- Информация за реалните стопани липсва. Туристическият съюз притежава половината от общия брой заслони, хижарски и почивни бази, но има и на министерства, частни лица и дори такива с неизвестен собственик
- Няма пари за поддръжка, липсват документи, не се описват нощувките
Липсващи актове и договори, неизгодни сделки и проблеми със стопанисването - българските хижи тънат в документална неизвестност, тайни договорки и неясни покупко-продажби. Логично това води и до проблеми за туристите - не само със собствеността и стопанисването, но и с
лоша материална база и условия за нощувки, липса на консумативи, нерегламентирани цени
Отделно са многобройните проблеми с тока, водата, липсата на пречиствателни станции, управлението на отпадъците.
Приблизително 402 са общо туристическите хижи, заслони и почивни станции в страната, от които половината са собственост на Българския туристически съюз, а останалата част е към различни стопани - министерства, частници. Като например трагично прочулата се хижа “Петрохан”, някога купена от бащата на бившата шефка на правната комисия Искра Фидосова и после препродадена на Иво Калушев и следовниците му.
А има дори и на неизвестни собственици. Още през 2010 г. на кръгла маса на тема “Хижите в България - настояще и бъдеще” асоциация “Планини и хора” определя неизяснената собственост като най-същественият проблем на хижите у нас. Те съществуват върху държавна, общинска и частна земя, което е предпоставка за неизрядни документи за собственост.
Официален регистър за хижите няма
Последно нашумя казусът с хижа “Ведра”, за която служебният министър Иван Христанов обяви, че е била напът да бъде продадена за около 1 млн. лв. на фирма, свързана с бизнесмена Румен Гайтански-Вълка. Хижата се намира под ски писта “Лалето” на Витоша и е притежание на Министерството на земеделието и храните. Разполага с 20 стаи, както и с 6 големи апартамента, а според министъра е превърната в бардак. Ако хижата е нежелана, нерентабилна и икономически неизгодна, както показват докладите, защо някой би искал да я купи, пита реторично министърът в изявлението си. Забележителното тук е, че тя е в самото подножие на единствената работеща писта на Витоша - “Лалето”, има невероятна панорама и монополно положение. Това е природен парк и в близките десетилетия нова масивна постройка на подобно невероятно място няма как да бъде вдигната.
“Ще обърнем сделката и няма да я продадем”, зарече се Христанов и обяви, че подава сигнал и до прокуратурата. По принцип частните хижи се оказват голяма спънка за туристическия съюз, коментира пред “24 часа” членът на управителния му съвет Васил Николов. Дава пример именно с печално известната хижа “Петрохан”.
“Ние търсим връзка със собственика - майката на Ивайло Калушев, защото искаме да си върнем хижата, да я откупим”, съобщи той от името на БТС.
Междувременно три месеца след случая с намерените мъртви мъже край хижата МВР отвори пътя към нея тази седмица. Туристите могат да преминават през района. Полицията в момента охранява само опожарената сграда, тъй като разследването все още не е приключило.
“Ведра” пък, както и много други като нея, е ненужно да е част от патримониума на Министерството на земеделието и храните или пък на частен купувач”, убеден е Васил Николов. Според него тези хижи трябва
да се върнат на Българския туристически съюз
Сега положението е повече от странно - БТС стопанисва много от хижите, без да ги притежава, защото близо половината се водят на фирми, министерства, частни лица. По думите му от съюза се опитват да се свържат с министерствата, за да може този въпрос да се уреди, но обратен отговор нямало и то от години.
Хижа “Ведра” е една от 33-те хижи и заслони на Витоша, но не фигурира в туристическите сайтове, които единствени предлагат някаква информация за хората по темата. Именно по данните от туристическите сайтова в тях “24 часа” направи опит за обобщение на всички места, които могат да се ползват от туристите в планината за нощувка.
269 са общо хижите в цялата страна, като
най-много се намират в Стара планина
- 89. В Рила са 30.
46 хижи има в Родопите, а в Пирин са близо 15. Хижи има и в равнините, край морето и край Дунава - общо около 35. Заслоните в България пък са близо 40.
Заслоните представляват тип планински подслон, много по-малък и просто устроен от хижите. Разполагат с минимални условия за пренощуване или защита от лошото време.
Най-много заслони отново са изградени в Стара планина - приблизително 9, докато в Родопите са много по-малко, тъй като планината е по-ниска, с повече населени места и няма такава нужда от търсене на убежище и аварийно пренощуване.
Туристическите спални в страната пък са 42. Те
функционират като хижи, но нямат обслужване, кухня, а и невинаги има човек,
който да ги стопанисва. Най-много туристически спални има в равнините - общо 15, а в планини като Пирин и Рила са между 4 и 5.
