Филип Тотю получава 2000 франка, за да води чета. Панайот Хитов договаря 20 000 пушки, които ще се платят... след освобождението на България
През 1873 година в Букурещ се събира Централният революционен комитет. Ангел Кънчев е изработил един устав, Апостолът Левски – друг. Председателят Каравелов обаче, вместо да ги обсъди, отхвърля и двата и налага своя. По това време Ботев току-що е освободен от Фокшанския затвор и на 23 август пристига в Букурещ. Левски след събранието обаче е заминал на последната обиколка из родината си и двамата не могат да се видят въпреки желанието на Апостола. Заради арестуването му пък цялата изградена с толкова усилия революционна организация в България е разбита. След този удар комитетът в Букурещ предприема нови планове за освобождение чак на 21 август 1874 г. с избора на членове.
От старите са останали Любен Каравелов и Кириак Цанков, а нови са Тодор Пейов, вземал участие и преди това в работата на комитета, и Христо Ботев. Все още силно е влиянието и на Панайот Хитов, който смята, че България ще се освободи с чети, но те трябва да се подготвят в Сърбия.
Скоро след това се отделя Любен Каравелов, като обявява, че преустановява революционно-публицистичната си дейност и ще отдава силите си на просвещаването на българския народ и започвал да издава сп. “Знание”. На третото събрание през 1875 г. той не е поканен. Вече са се скарали с Ботев, който издава в. “Тъпан” и иронизира доскорошния си другар.
Той вади стари работи за Каравелов и пише, че е направил печатницата си с народни пари. Ето какво казва по този повод Кирил Ботев: “Брат ми се скара с Каравелов. Братът на Левски, Петър, беше се настроил страшно против Каравелова, защото мислеше, че Каравеловата печатница е от Дякона. То действително беше така, голяма част от буквите бяха купени от Левски с народни пари, а пък
Каравелов не даваше пари на хъшовете.”
Старият председател на комитета отказва да предаде сметките, комитетските книжа и революционния печат. Имало и пари, свидетелстват съвременници, които му дал Левски, но и за тях не дал сметка и отчет. Каравелов пък упреква Ботев, че правел зулуми сред емигрантите и крадял пари с мисълта да попречи на разпространяването на неговия вестник “Знаме”
След раздорите в Централния комитет Каравелов го нарича вагабонтин, когото от милост прибрал от букурещките улици. Ботев точно тогава, в началото на 1872 г., решава да създаде революционен комитет, обявява това и на Васил Левски и разпраща писма до някои емигранти да участват. Някой обаче го издава на браилската полиция, тя пък го подозира в разпространение на комунизъм. Пред съда Ботев заявява: “Аз наистина съм емигрантин, но нито съм комунист, нито пък проповядвам комунизма, защото
да проповядва човек комунизъм на българския народ, то не значи друго нищо освен една глупост
На българина днес за днес трябва да се втълпява революционна идея, както и аз това правя заедно с моите другари.” Доколко е вярвал човекът, който пише: “Изповядвам единний, светлий комунизъм”, е друга тема.
Вкаран е във Фокшанския затвор, докато се намери кой да гарантира за него. В килия е три месеца. Съдържателят на хотел “Патрия” Г. Залхманов уведомява Каравелов и с Д. Ценович те гарантират. Ботев е освободен и отива в Букурещ. Именно това има предвид Каравелов, като казва, че го прибрал от милост.
Ръководната роля на новия комитет с останали членове Димитър Ценович, Андрей Шопов, Иван Драсов и д-р Христо Чобанов взел Ботев. Те подготвят въстание през септември 1875 г. с три революционни центъра – Търново, Стара Загора и Троян. За ръководител бил определен Панайот Хитов. Ботев и Филип Тотю отиват до Одеса, за да търсят пари от Николай Тошкович.
Той им отказва. Ботев пред другари изтъква, че причината бил той, защото преди бил набеден, че е злоупотребил с народни пари.
Според неговия план тогава освен въстанието през септември трябвало да бъде запален и Цариград
От комитета се свързали с черногорския войвода капитан Коюнджич, който им обещал, че имал 200 души в Цариград и щял да ръководи подпалването, обаче за това трябвало да му платят 1500 лири.
Комитетът няма тия пари и праща няколко момчета да драснат фитила. Те свършили малкото пари, които им дали, още из пътя, не им останали дори да купят газ и така Цариград останал цял. По замисленото въстание само Стефан Стамболов бил изпратен в Стара Загора, защото Търново и Троян отказали да се вдигат на бунт с мотива, че идвала есента и той нямало да може да се развие до успешен край.
След това и комитетът на Ботев не се оказва единен. В него се появяват тенденции за отлагане на подготовката на ново въстание за неопределено време - теза, застъпвана от Панайот Хитов. Тогава пък непримиримият Ботев си подава оставката.
