- И 20 българи затворени в блокадата от ракети, дронове и мини. В денонощен стрес дали ще оцелеят
- Екипажите са сведени до минимум, няма кой да ги замени. Безсънието и изтощението надделяват
Близо 20 хил. души на над 2000 кораба са блокирани в Персийския залив в очакване най-после да прекосят Ормузкия проток. Там, където обикновено преминават по 150 танкера на ден, обслужвайки световната търговия, в момента сякаш времето е спряло. А във въздуха се усеща страхът.
Един от най-големите стратегически водни коридори на планетата е парализиран от повече от 50 дни заради конфликта между САЩ и Иран. Обичайно през него преминават около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. По тази причина цената на горивото не спира да се покачва. Целият свят е вторачен във фючърсите на суровия петрол на световните борси. И никой не си дава сметка какъв е животът на моряците в блокираните кораби в Оманския залив. Над главите им прелитат ракети, някои кораби са атакувани, а други взети за заложници. Съдбата им е неясна. Билет за връщане сякаш няма, а часовникът тиктака. “Някои моряци вече са загубили живота си, а десетки хиляди други, хванати в капан близо до Ормузкия проток, прекарват всеки буден момент, обзети от безпокойство за това как или дали изобщо ще се приберат у дома - каза Джон Каниас, координатор на морските операции в Международната транспортна федерация (ITF). - Докато мнозина наблюдават отдалеч и виждат това през призмата на енергийна или икономическа криза, не се заблуждавайте: това е и хуманитарна криза. Моряците транспортират 90% от всичко, на което разчитаме в ежедневието си - храна, лекарства, гориво. Те заслужават много по-добро от това.”
Застрахователните компании отказват да покрият загубите, като много от тях или анулират полиците, или налагат твърде високи премии. Затова екипажите са сведени до минимум - по-малко хора вършат тройно повече работа. Няма кой да ги смени, а провизиите свършват.
“Кризата в Персийския залив и Ормузкия проток не е просто геополитически сюжет. Това е реален риск за корабите, екипажите и техните семейства, включително и за около 20 български моряци, които в момента се намират там - споделя пред “24 часа – 168 истории” капитанът далечно плаване Христо Папукчиев. - Ормуз е тесен морски коридор с предвидими маршрути, лесен за наблюдение и силно уязвим на атаки с дронове, ракети, мини, манипулиране на GPS координати и абордажи (древен метод за морски бой, при който кораб се доближава плътно до вражески съд – бел. ред.). По-голямата част от тези кораби са на котва и не могат да напуснат протока заради активните военни действия. Има и предупредителни изстрели. Затова компаниите преминават към т.нар. skeleton crews – минимален екипаж, който поддържа кораба в оперативна готовност. По-малко хора означава по-малко потенциални жертви, но и по-слаба способност за реакция при пожар, пробойна, медицински инцидент или евакуация.
Оптималният вариант зависи от вероятността от атака, времето за реакция, дистанцията до помощ, вида на заплахата, стойността на актива – колко струват корабът и товарът, както и от политическата цена - ранени, жертви и последствия от мини, заболявания и други инциденти. Безсънието и изтощението вземат връх. При намалени екипажи няма буфер – няма кой да поеме вахтата, няма кой да компенсира грешка. От друга страна, разходите растат, защото корабите стоят блокирани и не генерират приходи, докато заплатите на екипажите и провизиите продължават да трупат сериозни ежедневни разходи. Компаниите питат не кога е безопасно, а кога могат отново да работят на пълни обороти. Не колко хора сме готови да защитим, а колко сме готови да изложим на опасност. Това е суровата логика. Колко хора сме готови да направим курбан?”
