Оцелелите отбелязват трагедията на 1 май 1966-а, когато в Балкана се срутва хвостохранилище и съсипва всичко по пътя си по поречието на река Лева
Две големи трагедии преживява Враца в по-новата си история. Първата отпреди 103 години е вече полузабравена, вече няма живи свидетели за нея и тя се припомня понякога само от историците, разглеждащи периода от първите 30-40 години на ХХ век.
В края на септември 1923 г. във Враца избухва огромен пожар, бушувал няколко дни. Огънят изпепелява напълно над 400 къщи, а стотици бягат от града, за да се спасят и намерят покрив над главите си. Стихийният пожар унищожава напълно прочутата по това време фабрика за файтони и кабриолети на известния врачански предприемач Мито Орозов. Самият той загива в огъня, опитвайки се да спаси поне част от имуществото си.
Тази година врачани отбелязват тъжната 60-годишнина от голямото наводнение, сполетяло града и близкото село Згориград. Десетки къщи са отнесени от потопа, а в него загиват стотици, спомнят си все още живи свидетели на трагедията.
За жителите на Враца и Згориград 1 май 1966 г. е тежък спомен. В селото
почти всяко семейство е загубило близък човек
и изминалото време не е в състояние да заличи раните в душите напълно.
Според тогавашните социалистически канони във Враца се провежда задължителната първомайска манифестация на трудещите се на централния площад “Христо Ботев”. Редят се лозунги, плакати и портрети на тогавашните партийни величия, скандиранията и подбраната музика огласят празнично украсения площад.
Само няколко минути след като колоните от трудещи ке са преминали пред официалната трибуна и хората започват да се разотиват към приготвените празнични трапези в домовете им, откъм Балкана се чува заплашително бучене по поречието на река Лева.
След няколкодневни непрекъснати валежи преди 1 май точно в 11,20 ч се срутва стената на хвостохранилището на мината, намираща се високо в планината над село Згориград.
Над 500 хил. тона мътна и кална маса се засилват по коритото на река Лева,
помитайки всичко пред себе си и влачейки огромни камъни.
Тежката сивосинкава вълна бързо достига 3-4 метра и навлиза първо в Згориград.
В изненадващия потоп изчезват за секунди къщи, дървета, хора и животни. За заварените по-далеч от вълната хора случващото се пред очите им предизвиква ужас, който трудно преживяват години наред.
Стихията отнася една трета от къщите в селото, преди да премине с грохот през тесния пролом Вратцата и да нахлуе в стария и гъстонаселен квартал “Кемера” на Враца. А по това време повечето семейства сядат около празничната трапеза.
Доста време след трагедията тогавашните власти с половин уста ще съобщят официално за 118 души, загинали под калната стихия. Истината обаче е, меко казано, доста по-различна и излиза наяве много години по-късно.
От скриваната дълго време статистика става ясно, че във Враца и село Згориград през 1966 г. са издадени над 500 смъртни акта, като
не са включени 12 безследно изчезнали деца
В деня на трагедията малчуганите играели близо до реката.
Няколко дни след ужасяващия потоп пък са открити последните удавили се хора на близо 40 км от Враца по поречието на реката.
Оживелите жители на най-пострадалия квартал на Враца, разположен край Лева, тайно палят свещи в местните църкви, доволни донякъде, че участието в манифестацията е спасило живота им. Мнозина, прибиращи се от централния площад, виждат с очите си неописуемата гледка на високата кална вълна и кошмарите ги преследват дълго време.
Оцелелите по-късно споделят, че
ако стихията ги бе връхлетяла през нощта, жертвите само в тогавашния окръжен град Враца са щели да бъдат хиляди
До днес все още неизвестен миньор слизал по това време с мотоциклета си от Балкана. Той вижда какво се случва и успява да предупреди много хора около реката. Мотористът крещял с пълно гърло, за да надвика бученето, че всички трябва да бягат на високо. Чулите го хукват нагоре по сипеите около “Кемера” и така се спасяват.
Неизвестният миньор застига непосредствено преди Враца автобус с ученици, спира го и заедно с шофьора юрват децата към близките скали , докато отдолу преминавал с тътен тежката вода, спомня си нягокашният кореспондент на “Работническо дело” Илия Борисов. Дълги години той издирва героят, спасил десетки, на не успява да открие кой е той.
Неустоялото на прииждащите от Балкана водни потоци претоварено хвостохранилище над Згориград година преди това е предизвиквало безпокойство сред редица специалисти , оглеждали стената му.
Предупрежденията, че в тази стена вече има обезпокоителни пукнатини и не бива да се използва повече, били пренебрегвани постоянно от ръководството на мината и рудодобивната фабрика.
Изказват се само пожелания за укрепване на стената, но
никой не поема риска да спре експлоатацията на компрометираното съоръжение
А щом трагедията става реалност, тогавашните партийни водачи на Враца се втурват направо от трибуната на манифестацията да звънят в София и да питат какво да правят.
По това време първият секретар на ОК на БКП във Враца Цветко Божков е с делегация в чужбина и без негово разпореждане никой от ръководството на града и окръга не смее да поеме отговорност и да предприеме някакви мерки. По онова време
за трагедията във Враца не съобщава нито една медия
Дни наред мълчи и ръководството на страната, сякаш нищо значително не се е случило. Но цяла България бързо научава за трагедията по системата “от ухо на ухо”. И едва седмица след водния погром официозът “Работническо дело” споменава за нея в кратка дописка, която повече замазва нещата, вместо да разкрие мащаба на трагичното събитие. Преживелите ужаса и спасили се от връхлитащата кална маса хора тичат като обезумели към района около реката да търсят свои изчезнали близки. Струпването на толкова много хора предизвиква безпокойство сред местните партийни ръководители и те нареждат на милицията да се намеси и да въдвори някакъв ред.
В столицата набързо е сформирана правителствена комисия по врачанското бедствие и още вечерта на 1 май членовете ѝ пристигат в пострадалия град. Обезпокоен, самият
Тодор Живков разглежда пораженията, като кръжи с хеликоптер ден след потопа
След това дава нарежданията си на пратената комисия как да реагира и какво да предприеме.
По същото време по улиците на Враца се носи неописуема миризма на неприбраните още трупове на издавените домашни животни.
Година след страшното наводнение набързо са обвинени и осъдени няколко директори и инженери от мината и ползващият рудата металургичен завод край Елисейна. Набелязаните отиват зад решетките за по 5 и 10 години, но истинските виновници, пренебрегвали предупрежденията за опасност, остават незасегнати и оправдани.
