това казва Ивайло Калоянчев, единият от двамата синове на великия Георги Калоянчев. Другият - Явор, е оператор в БНТ и също отбелязва годишнината от рождението на баща си със семейството. И двамата не го забравят, но само Ивайло е тръгнал по стъпките на Калата.
Той се върти около сцената от съвсем малък. Дивѝ се на реквизита - бради и мустаци се залепват, внезапно коси се свалят, оказват се перуки. Когато учи в 7-а гимназия на “Шишман”, прекарва дните си в театъра. “Ако са играли “Големанов” 700 пъти, аз съм го гледал 600!”
Времето му е разпределено между сутрешните репетиции и вечерните представления
Просто е нямало как да не се зарази.
Брат му Явор е по-различен. Техниката го привлича повече, мечтае да стане прочут фотограф и в края на краищата завършва операторство във ВИТИЗ.
Татко му никога не му говорел за занаята. Не само това, ами въобще е нямало изповедни разговори между двамата. Калата е на върха на актьорската кариера - над него само небето. Репетира, играе в театъра, снима филм или в телевизията, говори по радиото и през лятото обикаля страната с легендарните комични сценки. Няма време за двете си момчета - Ивайло и по-малкия Явор. Всичко, което Ивайло иска да му каже, минава през майка му Валя. Чак когато идва на работа в Сатирата и излиза с баща си на сцената, започват да се сближават. Калата му казва това-онова на репетициите. Накрая и той се осмелява да поправя и коментира баща си. И за голямо удивление вижда, че бележките му попиват и имат резултат.
Когато Ивайло решава да кандидатства във ВИТИЗ, баща му, естествено, научава последен. “Пробва се да ми чете конско, но с мен на глава не се излиза”, връща лентата синът. После обаче Калата все пак го подхваща, както той си знае - две години по-късно Ивайло става студент в Академията.
“Никога не съм искал да правя нещо друго. Отивах на училище, стоях час-два и хуквах към Сатирата. Първо гледах репетициите, после представленията. Атмосферата проникваше в сетивата ми”, разказва той. След като взима тапията, го изпращат по разпределение в Добрич. Не след дълго се озовава в Сатирата. И дори играе с баща си. Не страда, че остава в сянката му. Учи се от най-големите в “Балкански синдром”, “Големанов”, “Клаустрофобична комедия”, “Посещението на старата дама“. Снима в “Заплахата”, “Съдията”, “13-ата годеница на принца”.
Актьорът няма да забрави дебюта си на професионална сцена. След като завършва ВИТИЗ, заминава по разпределение за Толбухин (днешния Добрич). За премиерата идват баща му и майка му. Играе в ролята на богатия ерген и почетен мирови съдия Линяев от “Вълци и овце” на Островски. Измисля за майтап номер - когато става от стола в една сцена, кракът му да е изтръпнал, така че да потегли като куц. Зрителите се разсмиват. Прави го втори път и ефектът го поощрява да потрети. Тъкмо се приготвя и от залата Калата се провиква: “Нееее!”
“В първия момент се сепнах. Какво става, защо вика тоз човек! А после ми стана смешно”, спомня си Ивайло. Това е единственият път, в който баща му се намесва в работата му.
Калата не дава съвети на сина си и в личния му живот. Когато тръгва да се жени, баща му само процежда: “Рано ти е още!”. Бил на 21 години, но го оставил да прави каквото иска. Калоянчев не се намесил и когато Ивайло се развежда с първата си жена Ваня. “Щом съм решил, значи аз си знам най-добре. Всички сме либерални - решим ли нещо, правим го!”, категоричен е Калоянчев.
Понеже е висок 1,80 и е бая едър по едно време записва да тренира борба. Бори се в “Левски” и “Локомотив”. Веднъж го мярнал Боян Радев и се спрял да го погледа. След това звъннал на Калата и му казал: “Дай ми го, за две години ще го направя световен шампион!”. “Ааа, той борец няма да става!”, отсякъл големият актьор. “Ама нали тренира!”, настоял двукратният олимпиец. “Ще му мине, ще му мине!”, прекратил пазарлъка Калата - явно е бил убеден, че синът му е роден за театър.
“Харесвах борбата, както и Боян Радев, знаех за успехите му, но послушах баща си”, казва с днешна дата Ивайло и не съжалява.
Веднъж баща му забравя, че му предстои представление в Сатирата. Добре, че в театъра имали един помощник-режисьор - Стаев, абсолютно спокоен и стриктен човек. Звъннал той в шест часа у Калата и го попитал какво прави. “Гледам телевизия. Хайде чао, че ми е интересно!”, побързал да пресече разговора актьорът. Онзи обаче отвърнал: “Хайде, облечи се, ела да поиграеш малко и после пак ще гледаш телевизия!”.
На Ивайло обаче нямало кой да се обади и изтървал едно представление. Детското “Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита” от Никола Русев. В такива случаи виновният актьор плаща сбора от върнатите билети. Удържали на Ивайло от заплатата към 400 лева.
През 2000 г. Ивайло Калоянчев напуска Сатиричния театър след конфликт с тогавашния директор Рашко Младенов. И после 12 години работи в чейндж бюро. “Още преди това наред с актьорството заработвах и с обмяна на валута. Но знаех, че един ден отново ще се върна в театъра. И се върнах след като година и половина бях останал без работа. Тогава Славчо Пеев ми се обади, беше режисьор на “Тежка форма на лека депресия”, и ме покани да играя в нея. Така се върнах в Сатирата”, разказва Ивайло. И до днес той е там.
Има два брака и трима синове - от първата си съпруга един, от втората един и още един, доведен от нея. “Разбираме се, всичко е наред, а и внучета имаме”, казва Ивайло. На въпроса какво още не знаем за него и баща му, Калоянчев се усмихва: “Ами няма как да знаете нищо лично за него, защото го познавате от сцената, от екрана. Там той играе роли. Изричаше написани реплики. Блестящ. Актьор. А у дома беше просто човек, който искаше да бъде спокоен, обичан. И майка ми, и ние - синовете му, бяхме до него. Просто беше баща ни. Не актьорът! Не звездата. Нашият татко! Ценеше спокойствието си. Беше далеч от битовизмите. Разбирам го сега. Не, не беше самотник, но не искаше да бъде и център на компанията. Просто да бъде сред хора. Да чува и слуша. Това го забавляваше. Атмосферата. Наистина ценеше добрата компания. Но отстрани. Душата му беше на сцената, не в кухнята. И аз съм като него - темерут”, смее се Калоянчев.
Тъжно му е, че баща му го има във филмови ленти, но ролите му в театъра няма как да бъдат видени. Няма записи. Театърът е мимолетно изкуство, а тогава технологиите не са това, което са сега. “Всъщност, сега като се замисля, най-важното беше баща ми да не кажеше “не”! Обработвах майка ми, подмазвах се, сълзи ронех и се чудех как да постигна непостижимото - само татко да не каже “не”. Защото кажеше ли го, това беше краят! Такъв човек беше. Ето ви една семейна тайна. Татковото “не” беше неоспоримо. Гениален е, велик и мой баща - най-голямото щастие”, казва с гордост Ивайло Калоянчев.
