Учените от НАСА са изпратили на екипажа 30 важни обекта за наблюдение на повърхността на спътника
НАСА потвърди още преди 3 дни – “Артемис 2” ще влезе в историята и ще подобри рекорда на “Аполо 13” за най-далечен пилотиран полет от Земята. Това трябваше да стане факт в понеделник срещу вторник през нощта българско време, когато космическата капсула “Орион” с 4-мата астронавти (Рийд Уайзман, Кристина Кук, Виктор Глоувър и Джеръми Хансен) прелетя над тъмната (далечната) страна на Луната и започна да се готви за завръщане, а броят на в. “24 часа” вече бе в печатницата. Тъкмо по това време историческата мисия се отдалечи
на 252 757 мили (406 773 км) от нашата планета
в сравнение с 248 655 мили (400 171) км за “Аполо 13” през 1970 г.
Както вече е известно на всички, “Артемис 2” няма за цел да кацне на Луната, нито дори да влезе в лунна орбита. От самото начало мисията е проектирана само за прелитане, което трябва да покаже, че “Орион” е способен да превозва астронавти до и от Луната. Ако всичко върви по план, ще последват по-амбициозни полети, включително първото пилотирано кацане в края на 2028 г.
Независимо от това обаче екипажът вече преживя и ще преживее още уникални моменти. Астронавтите от “Артемис 2” са първите, призвани да зърнат Южния полюс на спътника – мястото, където бъдещи мисии се надяват да кацнат след време и където се смята, че ще бъде изградена първата постоянна американска база. Те прелитат на около 8000 км (като най-голямото приближаване е на 6500 км) над повърхността на спътника, откъдето той изглежда като баскетболна топка на ръка разстояние. Това дава възможност да се наблюдава целият лунен диск и едновременно двата полюса. След преминаването над тъмната страна започва процесът на завръщане, което трябва да приключи на 10-ия ден във водите на океана край Сан Диего.
Полетът ще продължи 9 дни, 1 час и 46 минути от излитането,
но разбира се, всичко е въпрос на допълнително доуточняване според хода на мисията.
Задачата на екипажа по време на около 6-часовото наблюдение при прелитането е да прегледа списък с повърхностни характеристики, които научният екип на НАСА е помолил да бъдат анализирани от човешко око и фотографирани. 4-мата астронавти се налага да приложат геологични умения, придобити в луноподобна среда на Земята, за да заснемат и опишат особености, включително кратери, древни потоци от лава и повърхностни пукнатини и хребети, образувани от бавните лунни промени с течение на времето. Към края на прелитането екипажът би трябвало да е наблюдавал пълно слънчево затъмнение от Космоса. Това дава възможност да се анализира и слънчевата корона - най-външната атмосфера на Слънцето, докато тя наднича от ръба на Луната. Екипажът разполага с 32 камери – 15 са фиксирани за корпуса на “Орион”, а 17 са в ръцете на астронавтите, включително разрешените им смартфони. С особено нетърпение се очакваше да бъде направено
повторение на най-известната космическа снимка в света – “Изгряването на Земята”,
чийто оригинал е направен през 1968 г. от екипажа на “Аполо 8”.
В неделя научният екип на НАСА е изпратил окончателния списък с 30 обекта за наблюдение, които привличат най-голям интерес. Сред тях е масивният Източен басейн, кратер с ширина близо 600 мили (965 км), разположен по границата между близката и далечната страна на Луната. Образуван преди около 3,8 милиарда години от голям удар, басейнът все още запазва драматични пръстени и геологични образувания, причинени от сблъсъка. Друга ключова цел е басейнът Херцшпрунг, кратер с ширина близо 400 мили (643 км) от далечната страна на Луната. Структурата на Херцшпрунг е силно ерозирала от по-късни удари, което предоставя на учените ценно сравнение за това как лунните характеристики се развиват в продължение на милиарди години.
При преминаването на “Орион” зад Луната се очакваше мисията да претърпи планирано прекъсване на комуникациите за 40 минути. През това време Луната блокира радиосигналите между Мрежата за дълбок космос (DSN) и космическия кораб. Подобни прекъсвания на комуникацията са се случили по време на мисиите “Артемида I” и “Аполо” и са очаквани при използване на наземна комуникационна инфраструктура.
