- Последната дума е на експерти от 21 държави, те ще кажат дали мозайките притежават изключителна универсална стойност
- За Ирина Бокова късноантичните цветни пана на Филипопол имат всички достойнства да бъдат вписани в световното културно наследство
Десетилетните усилия на Пловдив да влезе в световното културно наследство са напът да се увенчаят с успех. Още през 80–те години градът е кандидатствал с възрожденските си къщи. Но не те сега ще го "изстрелят" в ЮНЕСКО, а римските мозайки. Те ще се наредят до онези шедьоври, които са под закрилата на световната организация.
Не кой да е, а генералният секретар на ЮНЕСКО от 2009 до 2017 година Ирина Бокова изрази увереност, че точно цветните пана в Епископската и Малката базилика, както и късноатичната сграда "Ирини", имат всички достойнства да влязат в окончателния списък на световната организация. Защото са проучени и съхранени по най–добрия начин.
Бокова откри в събота международното събитие в Пловдив "Ден на мозайките", посветено на 5 г. от отварянето на Епископската базилика и 70 г. от членството на България в световната организация. Част от дипломатическият корпус също бе в града с посланиците на Германия у нас Ирене Мария Планк, на Италия Марчело Апичела, на Украйна Олеся Илашчук. А също и президентът на фондация "Америка за България" Нанси Шилър, без чиято финансова помощ Епископската базилика нямаше да бъде проучена, реставрирана и превърната в музей.
Пред "24 часа" Бокова обясни стъпките, които Пловдив трябва да извърви до голямото признание.
"България трябва да подготви съответното предложение, което да се внесе в Комитета за културно наследство и той да го обсъди. Това ще стане до началото на следващата година. След това в Пловдив ще дойде мисия от експерти, която да напише доклад и той заедно с оценката на ЮНЕСКО ще отиде година по-късно в Комитета за световно наследство, където ще се обсъжда.
В него са експерти от 21 държави. Те ще кажат дали римските мозайки на Филипопол притежават изключителна универсална стойност.
Това е основният критерий за вписване на един паметник или на комплекс от градската среда", посочи Бокова. Но тя е убедена, че филипополските мозайки притежават всички достойнства да влязат в ЮНЕСКО. От откриването досега са минали над 200 хил. посетители.
"Това е обект с голяма историческа стойност", посочи още Бокова. Тя припомни, че Пловдив е признат за един от най-старите градове в Европа с непрекъснат живот от над 7000 години. А впечатляващите му мозайки заслужават да бъдат видени от света.
"В глобализирания свят културата играе много важна роля и насърчава интегрирането на обществата", каза още Бокова. Според нея Боянската църква, Рилският манастир и Старият Несебър са уникални обекти.
"Но в България има тракийски светилища, римски и средновековни останки. Те формират един непрекъснат исторически разказ", изтъкна още тя.
Кметът на италианския град Аквилея Емануеле Зорино посочи сходствата на тяхната базилика с филипополската. Макар в Аквилея да е построена с век по-рано от пловдивската, двете имат доста сродни черти в архитектурата и в мозаечното изкуство. Разликата е, че в римския град са изобразени доста риби - типичен християнски символ.
А във Филипопол присъстват различни видове птици. Но и в двете базилики една от централните сцени е паунът с разперена опашка - основен символ на безсмъртието, възкресението и нетленната душа. В Пловдив той е изобразен на входа.
"Нашият паун го открихме м.г. Все нещо изскача от земята", посочи Емануеле Зорино. И в тяхната базилика, и във филипополската се провеждат културни прояви като концерти, четения, презентации.
"Такива обекти носят потенциал и в културен, и в икономически смисъл. А марката ЮНЕСКО не е просто етикет. Тя ни прави по-видими" каза кметът на Аквилея. И увери: "Пловдив има нашата пълна подкрепа за ЮНЕСКО".
Според проф. Елена Кантарева-Дечева, директор на "Старинен Пловдив" и реставратор на мозайките в базиликата, тези обекти обединяват. Тя изтъкна, че по време на реставрацията и консервацията от 2016 до 2020 г. са участвали над 450 доброволци. И по думите й всичко е осъществено по световните стандарти.
Епископската базилика на Филипопол е строена през IV век и има два периода, казва археологът Елена Кесякова, която още през 80–те години прави първите проучвания.
"Бях поразена от самите мозайки. Те наистина са образец на късноантичното изкуство. Разкриването на носещия зид също беше впечатляващо. Оказа се, че той е направен по интересен начин - напомня на сирийския архитектурен план. Когато достигнахме до проучването на амвона, бях смаяна от мащаба му. Той е аналогичен на константинополските амвони от този период.
Големите му размери съответстват на внушителността на Епископската базилика. Двете мозаечни нива ни подсказаха, че това е паметник с дълга история", описа Кесякова.
След нея проучванията й до пълната реставрация продължи нейната колежка Жени Танкова. Двете археоложки имат различни становища за датировката.
"Категорична съм, че тя е най-ранната у нас. Проектирана е по времето на император Константин Велики. Не всички колеги са съгласни, но аз смятам така", казва Елена Кесякова.
Изкуствоведът и специалист по римски мозайки доц. Ваня Попова също застъпваше приживе тезата, че базиликата е от времето на Константин Велики - около 330 г.
"За мен храмът е малко по-късен - от началото на втората половина на IV в. Мисля, че няма как толкова екстремно да се построи тази огромна сграда с богата архитектура при току-що приетото християнство като официална религия в империята. Този въпрос с времето ще се доуточни", казва Жени Танкова.
В едно обаче учените са единодушни – цветните пана на Епископската базилика са образец на късноантичното мозаечно изкуство.
