Четиримата астронавти от мисията „Артемис 2" вече напуснаха орбитата на Земята, след като космическият кораб „Орион" задейства главния си двигател за последен тласък към Луната.
Петминутното и 55-секундно включване на двигателя, известно като „транслунарна инжекция" (TLI), премина „безпроблемно", заяви след това д-р Лори Глейз от НАСА пред Би Би Си.
А от капсулата „Орион" канадският астронавт Джереми Хансен заяви, че екипажът „се чувства доста добре тук горе".
„Артемис 2" вече се намира на орбита, която ще отведе екипажа до обратната страна на Луната и обратно. Това е първият път от 1972 г. насам, в който хора пътуват извън орбитата на Земята.
В прякото предаване от „Орион" Земята бавно се смалява, докато капсулата се отдалечава все повече и повече в космоса.
Хансен, който е първият неамериканец, пътуващ до Луната, заяви пред контролния център на НАСА, че екипажът „е усетил силата" на онези, които са проявили упоритост и са работили толкова усърдно по тази мисия.
„Човечеството отново показа на какво сме способни", каза той. „Вашите надежди за бъдещето са тези, които ни носят сега в това пътуване около Луната."
След като прекараха около един ден в удължена „висока орбита около Земята", двигателите, навигационните и жизнеподдържащите системи на „Орион" бяха проверени, докато капсулата обикаляше нашата планета.
Накрая беше дадено окончателното одобрение и двигателите получиха разрешение да заработят – последната голяма стъпка на мисията към Луната.
Зад седалките на екипажа сервизният модул запали единствения си главен двигател с дълъг, стабилен тласък, който добави хиляди километри в час към скоростта на „Орион".
Транслунарната инжекция изстреля космическия кораб в пътуване, което се очаква да отведе екипажа по-далеч от Земята, отколкото някой е бил досега – на повече от 7600 км отвъд Луната – преди гравитацията да ги върне обратно.
НАСА смята, че това може да надмине рекорда, поставен от „Аполо 13" през 1970 г., в зависимост от фините детайли на времето и траекторията.
Дори след голямото ускорение към Луната, контрольорите все още могат да извършат завой с ръчна спирачка и да върнат екипажа обратно на Земята, ако нещо се обърка сериозно.
В случай на извънредна ситуация, обратният завой е най-бързият път към дома в първите 36 часа. След това може да бъде също толкова бързо, а често и по-лесно, да се остане на курс около Луната и да се върне към Земята, каза мениджърът на програмата „Орион" Хауърд Ху преди изстрелването.
Той добави, че екипът е „провел стотици хиляди симулации, за да се увери, че е в състояние да върнем екипажа безопасно у дома".
На брифинга след успешното включване на двигателите той беше усмихнат и каза на репортерите: „Какви чудесни дни!"
Докато „Орион" се впуска в дълбокия космос, гледката през прозорците му ще става все по-вдъхновяваща. Земята ще се смалява до малка синьо-бяла точица зад тях, докато Луната ще се превръща от ярък диск в свят, покрит с кратери, който запълва целия кадър.
Около шестия ден от мисията, докато „Орион" преминава отвъд Луната, астронавтите ще могат да наблюдават пълно слънчево затъмнение.
Луната ще се плъзне точно пред Слънцето, така че ярката му повърхност ще бъде напълно покрита, за да разкрие обикновено скрития си блестящ ореол, а Земята ще остане от едната страна.
В космическите мисии се използва много астро-жаргон, а транслунарна инжекция е най-новият космически термин, с който се запознаха много от тези, които следят тази мисия.
Tой ще бъде запомнен като огромния тласък, който приближи човечеството с една малка крачка по-близо до това да стъпи отново на лунната повърхност.