Програмата “Артемис 2” бе лансирана през 2017 г. с намерението човекът да се завърне на своя единствен спътник. Ако тя мине успешно, това ще отвори пътя за ново кацане на повърхността на спътника за първи път от 1972 г. насам. Ето и някои от любопитните и по-малко познати факти, свързани с мисията.
1. На борда пътуват изключителни исторически артефакти
Сред тях са квадратно парче плат с дължина 2,5 см от самолета, използван в първия полет с двигател на братя Райт през 1903 г., и американско знаме, което преди това се е веело при първата и последната мисия на космическата совалка, както и при първия пилотиран тест на космическия кораб Crew Dragon. Има и знаме, което е трябвало да е на борда на отменената мисия “Аполо 18”, което посещава Луната половин век по-късно.
2. Ракетата е по-висока от “Биг Бен”
Ракетата носител на НАСА - Space Launch System (SLS), е висока колкото 30 етажа – 98 м, и е с 2 м по-висока от прочутата часовникова кула в Лондон “Биг Бен”. Когато е напълно заредена с гориво, тя тежи 2600 тона, което звучи много, но всъщност “Биг Бен” тежи много повече - 13 700 тона. Двете степени на ракетата носител с твърдо гориво изгаряха по шест тона гориво, създавайки по-голяма тяга от тази на 14 големи реактивни самолета.
3. При завръщането си астронавтите ще са най-бързите хора от повече от половин век
Когато екипажът отново влезе в земната атмосфера, той ще се движи с около 40 000 км/ч. С тази скорост можете да летите от Ню Йорк до Лос Анджелис за по-малко от шест минути. Възможно е те да бият предишния рекорд от 39 938 км/ч, поставен от “Аполо 10”.
4. Четиримата живеят 10 дни в помещение колкото 2 минивана
Четиричленният екипаж лети в многофункционалния кораб “Орион”, като всички работят, хранят се и спят в едно и също пространство. Това изисква движенията им да са много точни и премерени, за да не се бутат и да не си пречат. Осигурено им е обаче известно уединение, тъй като има отделен “хигиенен отсек”, или тоалетна. За ужас на всички, тя се повреди малко след излитането, но бе поправена експедитивно. На Международната космическа станция урината се рециклира обратно в питейна вода, но тъй като мисията “Артемид II” е кратка, урината се изхвърля в Космоса. На половината път до Луната именно системата за изхвърляне на урината отново даде дефект, но все пак тоалетната може да се използва.
5. При завръщането в атмосферата корабът ще се нагрее до 2750 градуса
По време на повторното влизане в атмосферата външната страна на космическия кораб ще се нагрее до около 2750 градуса по Целзий. Това е около половината от температурата на повърхността на Слънцето. Екипажът ще бъде защитен от топлинен щит, който ще поддържа капсулата при комфортна стайна температура. По време на мисията “Артемис 1” топлинният щит бе силно повреден, така че сега това ще е решителен тест за него.
6. Никой от екипажа не е бил роден по време на последното кацане на Луната
Командирът Рийд Уайзман, най-възрастният член на екипажа, е роден през 1975 г., три години след като Юджийн Сърнан прави последната си стъпка на Луната по време на “Аполо 17”.
7. Следват маршрут, подобен на онзи, който спаси “Аполо 13”
Космическият кораб следва подобен полетен маршрут на този, който спаси астронавтите на “Аполо 13”. След като прекара първите 25 часа в околоземна орбита, той задейства двигателите си, за да влезе в “траектория на свободно връщане” – път във формата на осмица, който използва гравитацията на Луната и Земята, за да го води около обратната страна на Луната и след това да се върне у дома. Така се икономисва много гориво. “Аполо 13” успя да следва тази траектория, след като експлозия остави кораба с ограничено гориво.
8. Менюто е нисковъглехидратно
Космическата храна е изминала дълъг път от тубичките с лепкава маса, с която са се хранили ранните астронавти. На екипажа сега е било позволено да избере предпочитаното си меню от голямо разнообразие от опции, включително пиле с къри, коктейл от скариди и шоколадов пудинг. Храната не образува трохи, тъй като те могат да отлетят и да попаднат в чувствителните механизми на космическия кораб.