В началото на април 1876 г. от Враца в Румъния идват ръководителите на Трети революционен окръг Н. Обретенов и Г. Апостолов. Заедно с главния апостол Стоян Заимов те решили да организират чета. Преминават Дунава близо до Оряхово, насреща в румънско е Бекет и когато отсядат у тамошните хъшове, разбират, че и те желаели чета. Хъшовете дори избрали мястото за преминаване между Оряхово и Лом.
Първата идея е да се обърнат към стария войвода Панайот Хитов, който е развявал знамето с лъва по Стара планина и Сърбия.
Иван Хаджидимитров през март му е написал писмо до Белград, където по това време е Хитов, и го е изпратил по нарочен човек. Хаджидимитров му обяснява, че пред себе си имал един негов стар другар, с когото щял да се споразумее и “да се захванем мъжки за работата си”.
На 4 април 1876 година племенникът Атанас Хитов пише до Панайот, че много се зарадвал, дето вуйчо му съобщавал, че народните работи напредвали както в България, тъй и “там”, като под там се разбира Сърбия. Старият войвода го осведомил, че имал вече 2000 пушки, а племенникът от своя страна го съобщил на Н. Минков и Т. Балдурски, които според него били “едни от главните дейци в българските работи” . Забележете, в Болград, а не в Букурещ, Браила или Гюргево, но това е само уточнение. Двамата отишли до Браила, срещнали се с Филип Тотю и като се върнали, пише Атанас:
“казаха ми, че проводили Филипа при тебе, за да се договорите, като му далив истото (б. а. – същото) време и 2 хиляди франка”.
Нататък го уведомява, че браилци не искат да вземат участие в работите, при все че два пъти ходили от Болград да ги молят, а племенникът не знаел коя е главната причина. Атанас продължава, че дядо Желю, друг легендарен войвода, бил в Болград, но постоял 24 часа и си заминал. За това време обаче успял да се разсърди, че от Болград не се споразумели с Панайот Хитов, а той пък не признавал никаква команда освен Панайотовата. В края на писмото пише: “Имам под ръката си 10 ученика, които са от 18- до 22-годишна възраст, седмината са от България, тримата тукашни. Когато им викна, готови са в огън и вода.”
На следващия ден и Рафаил Атанасов от Галац пише писмо до славния някога войвода, като му съобщава кои български комитети от някои градове в Румъния са готови да въоръжават четите и те да преминават в България. И той като Атанас засвидетелства жертвоготовността на дядо Желю, който само чакал сигнал от Хитов, за да тръгне. Колкото до Филип Тотю, на него дали 800 франка от Болградската община и го убедили да се приготви с няколко момчета и да отиде до Турно Северин, където да се срещне с Панайот Хитов.
За Панайот Хитов била определена Турно Магурелската община, където да си събере четата и оттам да мине в България. За Филип Тотю е определен Турну Северин. След двадесетина дни и Таньо Стоянов ще уведоми Хитов в писмо: “4 големи лъкове има и 24 малки, като под първите е шифровал пушки, а вторите – револвери. Накрая на писмото си Рафаил Атанасов убеждава, че без старите войводи народът няма да се вдигне на въстание. Затова да пишат до Кириак Цанков в Букурещ. Именно в писмо до него за парите за Филип Тотю потвърждава и Иван Мумджиев от 7 април.
На 10 април Олимпи Панов, който е в Париж, пише до Панайот Хитов: “Покрай друго Атанас ми съобщава, че си му писал: “Да видя не е ли възможно
да се вземат в името на българския народ около 20 000 пушки, които да се платят след освобождението на отечеството ни”
Ясно е, че Панайот Хитов прави грандиозни планове, които остават без покритие. Всичко това е във време, когато в писма до апостолите и заместниците им в България се съобщава, че трудно намерили пари за 200 пушки и 4000 картуша (тук в значението на значки за униформите– б.а.). От Гюргево до Русе на 18 април Петрана Обретенова са пратени 17 револвера. Какво прави през това време Филип Тотю? На 20 април от Крайова кандидат-четникът Янко Ванков пише до войводата, който вместо да отиде в Турну Северин си стои в Букурещ. В Крайова обаче имали събрани 30 юнаци, от които 15 били като него, а останалите по-възрастни и опитни, „понеже си имат 5-6 години практика.” Моли го, ако желае да отиде в 3-4 дена, защото радостно щели да го приемат за техен войвода. Съгласуването между старите войводи продължава. На 22 април 1876 година Панайот Хитов пише до Рафаил Атанасов в Галац: “А дето ми пишеш, че сте дали на Тотя Филипа 1800 франка и сте го задължили да се срещне с мене и да се договориме, аз от него досега нямам никакво писмо. Тъй също ми пишат и от Болград, че са го съветвали да се срещне с мене и да се наредим как ще жънем (б. а. - тайнопис за това, че ще водят чети) и ми пишат да им отговоря дали сме се срещнали, но аз, като не съм се срещнал йоще с него, принуден съм да им отговоря, че не сме се йощ(e) срещнали.”
