На 60 години пише своето наследство - иска да отворят Стопанската академия в родния Свищов
Димитър Ценов е един от българите, станали милионери благодарение на близостта си с политически фигури, силни на деня, но без да членува в нито една партия. Има търговски нюх, роднини и приятели, които са на ключови постове в няколко български правителства.
Започва от бариера в Букурещ, където следял дали се плащат акцизите, минал през румънските железници, а после 27-годишният подначалник на новото Министерство на вътрешните дела влязъл в едрия бизнес - внася строителни материали, изгражда водопровод и трамвайни линии в София.
Днес за Свищов се говори малко, и то най-вече за Стопанската академия, която носи името на предприемчивия бизнесмен. На 60-годишна възраст през 1912 г. той прави завещание и основава фонд с условие: „Щом чистият приход достигне 300 000 златни лева годишно, веднага да се основе и издържа от прихода на фонда едно Висше търговско училище...”.
Откъде идват парите?
По онова време Свищов е динамичен град. Още отпреди 2 века от всички български краища се стичат стотици волски и конски коли, които докарват зърно, кожи, растителни масла, мед, восък, розово масло, вълна, памук, коприна, бубено семе и занаятчийски изделия.
Там има над 45 фирми, които търгуват с Велес, Охрид, Серес, Мелник, Разлог, Банско. Тяхната стока се товари на гемии и тръгва по Дунава към Централна Европа, Браила, Галац и Цариград.
Около средата на XIX век в пристанището плават 150 гемии на свищовлии. За да върви бизнесът, по идея на търговеца Никола Станчов през 1867 г. е основано Дунавското параходно дружество. То купува от Австро-Унгария кораба “Начало” и три шлепа за зърнени храни.
През 1869 г. огромен пожар изпепелява дървеното пристанище и много от магазините, но скоро те не само че са възстановени, но се появяват нови, та общият брой надхвърля 250.
Забогателите хора покрай политиката, а оттам и в търговията, които е дал Свищов, са много, но най-богатият безспорно е Димитър Ценов.
Освен нюх за пари трябват не само упорит труд, но и здраво роднинско рамо. По-голямата сестра на Димитър Ценов, Зита, е съпруга на Никола Станчов - представители на чийто род са в няколко правителства. Касиерът на Българския революционен централен комитет и предприемач в Румъния пък Димитър Ценович е негов чичо.
Племенникът от Свищов, който носи неговото име, отива в Букурещ, но не разчита на своя роднина.
Назначен е на една бариера, за да следи
дали се плаща акцизът,
и за това получава мизерните 8 жълтици на месец. Това не му пречи в едно писмо до брат си Николай да напише, че “в тоя град и въздухът е пари”.
Свако му, Никола Станчов, го прибира на работа в собствената си кантора в Свищов. Търговията не задоволявала младия Димитър, той престоял около две години там, отново преминал Дунава и този път намерил служба в румънските железници. Постепенно се издига по йерархическата стълба, но скоро и това му омръзва, напуска и става предприемач по строителството на железопътните линии.
Днес изследователи на Димитър Ценов, чийто фонд се пази в Държавния архив в София и Велико Търново, смятат, че в Румъния той е станал милионер. Истината е, че там е направил пари, но съвсем не е стигнал до първия си милион. Ценов забогатява в България след Освобождението. За това допринася и патриархалната традиция, пренесена от нравите в политиката.
Неговият родственик Димитър Станчов, син на брата на Никола, Яни Станчов, е станал шеф на политическия кабинет на княз Фердинанд, а по-далечният родственик на Станчовия род, Григор Начович, е министър на финансите, вътрешните и външните дела и обществените сгради в 6 от първите 13 правителства на България до 1894 г.
Като добавка и съпругата на Стефан Стамболов, Поликсени, е от Станчовия род. Не на последно място, и чичо му Димитър Ценович се е върнал в България, но подпомага племенника си. Как: обявил е фалит в Румъния през 1877 г., не се занимава с търговия и предприемачество, но влиянието му пред княз Батенберг и тогава все още секретаря му Константин Стоилов е твърде голямо.
През 1879 г.
