НАТО дава тласък за изграждане на транспортни коридори, които на наша територия сега липсват
Магистралата Русе-Велико Търново, която трябва да е готова до 2030 година, получава нещо като свое продължение. Което пресича Стара планина, след това магистралите “Тракия” и “Марица”, част от Родопите и при прохода Маказа се свързва с Гърция. Това произтича от обществена поръчка, която пътната агенция пусна преди дни.
Процедурата не е за избор на строител, нито за създаване на идеен проект, а дори нещо още по-първоначално - да се направи оценка за въздействието върху пътната безопасност, ако такова скоростно трасе бъде изградено.
Фирмата, която бъде избрана да изготви такъв доклад, ще получи 56 640 евро. Оферти се събират до 5 март, а срокът за изработване на доклада е 80 дни от датата на сключване на договора.
Независимо че пари за такова мащабно начинание като цяла нова магистрала не са осигурени и очевидно строителството - ако изобщо го има, е в по-далечно бъдеще, от заданието на поръчката се разбират няколко неща.
Едното е, че трасето ще трябва непременно да мине през Прохода на републиката, което означава, че е изоставена идеята за тази цел да се използва тунелът “Шипка”. Който все пак се строи като част от проекта за обходен път на Габрово и също ще бъде готов след няколко години. Причината е, че той е еднотръбен тунел, който
очевидно не може да поеме тежкия трафик, който навлиза в България от Русе
и иска по най-бързия начин да стигне до гръцката граница.
От документацията личи, че става дума за скоростен път, което все пак означава две отделни платна, всяко с по две ленти за движение в посока. Тоест колите, които стигат по пълноценна магистрала от Русе до Велико Търново, ще трябва да поемат по път, по който поне според сегашните закони скоростта на движение е ограничена до 90 км в час. Но което пък е максималната допустима скорост на тировете.
Всъщност става дума за европейския транспортен коридор номер 9, който започва от Хелзинки във Финландия и завършва в Александруполис, Гърция. Той следва маршрута Хелзинки – Виборг с отклонение до Санкт Петербург и до Москва, след това Киев - Кишинев - Букурещ - Русе - Стара Загора - Димитровград - Александруполис.
При избора на трасе на българска територия на изпълнителя е дадена възможност да избира между три варианта. Първият е, ако изобщо не се построи нищо – той трябва да изчисли как това ще се отрази на пътната безопасност в страната, като направи анализ на трафика на принципа “разходи – ползи”.
Вторият вариант е да се посочи точно трасе за участъка, който се простира между Велико Търново и намиращото се на 53 км от него село Николаево, тъй като за него съществуват стари прединвестиционни проучвания още от 2012 г., които избраната фирма ще може да използва.
По-нататъшното преминаване през Прохода на републиката е задължително, а за следващия участък от 73 км до връзката с магистрала “Марица” и магистрала “Тракия”, а и след това – до ГКПП Маказа, избраната фирма има пълната свобода да предложи решение.
В мотивите за поръчката е посочено, че изграждането на магистрала “Янтра”, както ще се нарича аутобанът между Русе и Велико Търново, както и ремонтирането на моста над Дунав при Русе и евентуалното изграждане на втори мост там влияят на трафика към вътрешността на страната и на достъпността към границите с Гърция и Турция. Сега се пътува по пътища с по-ниски класове, а преминаването през Стара планина се осъществява през планински проходи.
“Това е предпоставка за образуване на транспортни проблеми и влошаване на пътната безопасност”, се посочва в мотивите. Заради това е записано, че “...е изведена необходимост от предприемане на действия по отношение реализация на високоскоростно трасе по направлението Велико Търново-Проход на републиката - магистрала “Тракия”-магистрала “Марица” - ГКПП Маказа.
Идеята за подобен аутобан в България изобщо не е нова. За нея
говорят почти всички регионални министри през последното десетилетие
Донякъде тя съвпада и с плановете на едно от първите правителства на ГЕРБ да се изгради магистрала от Свиленград до Русе, за което обаче то се опитваше да убеди китайски фирми да изградят пътя на концесия.
До сключването на договор не се стигна просто защото всички големи китайски строителни корпорации, с които се водеха преговори, искаха гаранции, че ще постигнат възвръщаемост на вложените от тях средства от поне 11%, което беше абсурдно висока стойност.
През 2026 г. обаче подобно начинание вече не изглежда толкова несигурно поради един факт - НАТО и засилването на отбранителната способност на алианса в Европа.
Развитието на два европейски транспортни коридора – номер 8 и номер 9, бе обсъждано миналата седмица на среща на министрите на отбраната от НАТО в Брюксел. Те бяха наречени “коридори за сигурност на колективната отбрана”.
Коридор номер 8 свързва базите на НАТО в Бари, Италия, с Дуръс в Албания, а оттам през Скопие и София дава бърз излаз на Черно море.
Коридор 9 пък осигурява пряка връзка между Средиземноморието и северната част на Европа, която в тази част на континента просто липсва.
Коридор номер 8 означава, че България трябва да придвижи по най-бързия начин плановете за изграждане на магистрала “Рила”, която започва от ГКПП Гюешево, пресича “Струма” при Дупница и през Костенец се свързва с “Тракия”. Означава също и стартиране на реални процедури за изграждане на магистрала “Черно море” поне между Бургас и Варна.
