Половин век след първото кацане на Луната навлизаме в нова космическа ера. Вчера външните министри на НАТО признаха Космоса за "оперативно поле". Това му дава същия статут, както въздушното пространство, сушата, морето и киберпространството, където нападение срещу една страна би предизвикало колективен отпор - гаранцията на член 5 (от договора за алианса). Това става след като през юни НАТО прие първата си досега космическа политика.
Макар че Космосът е арена за геополитическо съперничество от 1950-те години насам, през последните десетина години той стана главен обект на опитите на новоутвърждаващи се сили, като Русия и Китай, да оспорват международния ред и военната хегемония на Запада.
Космическата активност вече не е елитна и скъпа игра. Само за няколко години нови технологии, даващи възможност за евтини изстрелвания и за сателити с много възможности, отпушиха простор за широк кръг от търговски "актьори". Това, което е добра новина за бизнес проекти като "Блу Ориджин" на Джеф Безос и "СпейсЕкс" на Илон Мъск, обаче е добра новина и за страни, които желаят да навредят на Запада. Иран и Северна Корея разполагат с независими собствени възможности да изстрелват (ракети и космически обекти).
Стартовият изстрел за надпреварата бе даден през януари 2007 г., когато Китай изпробва антисателитна ракета. Тестът бе успешен, той унищожи повреден 8-годишен метеорологичен спътник и показа способността на Пекин да се защитава от сателитно следене в случай на война. Изправен пред международни критики (сателитът разпръсна стотици опасни отломки в космоса), Китай каза, че няма планове за подобни тестове в бъдеще. Такива обаче бяха извършени и през 2010, 2013 и 2014 година.
В годините след това космическата оръжейна надпревара еволюира. Според доклад на военното разузнаване на САЩ, надпреварата ще включва електронна война, насочвани енергийни оръжия и кибератаки. Използването на такива оръжия, включително лазери, може да звучи като научна фантастика, но първите разработки в тази насока вече имат последствия. Военните зависят от сателити за наземни комуникации, за откриване и следене, а технологичният напредък означава, че същите тези сателити са все по-уязвими при атака или външно въздействие.
САЩ, които са наясно, че ненадминатата им способност да използват силата си на Земята зависи от широка мрежа от сателити, започнаха собствена кампания да запазят превъзходството си в периода след Студената война. През август американският президент Доналд Тръмп създаде Космическо командване на САЩ - първият нов клон на въоръжени сили след създаването на ВВС през 1947 г. Той стана обект на присмех при първоначалното обявяване на намерението си миналата година, но този пример след това бе последван и от Франция.
За Китай овладяването на Космоса със сигурност е ключов стратегически приоритет. През януари той шокира света, когато осъществи кацане на сонда-робот, Чанъе-4, на обратната страна на Луната. Бъдещите му планове са още по-амбициозни. Той има намерение да изгради роботизирана изследователска станция на Луната до 2025 г. и да изпрати астронавти там до 2035-а. За осъществяването на тези "космически" цели залага по 8 млрд. долара бюджета си всяка година според американската Космическа фондация.
В същото време Русия, въпреки някои шумни провали при изстрелвания през последните години, също е космическа сила. През май президентът Владимир Путин каза, че "запазването на стратегическата стабилност и военния паритет" зависи от "способността на Русия ефективно да решава стратегически задачи в открития космос". Фактът, че Международната космическа станция зависи от руски ракети носители укрепва възможностите на Кремъл да остане глобална сила.
Във време, когато сателитите улесняват всичко - от забавления до навигация, нашата зависимост от Космоса трябва да бъде "подплатена" от нашата способност да я обезопасим. Това означава, че Западът ще трябва да вложи повече инвестиции в оръжия за космически битки, отколкото нашите противници.
При всичко това, обаче, липсва и договор за контрол на оръжейната надпревара в Космоса, малко са и правилата и процедурите за решаване на спорове. Договорът за открития Космос от 1967 г. забранява разполагането на оръжия за масово унищожение в Космоса, но не казва нищо за конвенционални оръжия. Договорът провъзгласява Космоса за "достояние на цялото човечество", но (тази формулировка) оставя значително място за изопачени интерпретации. Това е особено обезпокоително, защото, както каза през април временният министър на отбраната на САЩ Патрик Шанахан, "следващият голям конфликт може да бъде спечелен или загубен в Космоса".
/От БТА/