Въпреки огромната опасност от атака обаче през уикенда 6 круизни кораба, които бяха блокирани в Персийския залив, успяха да преминат през Ормузкия проток в дръзка операция, подпомогната от военноморските сили на САЩ. Докато пътниците и излишният персонал бяха евакуирани няколко седмици по-рано, плавателните съдове продължаваха да се обслужват от десетки членове на екипажа. Възползвайки се от краткия прозорец, осигурен от примирието между Иран и САЩ, капитаните предприели смелия ход да преминат през опасния проток. В петък вечерта корабите започнали да напускат пристанищата, движейки се възможно най-близо до оманския полуостров Мусандам - опция, която не е достъпна за по-големите петролни танкери.
Преминаването през протока не е лесна задача дори при нормални условия, тъй като скалистият терен прави невъзможно големите кораби да плават, без да навлязат в ирански води и да бъдат засечени от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC).
Малко след тези кораби, в събота, през Ормузкия проток е преминала и суперлуксозната яхта Nord на руския олигарх Алексей Мордашов. Новината беше повече от изненадваща. Лодката е сред най-големите в света. Дълга е 142 метра и разполага с две хеликоптерни площадки. Струва 500 млн. долара. Тръгнала е от Дубай и се е отправила към Оман. Използвала е корабен коридор, обявен за безопасен от Иран, след като в части от протока са били поставени мини по време на войната. Маршрутът минава по-близо до иранското крайбрежие и близо до остров Ларак - район, контролиран от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Мордашов е председател на руската металургична и миннодобивна компания “Северстал” и е сред милиардерите в Русия. Богатството му се оценява на около 30 млрд. долара. Той и членове на семейството му са под санкции на САЩ след руската инвазия в Украйна през 2022 г.
Само че останалите близо 20 хил. моряци нямат този късмет да напуснат опасния регион и всеки ден са изложени на опасност.
“В тази ситуация няма кой да замени тези мъже - посочва капитан Папукчиев. - Обикновено договорите за работа за различните длъжности на борда и според типа кораб варират между 4 и 5 месеца за командния състав и 7–9 месеца за изпълнителския състав, като екипажите се сменят периодично. Сега обаче тези хора са в капан – като заложници. Живеят в постоянно безпокойство, а стресът е огромен. Би трябвало да имат провизии до края на април, но това са само още няколко дни. Големите компании обикновено поддържат замразени хранителни запаси за поне три месеца, а плодове и зеленчуци се зареждат във всяко пристанище. Аз самият съм преминавал през много тежки условия по време на плаване и знам, че собствениците често не искат да се шуми около подобни ситуации. Те не желаят компаниите им да попадат под медиен прожектор, защото това може да доведе до репутационни щети. Затова в подобни кризи първо се ограничава разходът на вода за битови нужди. Но ситуацията с провизиите и поддържането на нормалното хранене става критична. Стига се дотам водата за лична хигиена да бъде сведена до минимум – понякога едва толкова, че всички да успеят да се изкъпят в рамките на час. След това започват и други ограничения. Храната също създава сериозни затруднения, защото екипажите са мултинационални – например филипински моряк, гръцки капитан, български инженер, индийски офицер. Това са хора с различни навици и вкусови предпочитания. Дори да бъде организирана логистична доставка до корабите, не е ясно дали тя ще включва необходимото за конкретните екипажи.”
По-продължителният престой в подобна критична ситуация може да доведе до психически срив и пълно изтощение на екипажите. Натоварването на борда е огромно – там няма почивен ден. Дори в часовете за отдих моряците са подложени на постоянен шум, вибрации и напрежение, а телефоните не спират да звънят, докато пристигат нови инструкции и имейли.
Съгласно изискванията на Международната морска организация (IMO) всеки моряк трябва да има общо 10 часа почивка в рамките на 24 часа. В кризисна ситуация като настоящата обаче тези правила често остават само на хартия, а екипажите работят и живеят в режим на постоянна тревога и физическо изтощение. Сега никой не знае колко ще продължи блокадата, затова и съдбата на тези 20 хил. души не е ясна. “Изминаха повече от 50 дни от началото на войната и несигурността е най-големият ни страх - каза един моряк пред ABC News, разказвайки анонимно какво преживява под блокада. - Да не знаем дали ще излезем живи от тази ситуация.