27-годишният Димитър Ценов постъпва като подначалник на политическото
отделение на новосъздаденото Министерство на вътрешните дела
не без помощта на Григор Начович и чичо си. В името на търговията и предприемачеството, когато нямаш нужния капитал, опитът и до днес показва, че са нужни политически връзки и приятелства. В тази посока тръгнал и Ценов, което му дало възможност да разгръща завидна стопанска дейност цели 35 години – от 1881 до 1916.
Десет години след старта, вече със значителен капитал, Ценов се отдава и на внос на търговски и промишлени стоки от Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ.
От Австро-Унгария внася гипс, цимент, стъкло, ламарина и арматурно желязо, метали и всякакъв вид железария. Дребните софийски търговци, които в първите години след Освобождението са малко над 200, предпочитат да купуват на едро от него.
По това време като министър-председател Стефан Стамболов и Димитър Петков, който едновременно 1 година е и кмет на София, и председател на Народното събрание, изкупуват усилено парцели във връзка с новия регулационен план на столицата в кварталите “Курубаглар”, днес “Лозенец” и по ул. “Дондуков”. На тях започват да строят сгради и избират материалите да им доставя Димитър Ценов.
Свищовлията постепенно разширява дейността си, сдобива се със собствени складове, а след това става и представител на известни заводи, в това число и военни, от Австро-Унгария, Германия и Франция. При все това Ценов никога не се обвързва с определена партия, верен на правилото, че парите нямат политически цвят.
Прави си разкошен дом на днешната софийска улица “Велико Търново” №3, често пътува в чужбина,
като всяка година са задължителни престоите
му в Германия и Австро-Унгария
и най-вече в курортите Наухим, Висбаден и Баден-Баден.
Печели и няколко милиона покрай изграждането и благоустрояването на София. Той се наема да изгради трикилометров водопровод в централната част на града. После идват и първите трамвайни линии от гарата до днешния площад “Славейков”, а след това до “Княжево”, строи артилерийските казарми, които са били на днешния булевард “Янко Сакъзов”, и е един от предприемачите по изграждане на железопътните линии София - Перник, открита през 1893 г., и Мездра -Враца - Видин, за която търгът е от 1908-а, а е открита през 1913 г.
Трикилометровия първи водопровод в централната част на столицата Ценов построява през 1883 г. Главният инженер на Софийската община издава специално свидетелство на 20 май 1883 г. В него четем: “Работите се състояха в зидания, бетонирвания и измазване. Господин Д. А. Ценов изпълни своята обязаност по един твърде удовлетворителен начин. Освен това господин Д. А. Ценов от две години насам е извършил разни землени, калдъръмени и зидарски работи из улиците на град София, на основание на което му се дава настоящото удостоверение да му служи, дето трябва”.
Друг архивен документ свидетелства, че той “честно и добросъвестно е изпълнил строителството на артилерийските сайванти и пансион в София”. Любопитен факт е, че
още през 1889 г. иска да вземе концесия
за строителството на петролен склад
и нефтена рафинерия край Бургас, като обяснява в писмо до министър-председателя Стефан Стамболов колко важна суровина в бъдеще ще бъде нефтът. От този негов план се заинтересува и английска фирма. Преговорите се точат 7 години, Константин Стоилов сменя Стефан Стамболов начело на правителството и по неизвестни причини отказва да даде концесия за построяване на рафинерия. Най-голямото му дело, ако изобщо можем да говорим за “най” при човек с неговия размах, е строителството на циментовия завод край Златна Панега, за който печели концесия през 1907 г.
За изграждането на жп линията София - Перник Димитър Ценов създава строително дружество и в договора е записано, че контролът от страна на правителството се осъществява от него. Заради добрата работа лесно печели и участие в строителството на жп линията Мездра - Враца - София.
След 1916 г. Димитър Ценов изоставя активната предприемаческа и търговска дейност и се отдава на рентиерство. Близо 10 години преди смъртта си на 21 май 1932 г. наема платена стая в тогавашната софийска болница на Червения кръст, за да не е в тежест на близките си в последните си дни.
Когато в завещанието си споменава създаването на Висше търговско училище в Свищов, изисква “дисциплините, които ще се преподават, да обгръщат търговските науки, финансовите науки, търговското право, застрахователното дело и др.”.
