У нас растат само два от общо 30 вида
Не всеки може да се докосне лично до красотата на еделвайса и да види с очите си бялото злато на Пирин. Той е сред редките и защитени видове, вписани в Червената книга. Като по правило най-рядко срещаните цветя са и най-красиви. А най-редки са тези, които не всеки може да си откъсне, защото растат по най-високите и труднодостъпни планински места.
Над 30 вида еделвайси има в света, но у нас се срещат само два. Многогодишното растение вирее в Пирин и Стара планина, през годините е имало и данни, че е засичано и в Мальовишкия дял на Рила.
Расте на надморска височина от 1400 до 2700 м в пукнатини на труднодостъпни варовити скали и по скални поляни в иглолистния, субалпийския и алпийския пояс. Стъблото е високо до 6 см, гъсто покрито с бели власинки. Листата са лопатовидни и силно овласени.
“Всъщност бялата звезда на върха на стъблото на еделвайса не е неговият цвят, както обикновено смятат хората, а силно сближени беловлакнести връхни стеблени листа. Сред тях са разположени няколко съцветия - кошнички, а всяка кошничка има много на брой дребни белезникави цветчета, като цъфтежът продължава от юни до август” , разказа Павлина Доневичина, началник-отдел “Биоразнообразие, планове, програми и проекти” в Национален парк “Пирин”.
Това необикновено цвете
се е приспособило
към суровите
условия
във високата планина. Многото бели копринени власинки са като кожуси и са своеобразно защитно средство, за да се намали изпарението на вода. Те го предпазват и от големите температурни амплитуди.
Неслучайно цветето е символ на Туристическия съюз, защото само добре подготвени планинари могат да достигнат до местата, където расте.
А в Пирин това са около връх Вихрен, Казана, Баюви дупки, Каменитица. В Стара планина е в района на Зли връх, Триглав, Козята стена и връх Мазалат.
В Пирин има изградена екопътека “Към царството на еделвайса”, която е около 16 км и е идеален маркиран маршрут за туристи. Началото е местността Бетоловото над град Разлог. Минава през местността Варницата и извежда до хижа “Яворов”.
Преходът, който
продължава
около 5 часа,
предлага уникални гледки към Пирин и към Рила, както и към Разложката котловина, която разделя двете планини. Посоката на екопътеката е обозначена с нарисувана меча лапа. Може да се види мечо леговище, гнездо на скален орел, водни каскади и водопади, красиви гори, планински цветя, билки и гъби и е много вероятно да се забележи еделвайс при изкачването към алпийските части на Пирин.
Във варовиковата част на планината или както местните я наричат “мраморната част” - от връх Вихрен до Предела, е царството на еделвайсите и останалите 18 пирински ендемита - цветя, които растат само и единствено в Пирин.
С уникалното цвете се свързва и Джамджиевият ръб или както го наричат Джамджиеви скали - източния ръб на Вихрен, през който минава най-тежкият маршрут към върха. Склоновете на ръба са много стръмни и
там намира смъртта
си през август
1931 г. Атанас
Джамджиев
Една от версиите за неговата смърт е, че на 1 август с други алпинисти тръгват да берат еделвайси. Туристка, която е над него, пада и събаря камък, който пък го удря фатално в главата.
Алпинистът пада в безсъзнание и се търкаля по стръмните чукари. Останалите успяват да стигнат до него и да го изведат от планината. Опериран е в болница, но умира от тежките травми. Така ръбът носи неговото име. Това е най-прекият вариант за изкачването на Вихрен, но и най-екстремният. Затова пък оттам може да се видят дивите кози, еделвайсите, както и красивите езера на Бъндеришкия циркус.
Местността Казаните, която представлява два дълбоки циркуса, е другото находище на еделвайси. Малкият казан е на 2200 м, а Големият казан е на височина 2400 м, дъното му почти през цялата година е покрито с ледници и е затрупано с камъни, които са се ронили от върховете Кутело и Вихрен и са падали там.
На латински името е Leontopodium и означава “Лъвска лапа” и наистина в съцветието
има топчета,
наподобяващи
лъвска лапа
“Принцесата на Алпите”, “кралицата на цветята”, “коприненото цвете” са само част от имената, с които е познато по света. “Прометеево цвете” пък го наричат вероятно, защото расте върху скалите, към които според легендата е бил прикован Прометей.
Расте на туфи и популацията е от единични индивиди или от малки групи.
Има нисък репродуктивен потенциал и слаби миграционни способности. Ниската численост и плътност на популациите, разпокъсаността на ареала, слабите възобновителни способности и унищожаването му от туристи са причина да се среща рядко и туристите трябва да са въоръжени с търпение, за да го видят по време на тежък планински преход. Забранено е да се къса заради опасността да изчезне завинаги от планината.
В Пирин има и 19 локални ендемита - растения, които се срещат само там - пирински мак, пиринска ливадинa, пиринска мащерка, давидов лопен и др., които също са защитени видове.
Пиринският мак например е единственият български вид с жълти или оранжеви венчелистчета, а не червени, както обичайно си мислим за маковете. Също
расте по варовитите
и високи скали
във високопланинския пояс между 2100 и 2900 м.
Разпространен е единствено и само в Пирин, а находищата му са в границите на парка.