9. Носят си гимнастическо оборудване
Липсата на гравитация означава, че телата на астронавтите не е нужно да работят толкова усилено. Още от първия им ден в Космоса мускулите и костите им са започнали да атрофират. За да се поддържат здрави, членовете на екипажа тренират поне 30 минути на ден на “маховик” за упражнения. Наподобявайки опростен гребен тренажор, маховикът може да осигури съпротивление до 180 кг, за да поддържа мускулите им в добра форма.
10. Радиацията е най-голямото предизвикателство
Магнитното поле на Земята предпазва от най-силната слънчева радиация, но “Артемис 2” пътува отвъд този щит. Мисията носи няколко устройства “орган върху чип”, съдържащи клетки, подобни на костен мозък, отгледани от собствената кръв на астронавтите. След като те бъдат върнати на Земята, медицинските екипи ще използват чиповете, за да измерят как клетките на екипажа реагират на престоя в Космоса, за да се научат как да поддържат бъдещите астронавти здрави по време на по-дълги пътувания.
Към Луната за първи път пътуват жена, цветнокож и канадец
Екипажът от 4-ма астронавти е бил подбиран много внимателно за тази наистина историческа мисия. Затова към Луната пътуват първата жена – Кристина Кук, първият цветнокож американец – Виктор Глоувър, и първият неамериканец – канадецът Джеръми Хансен.
Командирът Рийд Уайзман е прекарал 165 дни на Международната космическа станция през 2014 г. Той е най-възрастният в екипажа – на 50 г., и е бил тестов пилот и пилот във ВВС, преди да стане астронавт през 2009 г. Преди 2 г. на въпроса защо НАСА се връща към Луната, той отговори: “Защото искаме да видим хора на Марс.” Уайзман е самотен баща на две дъщери. Съпругата му, която е била медицинска сестра в неонатология, губи битката с рака през 2020 г. Затова командирът твърди, че е провел много разговори с дъщерите си по време на подготовката за полет, за да им обясни всички рискове. Със себе си Уайзман носи празен лист за бележки, за да записва мислите си.
Кристина Кук е рекордьорка сред жените с 328 дни на Международната космическа станция през 2019 г. Същата година е част от първата изцяло женска космическа разходка в открития Космос. Тя има магистърска степен по електроинженерство от Държавния университет на Северна Каролина. Преди това е работила по спътници за наблюдение на Земята в Центъра за космически полети “Годард” на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, и е служила в някои от най-отдалечените лаборатории на планетата, включително Южнополюсната станция “Амундсен-Скот” и станцията “Палмър” на Антарктида. Астронавт е от 2013 г. Носи със себе си написани на ръка бележки от любимите си хора, за да държи на борда нещо, което те са държали.
Виктор Глоувър е най-сдържаният член на екипажа, който рядко показва емоции. Има магистърска степен по инженерство на летателни изпитания от Университета към военновъздушната база “Едуардс” в Калифорния, магистърска степен по системно инженерство от Военноморското следдипломно училище и магистърска степен по военнооперативно изкуство и наука от Университета в Алабама. Той е изключително опитен тестов пилот, особено в сферата на ръчното управление на сложни системи, което понякога е ключово при аварии. 49-годишният астронавт е женен и има 4 дъщери. Със себе си носи Библията и семейна реликва, подарена му от семейството.
Джеръми Хансен няма никакъв предишен опит като астронавт. За канадеца това е първи космически полет. Израснал е във ферма и си представял, че къщата му на дървото е ракета. Мечтаел да лети с реактивни самолети и космически кораби и това се осъществява - става пилот на изтребител в Кралските канадски военновъздушни сили. Едновременно трупа опит като пещерняк и гмуркач. Именно в дълбините на пещерите се готви да живее и работи с други хора в условия на изолация. Участвал е в програма на НАСА, включваща една седмица в подводен хабитат. Носи със себе си 4 висулки с лунни изображения, които са подарък за жена му и децата.
