Някъде след 2013 г. те се събудиха "различни" - вече трябваше да се съобразяват с властта
Залез и трансформация на старите гангстери. Малко, но знакови поръчкови убийства. Доста “ударени” олигарси от прехода. Много кражби от бюджета и никой в затвора за корупция (освен една Иванчева). Така накратко може да се обобщи последната декада, отразена обилно на страниците на “24 часа”.
Лошите момчета от върховете на престъпния свят се събудиха различни през 2013-2014 г. Те трябваше да се съобразяват. Държавата вече беше долу-горе подредена, а политиката стъпи на врата на икономиката и криминалния свят.
След 5 г. издирване с червена бюлетина в Интерпол Христофорос Аманатидис-Таки се оказа със свалени обвинения като лидер на една от най-мощните банди и оттогава е чист пред закона. Вече беше крупен инвеститор в Дубай и у нас. Маргините току-що окончателно бяха оправдани по тежкото дело за подготовка на три убийства, включително на вездесъщия Любен Гоцев. Облякоха фракове. Митьо Очите, макар и не от А групата на бандитизма, но достатъчно известен, беше излежал присъдата си и остана един от малкото, търкал нар в килията с решение на съда.
Всъщност осъдиха и Златомир Иванов-Златко Баретата. Бивш командос, чийто прякор дойде от нас, журналистите. Един от т.нар. босове, който никога не се е крил и винаги е общувал свободно, макар и малко по-рязко с репортерите. Арестуваха го през 2009 г., когато обявиха и Таки за издирване. Някъде в средата на 2016 г. Върховният касационен съд се произнесе - 6 години и половина затвор за Баретата. Още на следващия ден в “24 часа” написах, че няма да влезе зад решетките. Беше под домашен арест през цялото време, докато течеше делото му на различни инстанции. Това време се приспадаше от присъдата - един ден домашен арест - един ден затвор. Даже беше надлежал.
На следващия ден дойде ред за анализ по този казус. Беше времето, когато Лаура Кьовеши се вихреше в Румъния. Вече имаше над 20 министри в затвора, арестувани и осъдени висши чиновници и кметове дори не бяха новина. Написах нещо като “Ех, Златко, ако беше румънски министър, щеше да си в затвора”. Дори не с критика към него, а към разследването и политическата класа у нас.
В деня на публикацията при мен с бърза крачка идва колегата Невелин Ганчев, тогава шеф на криминалния отдел. Старо куче с богат опит от едни по-романтични времена на журналистиката и криминалния свят. Помислих си: “Пак нещо сгафих”.
“Звъня ми Златко Баретата,
иска да се видите.
Нещо за анализа”,
казва Нево. Нямаше да е за първи път. Пък и винаги съм уважавал хора, които са били в МВР, макар и минали от другата страна - връзката остава.
“Разбира се - отговарям, - дай ми телефон”. Нямал. Звънял от други номера, но щял да мине през редакцията утре следобед. Реших, че до утре ще му мине и няма да има среща.
Преди и след този случай заради публикации съм се обяснявал с много интересни хора на какви ли не места - офиси, ресторанти, разни институции, локации около София, на които уж не можело да бъдат “прехванати”, в съда като подсъдим за клевета. Но винаги аз съм ходил. Единственият, който дойде при мен, е Златко Баретата. Абсолютно сам - без охрана, без адвокати и приятели за подкрепа. Както винаги, закъснявам, защото съм се отплеснал някъде с някого. По коридорите колега се хили: “Златко Баретата те чака горе”. Забързвам крачка и влетявам в стаята. Златомир Иванов седи на одърпаното диванче в ъгъла, около него колегите от отдела и си говорят. Подавам ръка и се представям: “Кирил, приятно ми е!”.
“Аз съм румънският министър, дето трябва да лежи в затвора”, остро влиза Баретата. Позволих си да поспоря с него за тезата на въпросния материал, окуражен от присъствието на колегите в стаята, но за кратко. Изля си разочарованието и започна дълъг разговор за какво ли не. Стана дума и за съпругата му.
“Защо веднъж не написахте,
че цял живот съм с една жена
и всичките ми деца са от нея?”,
попита той.
Всъщност прав беше в огорчението си - той наистина е изключение в това отношение. “Колегите” му са известни с безброй връзки с какви ли не джукеси. След 2 часа реши да си ходи и го изпратих до входа.
