Центърът е създаден под покрива на Института по математика и информатика на БАН
В България се прави световна наука, затова съм тук. Работя в групата на Людмил Кацарков. Това казва математикът от Бразилия Леонардо Кавенаги, който със съпругата и дъщеря си живее в България. Младият учен е част от Международния център по математически науки, който се намира под покрива на Института по математика и информатика на БАН.
В съседната стая са Рой Маген от Канада и Ерик Паемуру от Естония. Пишат по бялата дъска, дискутират, спорят... работят върху изчисления по теорията на Ходж.
30-годишната Кристел, постдокторант от Ливан, завършила във Франция, влиза забързана с лаптопа си в института.
В зала на петия етаж пък са се събрали Хамед и Мариам от Иран, които са били постдокторанти на международния център, а сега заемат постоянни академични позиции в института, естонецът Миша Школников - доцент в международния център, Оксана от Украйна, Дмитрий Карп от Израел. Те чакат Симеона Джуброва, която доброволно ги учи на български език.
Симеона е офис мениджър на международния център и помага на директора му акад. Юлиан Ревалски, завършила е английска и българска филология и сама е предложила на учените, събрани в центъра от цял свят, да им помогне с българския. Те пък това и чакали - вече се опитват да формулират сами изречения на български. “Много обичам института, в него работят много хубави хора. А в България харесвам розите и пърленките”, казва Оксана.
“Работил съм дълго в чужбина. Забелязах, че
навсякъде вече има българска научна диаспора
И то не само в Западна Европа, Великобритания, САЩ, но и в Латинска Америка, Австралия, та дори и в Корея и Япония. Тези хора се интересуват от това, което става в България. Когато през 2011-2012 г. се прибрах, исках да направя така, че част от тези големи учени да се върнат в родината, а също да привлечем и чужденци”, разказва акад. Юлиан Ревалски, един от създателите на Международния център по математически науки (ICMS - Sofia). Академикът бе два мандата председател на БАН. Миналата година на церемония във френското посолство той получи Ордена на академичните палми на Франция, степен “кавалер”, от посланик Жоел Мейер.
За да кани учени в България, акад. Ревалски първо организира международната конференция “Дни на математиката в София” още през 2014 г. - провежда се на всеки 3 години през лятото. Патрон на тазгодишното издание, което ще е от 6 до 10 юли, ще е президентът Илияна Йотова. Учредена е и награда на ИМИ за млад учен до 40 г. Призьорите я получават на откриването на конференцията. Изискването е да са българи, независимо къде работят. Повечето лауреати на наградата са на работа в най-престижните университети в света.
Накрая се избистрила идеята за постоянен център. Международният център по математически науки - София (МЦМН) е създаден през 2019-а и започва дейността си в началото на 2020 г. с финансовата подкрепа на МОН и с пълната подкрепа на ръководството на БАН. Първоначалният импулс е даден от акад. Юлиан Ревалски, акад. Благовест Сендов, проф. Людмил Кацарков и тогавашния министър на образованието и науката Красимир Вълчев.
Особено значимо е сътрудничеството с Institute of the Mathematical Sciences of the Americas (IMSA) към Университета в Маями, съвместно с който от 2021 г. работи постдокторантска програма. Активни са и връзките с френския институт Institut des Hautes Etudes Scientifiques (IHES), символ на върховите постижения в математиката и теоретичната физика.
Институтът по математика и информатика предоставил инфраструктурата. “Големият акад. Сендов каза: Аз давам тази стая - своя кабинет в ИМИ! Постегнахме стаите, библиотеката, залите. Това са изключително важни неща за младите учени”, връща лентата акад. Ревалски.
Центъра забелязала фондация “Саймънс” -
една от най-големите американски частни фондации за насърчаване и финансиране на научни изследвания
Българската научна организация получила първия си грант през 2022 г. Тогава центърът получил и финансиране от МОН по научната програма “Повишаване на научноизследователския капацитет в математическите науки”.
Признание за престижа на центъра е и фактът, че екипът му е успял да привлече в своите дейности петима носители на престижния Филдсов медал. Това отличие, често наричано “Нобелова награда по математика”, се връчва на всеки 4 г. на изключително талантливи млади учени до 40-годишна възраст. Гарант за високите стандарти, при които се работи, е участието на лауреатите на Фийлдсовия медал Максим Концевич, Андрей Окунков, Терънс Тао, Марина Вязовска и Кошер Биркар.
След като и през 2024 г. МЦМН получива ново значително финансиране както от фондация “Саймънс”, така и от българското правителство, стартира амбициозна 5-годишна програма (до 2029 г.) за създаване на нови изследователски групи в различни области на съвременната фундаментална и приложна математика.
Досега са сформирани три такива групи. Първата е “Теория на атомите” с ръководител проф. Людмил Кацарков. “Квантови групи и клъстерни алгебри” е с водещ проф. Милен Якимов. “Топологични, изчислителни и алгебрични аспекти на комплексни системи” пък е с лидер Ернесто Луперсио.
Кандидатите са оценени от международен комитет, съставен от световноизвестни математици
Окончателният избор бе одобрен от Консултативния съвет на центъра.
18 са учените, назначени досега като изследователи в трите групи. Освен тях се привличат постдокторанти и изследователи по други национални научни програми - “Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука”, “Петър Берон и НИЕ”, “Млади учени и постдокторанти”.
Четирима чуждестранни учени останават на постоянни академични позиции в института - Данила Черкашин, Михаил Школников, Хамед Пежан и Мариам Бажалан. Българите Валдемар Цанов и Владимир Митанкин пък се завръщат у нас, след като завършват престижно образование в чужбина, именно за да продължат работа в института. Като постдокторанти на позиции в други институти след дипломиране зад граница изследванията си продължават Милен Иванов и Богдан Станков.
Тук се прави наука на световно равнище, има и настроение. Младите хора нямат работно време, често си тръгват по тъмно, влизат, излизат, което усложнява задачата на портиерите, шегува се акад. Юлиан Ревалски.
