Служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков е завел дело срещу прокуратурата, като претендира за 150 000 евро за неимуществени вреди и малко над 15 000 евро за имуществени.
Искът на Трайков по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ) е заради обвинението му по делото за приватизацията на държавния дял в електроразпределителната компания EVN. Той беше подсъдим заедно с издателя Иво Прокопиев, Симеон Дянков и трима служители на инвестиционния посредник "Булброкърс".
Прокуратурата твърдеше, че през 2011 г. като министър на енергетиката, икономиката и туризма Трайков не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество, като случаят е особено тежък и последвалата щета е в особено големи размери - 31 639 704 лв. Това беше и сумата на гражданския иск срещу Трайков, който съдът разгледа и отхвърли в рамките на наказателното дело.
След като шестимата бяха оправдани на две инстанции с мотив, че деянието не е престъпление, прокуратурата се отказа да протестира и пред върховния съд и така на практика призна провала си. Оправдателната присъда влезе в сила на 3 юни 2021 г. и оттогава текат петте години, в които Трайков можеше да потърси обезщетение за незаконното си обвинение.
Заедно с обезщетението се присъжда и законна лихва, броено от момента на влизането на оправдателната присъда. Към днешна дата законната лихва върху 150 000 евро е 88 373 евро.
Трайков претендира и за 15 339 евро (равностойност на 30 000 лева) заради разходите, които е направил по време на делото, по-голяма част от които за адвокати.
Той пише в исковата си молба, че през цялото време на наказателното производство е бил изключително потиснат и подложен на неимоверен стрес. "Този процес ме накара да загубя вяра във всичко и всички", казва още той и допълва, че огорчението, болките и страданията от неоснователните обвинения не могат да отшумят и до днес.
Неотдавна Иво Прокопиев окончателно осъди прокуратурата за малко над 150 000 лв. по същото дело.
Всеки, който е бил обвинен, а после не е бил осъден, може да заведе дело срещу прокуратурата за незаконно обвинение. "Клиентите" на прокуратурата могат да търсят обезщетение и за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и от незаконно използване на специални разузнавателни средства.
Лихвите и разноските, които прокуратурата плаща заедно с обезщетенията по ЗОДОВ на практика удвояват сумите, които плаща за действията си, обявени от съда за незаконни. Това показват данните за последните 5 години, които "Сега" не отдавна представи.
Обичайно в годишните доклади за дейността на прокуратурата има информация само за влезлите в сила осъдителни решения по ЗОДОВ, какви обезщетения и на колко души са присъдени. Тези пари идват от бюджета на държавното обвинение, магистратите не носят лична отговорност.
За 2021 г. прокуратурата е осъдена по ЗОДОВ от 231 души за общо 2 004 234 лв. По тези дела тя е платила 348 598 лева разноски и още 1 540 535 лв. лихви.
През 2022 г. е платила 1 122 318 лв. за разноски, 2 817 028 лв. лихви. За същия период е осъдена окончателно от 255 души за общо 2 564 814 лв. През следващата година данъкоплатците са покрили 489 532 лв. разноски по ЗОДОВ, 2 052 679 лв. лихви, като прокуратурата е била осъдена за 2 824 095 лв. от 292 лица. През 2024-а разноските са 506 996 лв., лихвите - 2 237 716 лв., при присъдено обезщетение от 3 430 412 лв. на 291 лица.
За миналата година все още няма обобщени данни за броя на хората, които окончателно са осъдили прокуратурата по ЗОДОВ, нито за общата сума, която им е била присъдена. Ясно е обаче колко разноски и лихви са платени - съответно 740 439 лв. и 2 974 270 лв, съобщи "Сега".