Още куцаше, защото 3 г. по-рано го бяха простреляли пред Съдебната палата. Атентатът не беше разкрит, както и повечето знакови престъпления. И той не пожела да сподели за своята версия. Но запомних, че майка му четеше и събираше всичко, което излизаше за него, и после съм мислил по въпроса. След този случай пак сме писали за него, но не ни е търсил.
Но времето на тези момчета беше отминало, както преди това отшумяха жороилиевците и производните им. Някои минаха на друго ниво. Осъзнаха, че трябва да са със силните във властта, не само с началника на районното или някой директор в полицията. Други ги убиха. Трети минаха в легалния бизнес, колкото и да е трудно. Четвърти отпаднаха от играта и се маргинализираха. Престъпните групи станаха повече, но по-малобройни и по-лесни за разкриване. Дрогата, кражбите на коли, рекетът са рискови дейности. В този период страната позабогатя покрай влизането в Европейския съюз, но източването на бюджета, злоупотребата с държавните пари, еврофондовете и данъчните престъпления останаха. След спорното неутрализиране на големите престъпни групи
изведнъж прокуратурата започна да се бори с олигарсите
Първи беше собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и приближените му от структурата. Държавата години наред наливаше пари в КТБ, с които се купуваха цели отрасли в икономиката. Колосът на глинени крака рухна през лятото на 2014 г., а Василев избяга от страната. И до днес е в Сърбия. Вече 10 години го съдят задочно по делото за източването на банката му, което вероятно никога няма да приключи с присъда, дори на първа инстанция. От всички 400 свидетели са разпитани само двайсетина. Сагата на КТБ продължи много дълго и засенчи други скандали. Наблюдаващият прокурор по разследването Иван Гешев се издигна до главен. Преди това беше шеф на спецпрокуратурата, после заместник на Сотир Цацаров. Всеки главен прокурор обявяваше, че започва да разследва приватизацията, обявена за основен виновник, че държавата е разграбена от олигарси, а хората са бедни. Иво Прокопиев вече беше разследван, съден и оправдан за приватизацията на “Каолин” още по времето на Филчев, но през 2017-а спецпрокуратурата отново го обвини - като участник в тристранния съвет, повлиял на министрите Симеон Дянков и Трайчо Трайков да продадат държавния дял в EVN. Тримата не лежаха в ареста, но години наред ги разкарваха по разпити и дела. Оправдаха ги на три инстанции, после осъдиха прокуратурата. Днес Дянков е председател на Фискалния съвет на България, а Трайков пак е министър. Още докато течеше шумното разследване срещу Прокопиев и бившите министри, Цацаров, а после и Гешев поведоха война с олигарсите на прехода, сочени дотогава за недосегаеми. Всички бяха приватизатори, с близки контакти във властта.
Първо прокурори и служби нахлуха в хотел “Маринела” на фамилията Арабаджиеви
Дни по-късно последваха акции срещу Миню Стайков, който лежа близо 3 г. в следствения арест. Последваха Николай и Евгения Баневи. Бяха динамични времена - акция, мащабни брифинги, гръмки изказвания за откраднати милиарди, истории с офшорки, мерки за неотклонение посред нощ. Издирваха Арабаджиеви и Баневи с Интерпол, защото се оказаха в чужбина. Когато ги върнаха, прекараха дълго в арестите. Обвиненията са идентични - данъчни престъпления и пране на пари.
Черешката на тортата обаче беше вездесъщият Васил Божков, сочен за най-богатия българин. Дотогава никой не вярваше, че точно той ще попадне на мушката на държавата, с която работеше перфектно 30 години. Случайно или не, Божков също се оказа в чужбина като Баневи и Арабаджиеви. За разлика от тях говори публично от Дубай, но вече не беше онзи недосегаем и митичен човек.
Оказа се, че за големите богаташи държавата може да е майка, но и мащеха. И че без нея парите секват. След Божков последваха и братята Пламен и Атанас Бобокови, обвинени за внос на опасни отпадъци.
Днес всички те са на свобода. Делата срещу тях и приближените им са на първа инстанция, каквото е положението и с първия в списъка Цветан Василев.
Всички спечелиха дела за незаконни задържания и други вреди,
причинени им от разследванията.
Активната борба с олигархията приключи към лятото на 2020 г. с протестите срещу властта и Гешев, който прати прокурори и въоръжени командоси в президентството, а по-късно от акцията нищо не излезе. Преди това успя да арестува и първия действащ министър в демократичния преход - Нено Димов, заради водната криза в Перник. Динамичните времена постепенно потъмняха с истерията покрай ковид кризата и масовото маскиране. Точно тогава пребиха Слави Ангелов... (виж карето).
