С мениджър, който не може да определя приоритети и да делегира отговорности, служителите все имат спешни задачи
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Шефът нахлува като вихър в залата на екипа и започва да дава нареждания. Трябва тутакси да зарежете това, което правите, и да се захванете с друга задача. Изключително спешна и важна. Според него.
Задачата е важна, съвсем не е нова, но е станала спешна съвсем неочаквано. До нахлуването на шефа за нея имаше друг срок, определен от самия него. Е, може би нещо се е променило.
Добре е така да се успокоявате, за да не се ядосвате, че и нещо ядно на глас да му кажете. Но ще е по-полезно за собствената ви кариера на ум да се запитате колко често се случват такива внезапности във вашия екип. И да се замислите дали шефът ви не е от "пожарникарите" - неприятен тип мениджъри, които непрекъснато поставят на изпитание нервите на подчинените си.
По-важното е, че ги правят неефективни и обикновено целият екип е неуспешен. Само че минава време, докато по-висшестоящите началници (ако има такива) забележат на кого се дължат незавидните резултати. Рядко се случва "пожарникарят" сам да се усети, че управленският му стил е грешен.
Според Арън де Смет, директор от американската консултантска компания "Макинси", това е един от най-често срещаните типове мениджъри, които пилеят времето на екипа. Служителите непрекъснато "гасят" проблеми и вършат "спешни" задачи, понеже шефът не е в състояние да определи приоритетите, да изясни целите и сроковете, правилно да организира работата, да делегира отговорности.
Понякога причината е в характера на самия началник. Той в целия си живот всичко оставя за последния момент. По някакво странно стечение на обстоятелствата му е дадено да ръководи хора и с тях си продължава, както си е свикнал. Даже се чуди, че искат да работят с ясно поставени задачи и срокове.
Най-често обаче основният проблем на "пожарникаря" е, че не може да определя правилно приоритетите - кое е едновременно важно и спешно. А това е способност, която превръща човека, назначен за шеф, в лидер. Компаниите и екипите, които се ръководят от лидери, преуспяват. Другите в най-добрия случай се справят прилично, най-често със свръхусилия от служителите.
Лесно ще познаете, че мениджърът не се справя с тази своя задача. Щом казва, че главното е едно, а след малко, че е друго, без първото да е свършено и без нищо обективно да се е променило, значи той не може да прецени кое е главното. Поради което обърква целия си екип, хората му употребяват енергията и времето си по лош начин.
Най-важно е да направим най-важното най-важно, казва световнопризнатият експерт по личностно развитие Стивън Кови.
Ако това е проблемът на вашия шеф, значи той няма нужните качества за длъжността, която заема. Има известна вероятност да се опита да ги развие, да попълни липсващите му знания и да се научи правилно да определя приоритети. Но може и да не се случи, ако не осъзнава слабостите си.
Няма как да му кажете, че е "пожарникар" и управленският му стил е ужасен - ще ви намрази. Няма смисъл и у себе си да трупате недоволство от условията, в които сте поставени. За вас ще е по-добре да се огледате за място, където ще работите с по-способен мениджър.
Още по-неприятно е, ако шефът ви не може да се справя с другата своя основна задача - да делигира отговорности на подчинените си. Макар да изглежда абсурдно, това явление хич не е рядко срещано.
"Пожарникарите" често се оказват неспособни да делегират отговорности. Те искат сами да се справят с всичко, дори и някой от подчинените им напълно да е в състояние да разреши проблема", посочва Арън де Смет.
Причина за липсата на делегиране може да е неверието на шефа в способностите на служителите. Той е достатъчно високомерен, за да смята, че нищо не става, както трябва, без неговото мъдро ръководство. И понеже не е в състояние да огрее всичко и всички навреме, нещата все се превръщат в спешни.
Но може да е точно обратното - мениджърът не е достатъчно уверен, че заслужава мястото си. Много се страхува, че някой от подчинените така добре ще се справя с дадените му отговорности, че ще блесне като потенциален кандидат за ръководител. Държи винаги да се намесва и да упражнява свръхконтрол, за да се знае, че успехът е постигнат благодарение на него.
Понеже служителите му са наясно с този негов навик, не проявяват никаква инициатива, чакат указания и накрая гасят "пожари". А понеже рядко успяват да ги изгасят, както трябва, шефът редовно обвинява тях за неуспехите. Особено като се отчита пред висшестоящите началници.
Най-ужасният сорт "пожарникар" е онзи, който хем не може да определя приоритети, хем не делегира отговорности.
"Той дава вид, че посвещава време да обмислят с екипа големи стратегически планове, но накрая го прекарват, като се борят на живот и смърт с проблем, който изисква незабавно внимание. Резултатът за всички е объркан календар, пълен с отложени задачи", казва Арън де Смет.
След като редовно всички ставате "пожарникари", защото по волята на шефа сте се занимавали с уж стратегически план и сте изпуснали текущите задачи, а той изкарва виновни вас - некадърните си подчинени, много ясно е какво трябва да правите.
Ако останете да работите с този мениджър, сами саботирате кариерата си. При объркани приоритети, без делегиране на отговорности и самостоятелност, при "пожарно" изпълнение на задачи, често пъти как да е, не се развивате професионално. Изоставате от другите специалисти в своята област и когато трябва да се конкурирате с тях, ще загубите. Колкото повече оставате под ръководството на "пожарникаря", толкова повече ще зацикляте.
Вярно, ще ви донесе някаква полза да се научите да работите под напрежение. Кризи се случват във всички професии и на всякакви длъжности. Но значително по-добре ще е да се развивате в нормална, добре организирана корпоративна среда, без ненужно да сте подложени на непрестанни изпитания.
Освен всичко друго "пожарите" вредят и на здравето ви. С такъв шеф единственият начин да не настъпи катастрофа е служителите да полагат свръхусилия и да работят извънредно, за да си изпълнят задълженията.
Та спомнете си колко пъти ви се е налагало да оставате след официалния край на работин ден, за да се оправяте с т.нар. спешни задачи. Надали ви плащат за допълнителните часове. Пък и да ви плащат, свободното време също е голяма ценност.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
10 умствени навика, от които да се откажете, за да имате професионален успех
Издънили сте се? Съобщете умно на шефа
8 начина да си облекчите деня, ако сте претоварени с ангажименти
12 упражнения да развиете лидерския си потенциал
Трикове срещу психофеномена "Яд ме е, че се ядосвам"
Това (съмнително) удоволствие "работа в екип"
Служебният роман – за и против, против, против
Кога и как да искате съвет от шефа, без да се излагате
Техниката на удължено мълчание помага да сте по-убедителни
Дай, шефе, дай, или вярната стратегия да договорите по-висока заплата