Българският туристически съюз е притежател на общо 213 туристически обекта в цялата страна с над 11 хил. легла. Той отговаря за маркировката, поддържането, стопанисването и отдаването под наем на хижите.
Документални неуредици не липсват обаче и за имотите, които БТС притежава, стана ясно на съвместно събитие, което се проведе в средата на април с представители на ОП “Туризъм” към Столичната община и на БТС.
Като член на управителния съвет на съюза Васил Николов признава неуредените документи,
проблемите с хижарите, както и липсата на подкрепа от държавата
Обяснява, че туристическият съюз стопанисва много от хижите без легални права над тях. На много места са цялостно непроследени нишките на наематели, наемодатели, туристически дружества, отговорници.
“Признаваме вината на съюза и към момента се прави всичко възможно за набиране на нужните документи от всички хижи, наематели и туристически дружества”, съобщава Николов.
За проблемите с хижарите обобщава, че някои не изпълняват добросъвестно задълженията си, не вписват никъде нощувките, прекарани от туристите в хижите, и т.н.
Финансирането също се оказва изпитание за съюза, след като по думите на Васил Николов
през 2010 г. държавните пари за поддръжката на хижите на практика спират
Съюзът разчита за приходи на собствени инициативи като детски лагери, платени мероприятия, както и на частни партньорства. Това осигурява минимален ресурс, с който да се поддържат сградите на хижите и да се слага нова маркировка по туристическите пътеки.
Проблемно е и управлението на отпадъците, тъй като изнасянето на стари мебели, пластмасови и метални отпадъци от планината - понякога по труднодостъпни и екстремни терени, е трудоемко и скъпо. Пример за това е хижа “Амбарица”. Тя е сред имотите, собственост на БТС, намира се на 1520 м височина в Троянския Балкан. До 2012 г. е
известна като подслон на бракониери, а туристите я избягват
В хижата според асоциация “Планини и хора” безконтролно са трупани огромни сметища, генерирани от недобросъвестни хижари.
През 2012 г. от БТС установяват, че хижата не е ремонтирана, няма ток, нито вода, и прекратяват отношенията с тогавашните стопани. Тук се откроява и проблемът с лошата комуникация. А понякога изобщо липсвала връзка между хижари и туристически дружества.
Във витошките хижи пък проблеми има не само между собственици и наематели. Въпреки че са на броени минути от София, интересът към разходки в планината особено през летните месеци е огромен и въобще това е потенциално много печеливш бизнес, за част от обектите не са изяснени договорните рамки и правните отношения. Единици от хижите, които БТС притежава на Витоша, са изрядни, призна Николов на форума, на който от Столичната община и туристическия съюз трябваше да набележат как базата да се управлява по-адекватно.
Куп нередности с документите на почивни станции и частни вили на територията на Витоша излязоха през 2020 г. при проверка на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Тогава по сигнал на Върховната административна прокуратура е направена проверка на строеж до
вила “Аглика”, притежание на Васил Божков - бивша резиденция на Тодор Живков
Тя се намира във вилна зона “Витоша”. Данните от проверката показват, че за описаните строежи няма одобрени инвестиционни проекти и няма издадени разрешения за строеж. Изградените постройки също така не съответстват на плана за управление на природен парк “Витоша”. В резултат са издадени 3 констативни акта за незаконни строежи.
10 дни по-късно се извършва цялостна проверка на още 14 имота във вилна зона “Витоша”. Тя е разпоредена по публикации в медиите, в които се посочва, че в част от имотите има вероятност да са извършвани съществени преустройства. За другата част от сградите информацията е, че са в занемарено (от техническа гледна точка) състояние и в такъв вид увреждат природата и създават потенциална опасност за живота и здравето на преминаващите.
Сред проверените тогава са хижи “Алеко”, “Ведра”, “Брезовица”, както и няколко ресторанта и хотела във вилната зона. Установени са множество нередности в някои от имотите - от затруднен достъп поради неразчистена растителност и лошо състояние на помещенията до незаконно строителство и липса на документи. Всъщност от всички хижи на Витоша най-известната и емблематична - “Алеко”, която от години се управлява от частни стопани, работи без никакви проблеми и е магнит за туристи, включително с ресторанта си. А през ски училищата, които се организират там, са минали хиляди софиянчета, като и звездата ни в алпийските ски Алберт Попов е започнал пътя си в този спорт именно от “Алеко”.
На обратния полюс е историята с хижа “Ведра”. Явно установените нередности още през 2020 г. не пречат 5 години по-късно положението да не се е променило. Нещо повече, уникалната като местоположение база е напът да стане притежание на фирми, свързани с Румен Гайтански, преди енергичният Христанов да вдигне шум миналия месец и да стопира сделката.
