"Хора, учете се в своя живот да вървите без подлост:
който живял е без грях, среща с достойнство смъртта."
Така завършва древен текст на човек, стигнал от сиромах до сенатор. Надписът е от Мактарис, Северна Африка от 3.век след Христа и е преведен от най-добрия ни епиграф - пловдивчанина Николай Шаранков.
Публикувал го е в профила си с поздрава "Честит празник на труда!". Древният текст е изключително поучителен. Вижте!
"В сиромашия родих се, дете бях на беден родител,
нямаше той ни имот, нито дори собствен дом.
Селската работа бе ми поминък, откакто се помня,
нивга не свършваше тя, нямах почивка и аз.
Всяка година, щом дойдеше време за зрелия посев,
тръгвах към житото аз, винаги първи жътвар.
В Цирта в Нумидия или на Юпитер в орните ниви,
щом сърпоносни мъже дружно потеглят на път,
пръв сред нивята вървях аз и всички жътвари преварвах,
бяха за пътя ми знак гъстите снопи след мен.
Общо дванайсет години под бясното слънце аз жънах
и след това от жътвар бях за началник избран.
Тъй единайсет години предвождах жътварски дружини:
из нумидийски поля режеше нашият сърп.
Виж какво дават трудът и животът, доволен от малко:
в свой собствен дом господар съм сега, а и с вила сдобих се,
имам и всички блага - нищо не липсва в дома.
Моят живот ме дари с плодовете на длъжности славни
и сред цвета на града себе си вписан видях;
в храма сенатски - избран от сената - аз бях председател,
и от най-дребен селяк стигнах до цензорска власт.
Челяд създадох, на тях и на внуци любими се радвах.
С тези житейски заслуги прекарах честити години,
никога злата мълва с упрек не ме огорчи.
Хора, учете се в своя живот да вървите без подлост:
който живял е без грях, среща с достойнство смъртта."
(Надпис от Мактарис, Северна Африка, ІІІ в. сл. Хр.)