Това е основната ни грижа. Защото няма значение къде се намирате в Персийския залив, тук няма безопасно място, а няколко различни опасности. Това е много тесен, затворен проток. Има съобщения за морски мини - не знаем дали са реални, или не, но това всъщност няма значение. След като се затвърди тази идея, никой кораб не иска да премине. Това е първият проблем.
Вторият е, че в такова ограничено пространство дронове, безпилотни летателни апарати и балистични ракети могат да ни атакуват.
Не мисля, че американските военни или която и да е друга армия може реално да ни защити. Виждал съм ракети да прелитат над главите ни, както и дронове и самолети и никога не знаем намеренията им. Видях със собствените си очи как кораби бяха атакувани. Страшно е!”
Морякът описва и мрачната картина в Персийския залив, където корабите стоят на опасно близко разстояние, а комуникационните системи се подслушват. Въпреки това, когато прочетат или чуят някоя новина, свързана с конфликта между Иран и САЩ, екипажите започват да я коментират помежду си чрез радиостанциите.
“Между корабите се говори, че някои от хората отчаяно се нуждаят от основни провизии, а някои молят да се приберат у дома - допълва морякът. - Има плавателни съдове, които си разпределят храна и вода. Екипажите не получават обещаното заплащане и смяната им все още е изключително трудна за организиране. Някои споделят, че нямат храна, но най-лошото за мен е да чуя някой да казва, че няма вода. Чувстваме се в капан - сякаш сме в затвор. Единственият изход е през Ормузкия проток, а в момента това не е възможно.”
От началото на конфликта Международната федерация на транспортните работници (ITF) заяви, че е получила приблизително 1900 запитвания от моряци от стотици кораби. Около 20% са били искания за репатриране, други са изразили загриженост относно намаляващите запаси от гориво, храна и вода. Досега ITF е помогнала за репатрирането на 450 души от региона. За хилядите, които все още чакат, облекчението не е дошло.
Експертите предупреждават, че е необходима повече яснота, за да се придвижат корабите, блокирани в Персийския залив, и че дори в най-добрия случай ще отнеме време възстановяването на нормалното движение през протока.
“Моряците там са изправени пред сериозни психически проблеми - категоричен е кап. Папукчиев. - Тези екипажи живеят в непрекъсната бойна готовност, без реална възможност да напуснат зоната. Това вече не е просто стрес, а психическа ерозия. Медицински центрове в ОАЕ отчитат ръст на случаи на посттравматично стресово разстройство и остри паник атаки сред моряците. Когато възникне проблем на борда, има установена процедура за търсене на радиомедицински съвет. Съществуват специализирани центрове, с които всяка компания работи. В открито море се свързваме директно с тях и те дават указания какво лечение да бъде предприето и какви медикаменти да се използват. В момента обаче най-често се търси психическа помощ. Корабите са разположени близо един до друг и всяка новина бързо се разпространява и коментира по радиостанциите. В миналото, когато нямаше толкова възможности за комуникация, беше по-спокойно. Имаше трагедии, но те не се разпространяваха толкова бързо и не създаваха усещане за постоянна масова тревога.”
Сред всички тези 20 000 моряци, блокирани в Ормузкия проток, има и 20 българи, чиято съдба остава неясна.
