България и oще три държави членки на ЕС не подкрепиха инициативата за специален трибунал за преследване на руския президент Владимир Путин заради военната агресия срещу Украйна, пише "Евронюз".
Другите три страни от ЕС са Унгария, Малта и Словакия.
Трибуналът ще бъде базиран в нидерландския град Хага, като инициативата бе подкрепена от 36 държави, предимно от Европа.
Решението беше официално прието в петък по време на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа – организацията, която пое водеща роля в опитите да запълни правния вакуум, оставен от Международния наказателен съд.
Министрите одобриха резолюция, която определя структурата и функциите на управителния комитет на трибунала. Той ще отговаря за бюджета, вътрешните правила и избора на съдии и прокурори. Подписалите държави се ангажираха да гарантират независимостта на съдебния процес.
Украинският външен министър Андрий Сибиха определи момента като „точка без връщане" в дългогодишните усилия за търсене на отговорност.
„Специалният трибунал вече е юридическа реалност. Малцина вярваха, че този ден ще дойде. Но той настъпи", заяви Сибиха, като направи паралел с Нюрнбергските процеси срещу нацистките лидери след Втората световна война.
„Путин винаги е искал да остане в историята. И този трибунал ще му помогне да постигне това – като престъпник", добави той.
Сред подписалите резолюцията са държави като Франция, Германия, Великобритания, Италия, Полша, Испания, Швеция, Нидерландия и Украйна. Единствените неевропейски страни, подкрепили инициативата, са Австралия и Коста Рика.
Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе призова страните бързо да приключат законодателните процедури и да осигурят необходимото финансиране, за да може трибуналът да започне работа възможно най-скоро. ЕС вече е обещал 10 милиона евро.
Липсата на активна подкрепа от страна на САЩ при президента Доналд Тръмп поражда опасения относно финансирането и политическата подкрепа за инициативата. Опитите на Тръмп да посредничи за мирно споразумение между Русия и Украйна поставят под въпрос и бъдещата роля на трибунала.
Съдът ще бъде допълнен от регистър на щетите, който ще събира искове от жертвите на руската агресия, както и от международна комисия, която ще разглежда претенциите и ще определя компенсациите.
Идеята за специален трибунал е сред основните приоритети на Украйна и нейните съюзници още от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г.
Причината е, че Международният наказателен съд може да преследва престъплението „агресия" само ако е извършено от държава, подписала Римския статут. Русия не е страна по този договор и може да използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН.
Това включва т.нар. „тройка" – президента, министър-председателя и външния министър – както и висши военни командири, участвали в нападението срещу украинския суверенитет.
Основната цел на трибунала е именно Путин, смятан за главния архитект на инвазията. Въпреки това той едва ли ще бъде изправен пред съд в близко бъдеще.
Според договорените правила членовете на „тройката" няма да могат да бъдат съдени задочно, докато все още заемат постовете си. Прокуратурата може да повдигне обвинения срещу Путин и външния министър Сергей Лавров, но делата ще бъдат замразени, докато не напуснат властта.
Задочни процеси ще могат да се водят срещу други високопоставени фигури, включително началника на руския Генерален щаб Валерий Герасимов, командващия руските военновъздушни сили Сергей Кобилаш и секретаря на руския Съвет за сигурност Сергей Шойгу.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви:
„Не може да има справедлив и траен мир в Украйна без Русия и извършителите на тези престъпления да понесат отговорност. Русия избра да нападне суверенна държава, да убива хора, да депортира украински деца и да отнема украински територии. Тя трябва да бъде изправена пред правосъдие и да плати за действията си."