Тази пролет
скандал гръмна и на друга хижа на Витоша -
популярната “Камен дел”. Там хижар отказа да допусне новите наематели и според различни репортажи по националните телевизии ги заплашил с пистолет и мечове. Стигнало се до физическа саморазправа между стария и новите стопани и намеса на полицията. Според участниците въпросният хижар Ивайло Ненов възпроизвел два изстрела в стената, застрашил живота на околните, както и своя собствен. Неговата версия е различна, но така или иначе ескалиралото напрежение идва да потвърди колко неразбории има покрай управлението на хижите у нас, включително най-масово посещаваните. В този случай например хижарят Ненов е убеден, че договорът му е бил безсрочен. Васил Николов от БТС е категоричен, че е изтекъл преди 6 години. Казусът ще се разрешава в съда.
В Рила пък голям скандал избухна около собствеността на хижа “Христо Смирненски”. Домакините, които я стопанисвали 18 г., твърдяха, че са били изгонени. От БТС пък обясняват, че след смъртта на дотогавашния хижар Георги Банев през 2022 г. установили, че
не се плаща наемът,
легален стопанин вече няма, а близките на починалия хижар се опитват да добият имота по давност. От семейството контрират, че имат валиден договор до 2027 г. и че не са били уведомени навреме за планираната от БТС смяна на стопаните. На свой ред обвиняват съюза, че опитва да заграби хижа, която те ремонтирали и поддържали две десетилетия със собствени средства. “Бяхме брутално и според нас абсолютно незаконно изхвърлени от Българския туристически съюз с помощта на 30 мутри. Ако това не е грабеж от държавни служители, не знам какво е?”, твърдяха наемателите пред bTV.
Скандалът рефлектира и в БТС - членът на съюза Румен Драганов обвинява тогавашния председател Венцислав Венев, че действал еднолично и незакономерно. Разказва как Венев сам ходил да сменя ключалката на хижата, а фирма, която представлявал, имала интерес към обекта. Шефът на съюза контрира, че хижата трябва да стане национален център за спортове на открито и да отиде при по-коректни стопани.
И в този случай предишните стопани опитват да си търсят правата в съда, но към днешна дата “Христо Смирненски” е под прякото управление на БТС, като хижата има нов наемател.
Параграф 22: хижи не могат да работят без пречиствателни станции, а в природен парк води не могат да се заустват
На Мусала база за общо 15 млн. лева с 200 легла стои неизползвана
Пречиствателните станции са много голям проблем, тъй като ние на много места дори нямаме право да ги строим, а и да имахме, това са сред най-скъпите съоръжения на една хижа.
Това обясни на форума с експертите от Столичната община Васил Николов от управителния съвет на туристическия съюз.
Такъв е и казусът на връх Мусала, където са построени две хижи, притежание на Българския туристически съюз. Старата и новата “Мусала” служат само като паметници на инженерната мисъл от миналия век, на практика са неизползвани, а общо имат капацитет от близо 200 места за нощуване. Причината за това е невъзможността да се изгради пречиствателна станция заради наредба на Министерството на околната среда и водите. Наредбата гласи, че е забранено да има заустване на природните води в защитени зони, каквато е и национален парк “Рила”.
“Проблемът с пречиствателните станции важи за още десетки хижи, които са в по-високите части на планините”, обясни преди време Лъчезар Лазаров, изпълнителен секретар на БТС, пред “Евронюз”.
В хижите на Мусала възпрепятствано е не само заустването, но и водохващането - там няма вода, която да се използва и пречиства.
През 80-те години за по-новата хижа на Мусала са дадени 11млн., а през 2007 г. - още близо 4 милиона. Така общо 15 млн. лева потъват в затворена сграда.
Хижата на Мусала е по-голяма, отколкото е разумно, коментира швейцарският инженер по околна среда Себастиен Етер. “Трябва да се ползва скромно, не в пълния си капацитет и трябва да се предприемат по-икономични методи за стопанисване на хижата - да се премахнат душовете, да не се сменят и перат чаршафите, а туристите сами да си носят, да се използват т. нар. сухи тоалетни, които не хабят толкова вода”, даде той съвет в интервю също за тв “Евронюз”.
Според изпълнителния секретар на туристическия съюз има възможности, които да решат този проблем - водата да се оттича много километри надолу, като така не нарушава наредбата, но тази инсталация би изисквала още много парични средства, за да се осъществи. В противния случай обаче хижата просто ще продължава да стои неизползвана и ще се руши, въпреки че човекопотокът е огромен.
Така най-високият връх на Балканите няма как да посреща туристите за нощувки, а инвестираният в двете хижи ресурс отива буквално на вятъра.