“Когато екипажът е смесен, България трудно може да контролира ситуацията. Голяма част от нашите моряци работят за чуждестранни компании. Сериозният проблем би възникнал, ако български моряк бъде отвлечен или взет за заложник – отбелязва капитанът. - Реакцията в подобна ситуация е изключително бавна, защото корабът е под чужд флаг, компанията е регистрирана в една държава, застрахователят е в друга, собственикът – в трета, екипажът е мултинационален, а инцидентът се случва в пета юрисдикция. Според мен държавата ни трудно би реагирала ефективно. Преди изобщо да защити тези хора, тя първо трябва да установи къде точно се намират. След началото на конфликта от външното министерство заявиха, че моряците плават и не могат да бъдат открити. До момента страната ни не е показала, че съдбата на тези хора е неин приоритет. Виждаме бездействие. Имаме асоциации и институции, но те мълчат. А какво се случва със семействата на тези хора? Или ни интересува единствено колко ще поскъпне горивото?
Големият урок от тази ситуация е, че в съвременните конфликти не е необходимо да потопиш кораб. Достатъчно е да парализираш хората, логистиката, медицинската помощ и движението. Именно там днес е най-големият риск за моряците.”
Междувременно Международната морска организация (IMO) подготвя план за евакуация на корабите, блокирани в Персийския залив. Идеята е проектът да улесни безопасното изтегляне на плавателните съдове, останали в региона. Рамката предвижда ред на отплаване според дължината на корабите и времето, което са прекарали в изчакване, но операциите могат да започнат едва когато има ясни и трайни признаци за деескалация на конфликта и разчистването на мините.
“Основната слабост е, че планът изглежда логистично подготвен, но политически и военно остава зависим от фактори, които Международната морска организация не контролира - обяснява капитан Папукчиев. - Организацията може да координира морския трафик, но не може да спре войната. Ако бойните действия продължат, този план ще остане само на хартия. Ако водите са минирани или има риск от атаки с дронове и ракети, евакуацията ще бъде изключително бавна и опасна. Разминирането отнема време и изисква сериозна военна координация. IMO няма правомощия да принуди държави, военни сили или корабни компании да следват подобен план. Ако дори една страна откаже да сътрудничи, целият процес може да бъде блокиран. Ормузкият проток е широк едва 33 км в най-тясната си част и именно там рискът е най-голям. Най-силният страх е дали корабът ще премине безопасно, или ще бъде атакуван, а екипажът му – взет за заложник. Ако стотици плавателни съдове започнат да напускат едновременно и навлязат в протока, може да се стигне до хаос, сблъсъци и нови задръствания. Част от корабособствениците също могат да откажат движение заради високите застрахователни премии, правната несигурност и риска от сериозни загуби. Ако кризата се проточи, тези 20 хил. моряци ще останат без достатъчно ресурси, под огромно психическо напрежение и с нарастващи медицински рискове.”
Но корабите не могат да останат без екипажи. Компаниите ще бъдат принудени да търсят хора, които да ги заменят. Въпросът е кои ще бъдат тези смелчаци.
“Представете си, че се случи най-лошото. Какво ще правят всички организации тогава? - пита капитан Папукчиев. - Ормузкият проток може формално да остане отворен, но на практика да бъде неизползваем. Това е модерната форма на блокада — не затваряш морето, а го правиш твърде опасно за използване. Именно това в момента е най-голямата заплаха за корабите и екипажите. За да се задвижи отново механизмът на световната търговия, плавателните съдове трябва свободно да влизат и излизат. Всичко трябва да се върне към нормални условия. Това е единственият изход. Международната морска организация, заедно с останалите отговорни институции, трябва да направи всичко възможно, за да накара двете страни в конфликта да осъзнаят, че пътят, по който са поели, води до задънена улица. Не знам дали евентуална сделка би имала дългосрочен ефект, или само ще задълбочи проблема. Днес сякаш вече няма нито дипломация, нито морско право. Всеки действа както намери за добре.”
И докато САЩ се опитват да пренаредят световния ред, в Персийския залив времето тече по друг начин. Всяка безсънна нощ минава в страх дали няма да е последна. Защото тези 20 хиляди блокирани моряци плащат цената на конфликта, без сигурност и яснота дали някога ще се върнат у дома.