И още: “Всичко да се уреди по образеца, плана и принципите на съществуващото в Берлин висше търговско училище Ханделсхохшуле”. В завещанието си пише, че не желае „никой от роднините ми да наследи моя имот“. Опити да се направи училището има още в началото на 20-те години на миналия век. На 28 юни 1932 г., месец след смъртта на Д. А. Ценов, Народното събрание приема на трето четене закон за наследството му. За изпълнители на завещанието са определени бившият министър-председател Стоян Данев, юристът на цар Борис III Сава Иванчев, братовчед на Ценов, но и вече покойник при приемането на закона, проф. Георги Димитров и Иван М. Бешков, чийто род също произхожда от Свищов.
Димитър Ценов дарява имоти и банкови сметки с изискването, когато държавата ги продаде, парите да отидат във фонда на негово име за издръжка на висшето училище.
Така той дарява къща с дворно място от 428 кв. м с постройки и 2583 кв. м незастроена площ на ул. „Велико Търново“ №3, места на същата улица, на „Оборище“, „Искър“ №2 – заедно с постройките за склад, и още на улиците „Козлодуй“, „Братя Миладинови“, „Клементина“ №3, (днес „Мария Луиза“) и „Сливница“ от 4543 кв. м, както и всички свои движими вещи, покъщнина, мебели, книги и други от жилището си на ул. „Велико Търново“. Министър Г. Петров обяснява в Народното събрание, че „От тези имоти и наличните средства, които има покойният в банкови учреждения, се набира по предварителна оценка една сума от 40 000 000 лева”. И заключава: „Надареният – българската държава – се задължава най-късно до 5 години, ако до това време не стане частична или обща ликвидация на тия имоти, да продаде всички гореизброени движими и недвижими и от добитата стойност да се образува един фонд, носящ на вечни времена името на дарителя Димитър А. Ценов, от приходите на който да се издържа едно Висше търговско училище“.
Училището е открито в Свищов през 1936 г., когато държавата продава местата на Димитър Ценов. Отначало занятията се водят в търговската гимназия в града. Сградата на Ректората на днешната Стопанска академия е строена през 1937-1939 г., мензата и киното са открити през 1942 г., а общежитията – през октомври 1943-а.
На 2 февруари 1943 г. дарението на Димитър Ценов се разширява. Към него се прибавя и двуетажна къща с двор от 809 кв. м на ул. „Преображенска“ в Свищов, която даряват на Висшето търговско училище неговите родственици д-р Никола Станчов и наследниците на Димитър Станчов.
Завещанието на богаташа
“Долуподписаният Димитър А. Ценов, българин, български поданик, родом от Свищов, живущ в София, здрав телесно и умствено, като желая след смъртта ми никой от роднините ми да не наследи моят имот, движим и недвижим, освен в размер както аз в това си завещание определям, и като желая всичко да бъде определено за целта, която означавам по-долу, с пълно съзнание и без всяко принуждение написвам саморъчно това мое завещание...
---
Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава в лицето на Господина Министра на народното просвещение(…). Ако Българската държава откаже, или по-каквито и да било причини не може да приеме моето наследство, тогава назначавам за свой универсален наследник с всичките условия, права и задължения, каквито са предвидени в това ми завещание, Градската община на родния ми град Свищов, в лицето на Свищовския общински кмет.
---
След реализирането на всички мои вземания наедно с всичко друго, което ще притежавам в деня на смъртта си и след като се изплатят разпорежданията ми по пункт 1-ви и 2-ри на този параграф останалото мое имущество, в неговата цялост, завещавам и нареждам да послужи за образуването на един фонд, носящ на вечни времена моето име Димитър А. Ценов – приходите от който фонд да се употребят изключително за целта и начина както по-долу обозначавам.
…В силата на даденото мен от закона право, аз назначавам след моята смърт за изпълнители на това завещание г-на Д-р Стоян Данев, г-на Д-р Ив. Бешков, г-на Д-р С. А. Иванчев, г-на проф. Г. Данаилов, жители Софийски, които в името на приятелството ни моля да изпълнят мисията с която ги натоварвам според предписанията на българските закони…
…Това от мен създадено Висше търговско училище в Свищов, не бива да се смесва или слива с никое друго държавно или с частни средства създадено учебно заведение. Нито даже със съществуващата търговска гимназия в Свищов. „