Алексей Петров оцеля след два атентата срещу него в последните 25 години, след дълъг престой в ареста, “гражданската смърт” по негови думи от делото “Октопод” и какво ли още не. Но не успя да остане жив на 16 август 2023 г., когато наемник го причака на пътека в планината. Барета, офицер под прикритие, бизнесмен и дори кандидат за президент, Петров беше една от най-противоречивите фигури на прехода. Случайно или не, убиха го точно когато се намеси сериозно в политиката. След смъртта му всички признаха, че той е в основата на сглобката между ГЕРБ и ПП-ДБ. Така се беше превърнал в много важна фигура зад кулисите на управлението.
Убийството на Алексей Петров остава обвито в мистерия. Знам, че в полицията имат данни дори за евентуалния поръчител. Както знаят за повечето поръчкови убийства от прехода. Но едно е да знаеш, друго е да имаш доказателства. Много загадки останаха покрай Алексей Петров. Например телефонът му, който така и не беше отключен, и претърсванията в офисите на компаниите му няколко месеца след убийството. Говори се за банка от компромати, които е притежавал, а влиянието му върху трите власти в държавата беше разказано с много факти, но след смъртта му. Три месеца след убийството правих интервю с ресторантьора Веселин Денков и жената до него Ивайла Бакалова. Той лежа дълго в ареста по обвинения, които в крайна сметка бяха свалени от прокуратурата. “Бил е клиент на моите ресторанти. Няколко пъти сме се срещали през годините, винаги по негово желание. За консултации за ресторанти. Той също имаше заведение. Последният път беше малко преди да ме задържат през 2020 г. Той поиска да се видим. Даде ми съвет. Знаеше, че искат от мен 100 хиляди. Каза ми: “Плати си. Или ще ти се случи това, което ми се случи на мен. Ще лежиш поне 8 месеца в ареста”, разказа Денков в интервюто.
Три месеца по-късно го обясни и в парламента на една от комисиите, които трябваше да изследват дейността на лобистите в съдебната власт Мартин Божанов-Нотариуса и Петьо Петров-Пепи Еврото.
Нотариуса го застреляха
5 месеца след Алексей Петров
и това е последното голямо поръчково убийство. Вече беше разкрит от Ивайла Бакалова като лобист в съдебната власт и човек, който може да влияе на прокуратурата да преследва някого и на съда, за да пусне обвиняем от ареста. Той е човекът, който предлага на Бакалова да помогне за освобождаването на Денков срещу “най-малко 100 хил. евро”. Нито дейността на Нотариуса беше разкрита, нито убийството му.
В неформален разговор един от обвинените от последните години като част от голяма престъпна група ми разказваше, че Пепи Еврото е поръчал убийството на Нотариуса и това ще стане ясно някой ден. Познаваше и двамата, но не беше платил, както един от гореописаните бизнесмени на прехода, който олекнал с близо милион, за да не лежи в ареста, а в болница с постановление на прокурор. Отново с посредничеството на Мартин Нотариуса. А той и Пепи Еврото са се познавали добре и са действали по един и същи начин - и двамата са имали заведения, в които са събирали магистрати, разменяли са си гостувания в тях и са предлагали услугите си на богати клиенти на правосъдието.
Когато разстреляха Нотариуса, доайенът Пепи Еврото вече беше избягал. Скоро ще се навършат 3 г., откакто го търсят без успех. Иначе го съдят задочно за документна измама в особено големи размери. Заблудил специализираната прокуратура, че злато и пари, иззети като доказателства, са на негов клиент. Измамените двама прокурори лично тикали количката със златото по коридорите на прокуратурата към джипа на тогавашната съпруга на Еврото, шофиран от брата на тогавашния вътрешен министър.
Покушението над Слави Ангелов - биячи в ареста и убит поръчител
"24 часа" е част от голяма медийна платформа с много журналисти. Най-авторитетните обаче са двама - Слави Ангелов и Георги Милков. Първият - за вътрешните работи, вторият - за външните.
През 2012 г. Слави стана и главен редактор на "168 часа", както и на списание "Космос". Но остана лице на "24 часа".
