- Йовков разказва достъпно и разбираемо за своите герои на село, но в същото време трябва да се вникне в богатата му и сложна повествователна структура, напомня дългогодишният литератор Цветелина Драганова
- За есето би могло да се разсъждава по какво се разпознават авторитетите, нужни ли са изобщо, смята специалистът
"Чудесни теми за подготвени и мислещи млади хора".
Така уважаваният преподавател по български език и литература в ЕГ "Пловдив" Цветелина Драганова определи пред "24 часа" последната задача от матурата. Тя направи уговорката, че не е видяла тестовата част, но смята, че днешният изпит не би трябвало да затрудни гимназистите.
"Песента на колелетата" е една от централните творби на Йовков, темата е ключова за разказа. Тя е отлична възможност за тези, които имат литературно мислене и познания", коментира дългогодишният преподавател.
Много от зрелостниците обаче не са писали интерпретативно съчинение. Поне това признават тези, с които днес разговаряхме на излизане от изпита.
Какво сочат наблюденията на специалиста?
"В последните години тенденцията е по-голям процент от учениците да избират есе. Интерпретативното съчинение изисква предварителна подготвеност и литературна култура, която е плод на четене. Те, освен че трябва да проследят процеса на осъзнаване на героя, на търсене на отговорите на големите въпроси за смисъла на съществуването и за следата на човека във времето, все пак трябва да коментират и начина, по който Йовков разказва тази история", обясни Драганова.
Това означава, че учениците не трябва да преразказват текста, както много често се случва, а да разсъждават върху въпросите и да коментират езика на писателя.
"Нужно е да анализират специфичния начин, по който той въвлича читателя в тази екзистенциална ситуация на своя герой. Това вече е сложно, защото Йовковият начин на разказване не е е линеен. На пръв поглед пише достъпно и разбираемо за герои, които живеят на село. Но ако се отиде отвъд повърхността, виждаме една много богата и сложна повествователна структура. И учениците трябва да покажат умения да видят тези пластове", посочи Драганова.
По думите й другото много съществено при Йовков е, че на повърхността тече една поредица от събития и факти, които лесно могат да бъдат предадени. "Но той се интересува от това, което остава отвъд и невидимо. Тази психология, проникването в глъбините на човешкото са истински важното в този разказ", разсъждава преподавателката.
Според нея зрелостниците е трябвало да вникнат в така наречения вътрешен сюжет на произведението. "Времето у Йовков не е линейно време, а е свързано с начина, по който героят се връща в миналото, разговаря със себе си и съзерцава света в мълчанието. Образът на Сали Яшар в най-пълна степен отразява същността на самия Йордан Йовков. Смята се, че той е вложил много от себе си и това е неговият художествен автопортрет", посочи литераторът.
Другата задача, изтормозила немалко зрелостници днес, е анализиране на заглавието на поемата "Честен кръст" на Борис Христов.
"Това е последното произведение от програмата по литература за 12. клас. С него работим буквално през март, дори в началото на април. Но в същото време е сложен текст, дълга поема от 9 части. Темата е свързана с отношението на поета към поезията, към обществото и света, от който той е част - също един процес на авторефлексия, но в поетическа форма", смята Драганова.
От години много зрелостници избират есето, смятайки го за лесен жанр. Но се оказва, че това не е така, защото изисква отношение към времето, в което живеем, и творческа работа. Ученическият маниер в голям процент се изразява в "Писахме, колкото да има нещо".
"Есето създава илюзия за леснота. Върху "Авторитетите днес" има какво да се пише, но се изисква осъзнатост. Би могло да се разсъждава по въпроса по какво се разпознават авторитетите, нужни ли са изобщо. Каква е разликата между авторитет и псевдоавторитет, между инфлуенсъри и авторитети - много може да се пише. Стига да могат да се аргументират и да защитят тезата си. Това е ключът към доброто есе", категорична е Цветелина Драганова.
