Ботаническият туризъм е хоби за ентусиасти, които търсят диви орхидеи в Родопите, божури на Яйлата, жълт мак и еделвайс в Пирин
Тези уникални цветя обаче могат само да се гледат и снимат, не и да се късат, а сега е моментът да се видят, докато цъфтят
Разходки из лавандуловите полета на Франция, японските фестивали на вишневия цвят или многобройните карнавали на цветята в далечна Австралия. Това са само три примера за туристически събития в една област, която все още не е заела подобаващото ѝ се място дори в световен мащаб, камо ли у нас – т.нар. цветен туризъм.
На първо място, посещението на природни или изкуствено създадени паркове с цветя е много ограничено във времето. Цветните карнавали в Австралия например се правят само през септември, когато в южното полукълбо настъпва пролет.
Холандският парк “Койкенхоф” е подходящ за посещение през втората половина на април. Само тогава всички засадени там лалета, зюмбюли, нарциси и други видове цветя цъфтят едновременно и превръщат парка в истинска жива картина на импресионист.
У нас ботаническата градина на Двореца в Балчик работи за посетители почти през цялата година, но
най-въздействащо е
посещението през май,
когато градината заприличва на парченце от рая.
Затова е обяснимо, че големите туристически компании не са особено развълнувани от идеята да организират пътешествия за любителите на цветята, особено ако става дума за дивата природа. Повечето такива туристически маршрути се правят от ентусиасти или са дело на тесен кръг любители на природата, които са готови да пропътуват хиляди километри, за да видят на живо рядък вид растение.
А ако е изкуствено създаден парк, той изисква прекалено много целогодишни грижи и разходи, които трудно се избиват само от входни билети. Почти навсякъде по света подобни паркове съществуват с държавна или общинска подкрепа или се подпомагат по други начини.
Цветният туризъм се родее с екотуризма. Повечето екопътеки у нас
минават през живописни
планински местности,
които в зависимост от сезона може да предложат незабравими гледки на редки видове планински цветя. Дори на такива, които растат само на определена надморска височина. Прословутият еделвайс, който у нас вирее само в Пирин и в част от Стара планина, отдавна е обект на специален посетителски интерес.
Който, обяснимо защо, не се насърчава особено от ръководството на природния парк, тъй като еделвайсът е силно застрашен от изчезване.
У нас в момента за седма поредна година се провежда Фестивал на дивите цветя в Родопите. Традиционно той се прави в дните около празника на билките – Еньовден, а тази година е от 18 до 27 юни в няколко китни села около поречието на Арда. Този фестивал също е дело на местни организации – общини и неправителствения сектор.
Родопите са уникални с това, че
тук може да се
наблюдават над
2000 висши растения,
което е повече от половината от флората на България.
А нивото на ендемизъм, т.е. растителни видове, които се срещат само и единствено тук, е много голямо. Седем растителни вида са ендемични за Родопите, 39 - за България, а 85 са ендемични за Балканите, включително видове като родопската горска майка (Lathraea rhodopaeа), родопската ръж (Secale rhodopaeum), родопската песъчарка (Arenaria rhodopaea), родопската самогризка (Scabiosa rhodopensis), родопския силивряк (Haberlea rhodopеnsis), родопския крем (Lilium rhodopaeum), родопското лале (Tulipa rhodopae).
55 от тези растителни видове са обявени за редки или застрашени в Европа.
Една от дългосрочните цели на Фестивала на дивите цветя в Родопите е да се разработи серия от маркирани пътеки с информация за дивите растения и местната културна история.
Тя е тясно свързана с лечебните растения. Три дни след лятното слънцестоене – навръх Еньовден,
билките достигат
до процеса,
в който са най-лековити. Затова част от празника е събирането на определен набор от билки, които могат да предоставят лек за различни болести.
По-близо до столицата също има място, на което може да се наблюдават изключително редки и ценни видове растения – природен парк “Витоша”.
Малцина подозират, но
на Витоша има около
500 вида сладководни
водорасли,
а половината от видовете мъх в България се срещат само тук.
От висшите растения, които виреят у нас, половината се намират и на Витоша. Безспорно най-голямата гордост на планината и дори неин символ е витошкото лале, познато още като планински божур, витошки божур, жълтоглавник или гюрджин.
Това цвете не е ендемично за Витоша, среща се и из другите планини, и то не само у нас. Отдавна е под закрилата на закона и не бива да се къса, но за съжаление, немалко посетители на планината се изкушават да го правят, защото от него стават ефектни букети.
Витошкото лале разцъфтява точно в момента. В по-сенчестите места из планината цъфтежът може да се случи чак през август, но на повечето площи из по-ниските части почва още в края на юни.
Цветето може да се срещне най-вече из влажните тревисти местности в планината, още по-често в краищата на високопланинските ливади или в краищата на горите.
Ако се създадат подходящи условия,
витошкото лале може да
образува огромни колонии
и такива места стават уникален фон за снимки, особено ако наоколо е тревисто и тревата не е изгоряла от слънцето.
В плана за управление на природен парк “Витоша” има специална глава за витошкото лале, но за съжаление, средствата, с които може да се пребори посегателството върху това все пак рядко растение, не са много. Набляга се най-вече на мерки за насочване на туристическия поток, информационни кампании и редовен мониторинг на находищата, за да се следи състоянието.
Но все пак Витоша не е резерват и хората не могат да бъдат спрени да бродят навсякъде.
Има и няколко разработени маршрута, които са свързани с витошкото лале, и ако в рамките на парка има достатъчно доброволци, хората могат да се обърнат с молба да им бъдат водачи в един опознавателен тур.
Най-популярният маршрут тръгва от туристически център “Алеко”, оттам хората се отправят през морените по пътеката до горната станция на лифта на Голи връх, а връщането на “Алеко” става по зимната маркировка.
Пътят не е особено труден и се минава през няколко поляни, на които вероятността да има витошки лалета е много голяма.
Почти по същия маршрут, само с леко отклонение до местността Меча поляна, посетителите могат да се натъкнат на друго рядко и красиво растение – планинския крем. Наричат го още самодивско лале или жълт планински крем. То също е защитено от закона растение и брането му е забранено.
Витоша е интересна и с дървесната си растителност,
която се е формирала
милиони години,
но през последните 2-3 века е започнала да се смалява и е заплашена от изчезване. В сведенията от римско време например се твърди, че на Витоша тогава е имало кестенови дървета, мушмули и кипариси, т.е. топлолюбиви дървета, които обаче в наше време са изчезнали.
В по-ниската и леснодостъпна част на планината е имало огромни дъбови и букови гори, които отдавна са изсечени и са останали само единични дървета или малки горички. А в по-високите части, където са иглолистните растения, те са били масово опожарявани, за да се отворят пасища.
В миналото на Витоша е имало огромни масиви от бял бор, който също е унищожен от човека. Днес бял бор има само по водосбора на Владайската река и около местността Острица, откъм пернишкия дял на планината.