Късно вечерта на 17 март 2020 г. проведох няколко разговора по телефона. Трима с маски на лицата и с вид на футболни хулигани бяха нападнали Слави пред дома му в центъра на София. Спасиха го лекарите от ИСУЛ, която, за щастие, е съвсем близо. Всички бяхме в шок. Още в началото отпаднаха версиите за случаен конфликт и грабеж. Беше разказал на издателя какво се е случило, преди да го вкарат в спешното отделение. На всички беше ясно, че е заради работата му. Който познава Слави, е наясно, че няма как да го пребият заради лични отношения.
Още на следващия ден помолих за среща в полицията, после още няколко пъти. Вече бях потърсил повечето криминални елементи, които познавам. Прегледах всички публикации в "168 часа" и "24 часа", които може да са предизвикали агресията. Не само негови - всички. Споделях с разследващите всяка информация, която научавах от най-различни хора. Те с мен - нищо, и то напълно разбираемо. От друго място разбрах, че случаят "ще им излезе", както е техният жаргон. Разбрали са кои са нападателите няколко дни след побоя и са събирали доказателства. Най-важните от тях са следи от тримата в колата, с която са дошли и после са избягали, както и кръвта на Слави Ангелов. Надявах се, че нападението ще бъде разкрито за разлика от други две - Анна Заркова беше залята със сярна киселина през 1998 г., а Огнян Стефанов беше пребит жестоко с метални прътове през 2010 г.
Минаха 36 дни от побоя. Беше неделя. В едно предаване гостува Георги Милков. Беше гневен. Емоционално негодуваше срещу безобразията в държавата. "Какво стана с разследването за побоя над Слави Ангелов? Защо не са арестувани биячите?", питаше Милков.
На следващия ден реших отново да попитам разследващите какво става, но рано сутринта ме изпревариха - акция по задържането на извършители на тежко криминално престъпление. Главен прокурор, главен секретар на МВР, директор на столичната полиция - всички на терен. Задържани са няколко души, сред тях и нападателите на Слави - близнаците Георги и Никола Асенови и Бисер Митрев. Футболни хулигани и боксьори. Обвиниха ги, лежаха дълго в ареста. Поръчителят обаче не беше разкрит. Слави много пъти е казвал публично, че това е Красимир Каменов-Къро. Преди побоя Къро беше осветен от прокуратурата след дълги години в сянката на ъндърграунда. Бяха публикували разговор на вече обвиняемия и издирван Васил Божков, в който той говори за него като за приближен, който може да "омаа" съдружниците му и да влезе в хазартния бизнес. Къро беше в ЮАР, но тримата обвиняеми за побоя тренираха в неговата зала в кв. "Слатина", а треньорът им беше и охранител на подземния бос. Близнаците и Митрев бяха осъдени на 5 г. затвор на първа инстанция, а днес делото е на втора. Останаха единствените обвиняеми, въреки че нямат мотив за побоя. "Ако жертвата не беше Слави Ангелов, едва ли щеше да се стигне и дотук", казами тогава фактор в МВР.
3 г. след нападението Къро беше обвинен, но по друго дело - за т.нар. преврат срещу държавата и заговор за отстраняване на неудобни полицаи и прокурори. И от него нищо не излезе. Тогава го обвиниха и като поръчител на разстрела на Любомир Иванов-Любо Полицая, убит през март 2022 г. Къро беше показно разстрелян от маскирани като полицаи нападатели в дома му в Кейптаун заедно със съпругата му, бавачката на децата му и един от охранителите. Това обаче си остана проблем в ЮАР, където се води разследване за покушението. 3 г. по-късно е без резултат - също като тези, които се случиха в последните десетина години у нас. Не са толкова много, но както каза един висш полицай преди години - икономическите интереси се понаместиха. Но не и политическите, както и тези в съдебната система - те са вечни.
Иначе делото за побоя над Слави Ангелов започна бързо. Адвокат на един от подсъдимите - Бисер Митрев, беше Тервел Георгиев. После стана депутат. Дълго време не отбелязвахме този факт, но той и клиентът му често ставаха причина за отлагане на заседанията. След поредното отлагане го написахме. Още същия ден лидерът на партията, която го беше вкарала в парламента, поиска оставката му и я получи.
Очаквайте още:
Как и защо районната кметица Иванчева се оказа единствената от високите етажи на властта, която лежа в затвора за корупция
Какво се случи с масовия лов на руски шпиони в България
Родните феномени Брендо и Ружа Игнатова опраскани в чужбина, не у нас
Зад кулисите на истерията “Петрохан”
