България остава сред страните с най-ниска безработица в ЕС
Младежите и нискообразованите са най-уязвими
Безработицата в България падна до 3,2% през първото тримесечие на 2026 г. и намалява с 0,7% на годишна база, показват последните данни на НСИ. Страната ни продължава да е сред отличниците в Европа по този показател. Според Евростат безработицата в ЕС е 5,9%, а в еврозоната - 6,2%.
Зад добрата новина обаче се вижда друга страна на пазара на труда, което само допреди десетилетие изглеждаше трудно постижимо за България - работа има, но няма достатъчно хора, които да я вършат. В числа безработните са 96 800 души. От тях 53 000 са мъже, а 43 800 - жени. При тях безработицата е съответно 3,3 и 3,1%.
Данните поставят страната в групата на държавите, в които проблемът вече не е толкова липсата на работни места, колкото липсата на подходящи кадри за свободните позиции. Затова и ниската безработица не означава автоматично, че пазарът на труда е безпроблемен. Напротив, тя все повече показва, че резервът от хора, които могат бързо да бъдат включени в заетост, е почти изчерпан.
Важен детайл в данните на НСИ не е само ниският общ процент, а структурата на безработицата. Продължително безработните, тоест хората без работа от една година или повече, са 41 600 хил. души. Това са 43% от всички безработни. Този показател е ключов, защото сочи, че
почти всеки втори без работа трудно се връща на пазара на труда
Причините могат да са различни - ниска квалификация, липса на подходящи умения, живот в район с малко работни места, здравословни ограничения, възраст, липса на транспорт или грижи за деца и възрастни близки.
Коефициентът на продължителна безработица е 1,4%. На пръв поглед това изглежда ниско, но в реални хора означава, че има над 40 хил. души, които остават трайно извън заетостта. Друг важен детайл е образованието. Когато се видят коефициентите на безработица по образование, картината става ясна - при висшистите тя е едва 1,1%, при хората със средно образование - 3,2%, а при тези с основно или по-ниско - 13,5%.
Това е една от най-силните зависимости на пазара на труда - колкото по-ниско е образованието, толкова по-висок е рискът човек да остане без работа. И обратното, висшето образование, особено когато е свързано с търсени умения, продължава да е най-силната защита срещу безработица.
На фона на общия спад има един показател, който не се движи в същата посока.
Безработицата при младите хора на възраст 15-29 години е 7,2%. Тя остава над два пъти по-висока от общата в страната
В сравнение с първото тримесечие на 2025 г. младежката безработица се увеличава с 0,4 процентни пункта. Според данните на НСИ това се дължи изцяло на увеличение при жените. При младите мъже коефициентът е 7,5%, а при младите жени - 6,8%.
Тук проблемът е различен от този при хората с дълъг трудов стаж. За младите често бариерата е първата работа. Данните показват, че 12 400 души, или 12,8% от всички безработни, търсят работа за първи път. Това обяснява защо ниска обща безработица може да съществува едновременно с усещането на част от младите хора, че трудно намират работа. На пазара има свободни работни места, но не всички са подходящи за човек без опит.
И в европейски план младежката безработица остава значително по-висока
от общата. Евростат отчита, че сред младите под 25 години в ЕС тя е 15,3%, а в еврозоната - 14,9%. На този фон България стои по-добре, но няма същото подобрение, каквото се вижда в общата безработица.
Паралелно със спада на безработицата расте заетостта - 2,916 млн. души. От тях 1,541 млн. са мъже, а 1,375 млн. са жени. Коефициентът на заетост на възраст 15-64 години достига 70,5%. Това увеличение обаче е само с 0,1 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2025 г. Тоест пазарът вече не може да расте лесно чрез бързо включване на нови хора.
При мъжете на възраст 15-64 години заетостта е 73,5%, а при жените - 67,5%. Това показва, че има неизползван потенциал най-вече сред жените. При възраст 20-64 години коефициентът на заетост е 76,6%. По-силно движение има при по-възрастните - заетите на възраст 55-64 години са 651 800 души, или 72% от хората в тази възрастова група. За година заетостта при тях нараства с 2,3%. Това е важна промяна, защото показва, че
все повече хора продължават да работят по-дълго
Структурата на заетостта показва, че България вече е икономика, в която услугите доминират ясно. В този сектор работят 1,979 млн. души, или 67,9% от всички заети. В индустрията са 809 хил. души, а в селското, горското и рибното стопанство - 128 400 души. Услугите включват както по-ниско платени сектори като хотелиерството, ресторантьорството и търговията, така и високоплатени дейности като информационни технологии, телекомуникации, финанси и други.
