На неспечелилите, за които гласувах, бих желала да дам няколко непоискани съвета. Защото допускам, че следващите избори не са чак толкова далеч.
Не бъдете инфлуенсъри. Започнете да обикаляте страната. Посетете всеки град, всяко село. Обиколете ромските махали. Първо изслушайте, после говорете. И говорете не само на сцената – слезте от нея и говорете с всички лице в лице, позволете да ви задават въпроси, насърчавайте ги да ви задават въпроси. Чуйте хората, проблемите им. Представете им се – какво е вашето образование, какво сте постигнали в живота до този момент. Научете се да обяснявате на подходящ език какви са вашите идеи, планове, намерения. Напълнете един багажник с хлябове и салами и отидете при възрастните хора в полуобезлюдените села. Не за да купувате гласовете им с тези салами, а защото те наистина гладуват. Позволете им да ви прегърнат – ще ви прегърнат не само те.
Ако все пак настоявате да сте инфлуенсъри, не оставяйте профилите си в ръцете на няколко пиара – личи си, повярвайте ми. Спрете да бъдете рекламни проекти! Спрете да бъдете „готини"! Водете сами своите социални мрежи. Създавайте сами публикациите си. Бъдете си вие и говорете за вас, а не само за опонентите си. Покажете ни кои сте наистина, покажете ни как мислите, какво чувствате, покажете ни какво ви прави впечатление, какви са вкусовете и ценностите ви. Покажете ни колко грамотно пишете.
Искам да ви попитам – колко хора смятате, че ще убедите във възгледите си, подигравайки се на техните? Ако ги обиждате за това, което мислят? Ако се присмивате на изборите им? Николко, нали? Тогава защо продължавате да го правите? Защо и вие сте толкова ехидни, жлъчни, груби, саркастични? Като останалите? Защо постоянно се опитвате да унижавате всички, които не са (тъй или иначе) на ваша страна? Твърдите, че искате да спечелите, да привлечете нови избиратели, да обедините хората, но май повече искате да показвате колко по-остроумни сте от другите.
Нека под думите ви прозира обич към хората, а не ненаситен апетит за задоволяване на прищевките на вашето его. Нека прозира обич към всеки един българин – мръсен, беден, черен, комунист, гербаджия. Ако смятате, че някой е необразован, ами образовайте го, помогнете му! Вместо да му се подигравате какъв глупак е.
Тъжно е, мили ми неспечелили, че в редиците ви и сред симпатизантите ви са едни от най-интелигентните и талантливи хора в България. Тъжно е, че ползват острите си умове и езици, за да отварят нови язви в това болно общество, вместо да лекуват старите. Тъжно е, че демонстрирате превъзходство чрез високомерие.
На тези избори вие взехте максимума от гласоподавателите, които е възможно да бъдат изплашени с Борисов, Пеевски и Радев. За повече избиратели – не разчитайте на този страх, сменете подхода, заложете на разбиране, обич и мъдрост към онези, от които се погнусихте и на които се подиграхте.
На всички, на които е отредено място в Народното събрание, пожелавам очи, с които да виждат първо народа, а не първо себе си. Пожелавам им сърца, в които да се е съхранила поне мъничко светлина. И ги подсещам, че един ден всички ние (включително и те) ще си тръгнем от тук без пари и без власт. И точно тогава ще трябва да си платим сметката за всички безчинства. Убедена съм!
А пък ние, мили хора, нека се опитаме да се сплотим – в ежедневието си, с поведението си, с отношението си един към другиго. И нека сме нащрек към политиците: едно малко нарушение е голям проблем, един малък компромис е голям проблем, едно малко затваряне на очите е дълбок сън.
(От Фейсбук)