Вече има недоволство от заслужилите войводи. Същия ден Хитов пише до Тодор Пейов в Браила: “Но колкото и да са викали някои против мене, то времето и делата ще покажат правдата. Заради тези причини аз засега не ща да се вмешам във всичките работи, осим (освен) колкото ми допускат силите и аз да подпомагам на работниците.”
Идеята на Ботев е да се направят няколко чети, с които да се мине в България, като на две от тях начело да са старите войводи. В този план той си отрежда ролята на секретар на едната. П. Хитов и Ф. Тотю обаче увъртат. На 14 май Рафаил Атанасов вече предусеща края на цялата история и пише до Кириак Цанков в Букурещ: “Моля ви, явете ни много още ли ще се бавят Филип Тотю или нито намерения имат. Много калпави излязоха старите войводи.”
Нищо обаче не може да отклони Ботев от решимостта да “направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите...”. През 1875 г., когато се е зародила идеята за 5-те чети, се е обсъждало една да мине в България с парахода, който иде от Виена, а друга - с този, който отива към нея.
Ботев събира своите 200 души четници и единствен минава в България
Какво ли ще завари той там? На 22 април във Враца апостолът на революционния окръг Стоян Заимов е издал заповед до бъдещите въстаници: “Пушки, каквито и да са, откъдето и да са, намерете си. На бунта всички ще излезете. Ако не излезете, ще се наказвате според закона и градът тогива ще се запали.”
След два дни пише и до комитета на Търновския революционен окръг: “Първо и последно идем да ви кажем, отберете ни (разберете ни – б.а.), че 11 май няма да мине без пукот в този окръг. Да дойде и сам Господ да ни каже, че трябва да се почака, няма да се слуша.” Обещаното въстание във Враца не избухва.
Един Ботев само тръгва от Румъния да съчетае мисъл, декларации и действие. Всяко време има своите герои. А Ботев – до днес.
Ботев: Природата не ни е обидила нито умствено, нито физически. Защо тогава плачем, че седим на припек и петлите ни кълват носовете?
На 1 февруари 1876 г. Ботев той пише до стария си приятел Тодор Пейов, който е останал в Браила, като се обръща към него с “драгинко”: “Не обичам да пиша безсъдържателни писма, затова ти не отговорих, ако и да бях длъжен да направя това. Види се, че и самия наш живот е безсъдържателен, ако всеки път щом взема перото, неволно ми се изпречва въпросът: що да пиша? Въпросът е решен, целта обозначена, времето и разстоянието определени, следователно тука не се иска молитва, а мотика. А ние какво правиме? Носим с решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса!
Не зная как мислите вие (ти и други) за себе си, но аз се признавам вече в тоя общ наш порок и бързам да произнеса на себе си праведния приговор. Пейов! Ние не сме направили и стотната част от онова, което би могли да направиме. Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидила нито умствено, нито физически – защо следователно седиме на припек и плачеме, че петлите ни кълват носовете? Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова се и покаях.
В продължение на 8 години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.”
Малко по-надолу пише: “Пейов, не се смей! Аз не съм способен да тропам по портите и да пея Балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите: ако падна, то нека съдиите ми кажат, че настоящото ми писмо е било последното безсъдържателно, а ако стана аз сам съдия, то ще да дам съдържание и на своите глупости.”
Капитан Енглендер е впечатлен от униформите на четниците
Благодарение на Захари Стоянов дължим запазване на писмата на капитана Дагоберт Енглендер за това какво е станало на “Радецки”. През 1913 г. той трябва да бъде претопен. Тогава капитанът му дарява 7 реликви, които и днес се пазят на възстановения кораб. Ето обаче какво пише той по времето на дарението: “Като захванахме пътуването отново и като пристигнахме във Видин, чухме, че инсургентите (бунтовниците – б. а.) всичките до един били изклани от турците и техните глави донесени в Рахово. По-после в последния град видяхме един ред саръци близо до агенцията, на които бяха натикани 17 глави!
Сега за последен път се видях с българските поборници, които излязоха в неравна борба за свободата на своето отечество – това наше свиждане беше страшно! На някои от калпаците имаше турен по един параходен билет от “Радецки”. Моите хора запомнили някои от тях. Аз не можах да позная никого с бинокъл, а на брега не излязох. На всичките дрехите бяха хубави, както цивилните, така също и после, когато се облякоха в униформата. Последните бяха особено бляскави. Сините ширити през гърдите им бяха вероятно правени от женска ръка. Тези ширити бяха нещо непрактично и аз се надявах, че Ботев ще ги унищожи преди битката, защото те даваха добър прицел за неприятелските куршуми.”