Данните на НСИ за наетите с договор показват, че те достигат 2,35 млн. души - с 9800 повече спрямо края на декември 2025 г. Най-голямо тримесечно увеличение има при професионалните дейности и научните изследвания, хотелиерство и ресторантьорство и строителство. Част от индустрията губи работни места, докато здравеопазването, социалните дейности и строителството привличат повече хора.
От всички наети 1,866 млн. души, или 74,8% от всички, работят в частния сектор
В обществения са 629 800 души. Това съотношение е важно заради дебата за доходите и натиска върху бюджета. Частният сектор създава по-голямата част от работните места, но през последната година възнагражденията в обществения растат по-бързо.
По данни на НСИ средната работна заплата през първото тримесечие на 2026 г. е 1407 евро. На годишна база тя нараства с 12,7%, като в обществения сектор увеличението е 15,3%, а в частния - 11,8%.
Най-големият резерв на пазара на труда не са регистрираните безработни, а икономически неактивните. Според НСИ общият брой на хората извън работната сила на възраст 15 и повече години е 2,494 млн. души. От тях 1,022 млн. са мъже, а 1,472 млн. - жени. В активната възраст 15-64 години икономически неактивните са 1,073 млн. Това са 27,1% от населението в тази възрастова група. При мъжете делът е 24%, а при жените - 30,3%.
Разбира се, не всички тези хора могат или трябва да работят. От тях 42% са неактивни заради участие в образование или обучение. Но остава значителна група хора, които по различни причини не участват на пазара на труда. Обезкуражените на възраст 15-64 години са 18 500 хил. души, или 1,7% от икономически неактивните в същата група. Това са хора, които по принцип биха могли да работят, но
не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят
Данните за първото тримесечие на 2026 г. показват, че България вече е в нов етап. Преди години основният въпрос беше дали има работа. Сега въпросът е каква работа има, за кого е тя, къде е и срещу какво заплащане.
По морето вече наемат персонал за сезона, намаляват обявите в София
Пазарът на труда през април показва сезонно раздвижване. Обявите за работа се увеличават в повечето сектори спрямо март, като най-силно търсене има в отрасли, които традиционно се активизират преди пролетно-летния сезон.
Най-голям ръст е отчетен при хотелиерите, където предложенията за работа са с 1476 повече спрямо предходния месец. Това е увеличение със 17%. Данните показват, че работодателите в туризма вече активно подготвят летния сезон. Тенденцията е логична, тъй като с наближаването на активния сезон се засилва търсенето на персонал в хотели, ресторанти, магазини, логистика и обслужващи дейности. Възстановяването на потребителската активност също подкрепя наемането в търговията.
Сериозно раздвижване има и в производството, където обявите са с 414 повече, или ръст от 21%. В търговията и продажбите увеличението е с 390 нови предложения, което означава 24% ръст спрямо март.
Не всички отрасли обаче отчитат ръст.
Най-съществен спад има при информационните технологии
През април обявите са със 702 по-малко, което е намаление с 13% спрямо март. Спад се наблюдава и при административните и обслужващите дейности, където предложенията са с 333 по-малко, или с 11% надолу. В други сектори търсенето на кадри расте по-умерено. В здравеопазването и фармацията, строителството, изкуството, логистиката и транспорта увеличението е средно около 5%.
Въпреки месечното оживление сравнението с миналата година показва по-слаб пазар на труда. През април обявите за работа са с 8% по-малко спрямо същия месец на 2025 г. Това означава около 3600 предложения по-малко.
Търговията и продажбите остава секторът с най-голям дял от обявите за работа в страната
През април той формира 24% от всички предложения. След него се нареждат производството, хотелите и ресторантите. Административните и обслужващите дейности заемат 11% от пазара, а логистиката и транспортът - 8%. ѝT секторът вече има дял от 6%, колкото и строителството.
Обявите за работа от вкъщи и дистанционна работа също намаляват. През април те са 2690, което е спад от 3% спрямо март. На годишна база понижението е още по-видимо. През същия период на миналата година предложенията за дистанционна работа са били 3205, или с близо 500 повече.
София остава най-големият пазар на труда в страната, но през април отчита спад спрямо март. Обявите в столицата са с 3% по-малко, или с 446 предложения надолу. Във Варна обявите за работа растат с 15%, а в Бургас - с 16%. Увеличението е пряко свързано с подготовката за летния туристически сезон.
