- Гърция е голямото изключение от този феномен – вместо пари на калпак там използват "партиен патронаж"
- В Европа подобни явления са рядкост - трудно се "пазарува" заможно и осъзнато население
С цена на купен глас за изборите между 50 и 100 евро България, изглежда, е номер едно на Балканите. Разбира се, тя варира. По време на местните избори през 2023 г. и при подготовката за вота през 2026 г. стана ясно, че на определени места партии плащат между 150 и 250 евро за глас. Според анализатори в повечето случаи до избирателите достигат между 30 и 50% от тези суми, като останалото се разпределя между посредниците във веригата. Тоест стойността на един глас варира между 75 и 125 евро.
Вотът с най-висока стойност традиционно е на местните избори в районите, където с малък брой гласове може да се прескочи прагът за общински съветник или за кмет на балотаж. Известно е, че там един глас има много по-сериозна тежест и затова сивите кардинали в партиите с охота развързват кесиите. Именно заради това се смята, че средната цена в Бургаско, по Черноморието и около Хасково стартира от 150 евро нагоре. Факт е, че търговията вече е в ход, тъй като само преди дни МВР съобщи, че са образувани 57 досъдебни производства, при едва 4 за същия период преди изборите през октомври 2024 г., което представлява ръст от цели 1325%.
За разлика от нашите дилъри тези на Балканите постигат резултат с по-скромни суми.
Данните на Global Informality Project/Western Balkans сочат, че в Северна Македония гласът струва 8-16 евро. Примерно на едни от последните парламентарни избори в Албания цените са между 16 и 50, в Черна гора – около 50, а в Босна и Херцеговина - между 15 и 50 евро.
Най-висок процент от ухажвани избиратели е засичан в Черна Гора - 22,5% от анкетираните са признали, че са имали пряк контакт и са обсъждали темата с дилъри, установява Global Informality Project/Western Balkans. В друго проучване на организацията към OSCE - ODIHR (Office for Democratic Institutions and Human Rights) се споменава, че в апогея си масовото "пазаруване" в Албания е достигало до 20,6% от гласоподавателите. По този повод през 2017 г. Bild публикува записи от подслушване, които разкриват, че в този процес са замесени държавни служители, членове на парламента, министри и самият министър-председател Еди Рама плюс криминални групи.
За да ограничи мащаба на явлението, преди изборите през 2025 г. Специалната прокуратура за борба с корупцията и организираната престъпност и Централната избирателна комисия (ЦИК) публикуват обща стратегия за разследване на изборните престъпления.
В Босна и Херцеговина търговията с гласове също е мащабна. Около 15,4% от анкетираните признават, че са имали пряк контакт с "дилъри", сочат данни на Global Informality Project/Western Balkans. В анализ на BTI 2024 Bosnia се отбелязва, че множество препоръки на ODIHR остават неизпълнени години наред – включително по отношение на политическия контрол върху избирателните комисии.
В Косово 12,5% от анкетираните са признали, че са имали пряк контакт по въпроса за купуването на гласа им. Малко по-нисък е този процент в Сърбия – 8,4%, установява Global Informality Project/Western Balkans. През 2023 г. различни организации констатират, че в 19% от секциите там е имало случаи на групово или семейно гласуване, а наблюдатели са докладвали 22 случая на избиратели, фотографиращи бюлетините си. Затова в анализ сръбската организация CRTA и ODIHR са посочили, че имат опасения относно "продължаващото купуване на гласове, пристрастията в медиите, натиска върху служителите в публичния сектор и злоупотребата с обществени ресурси".
В Северна Македония 7,4% са признали пряк контакт с дилъри, установява проучване на Global Informality Project/Western Balkans.
Къде сме ние? Данни на различни партии сочат, че до 9% достига броят на купените гласове, а проучване на Market Links констатира, че само 5% от българите смятат изборите за честни.
Поразителното е, че на Балканите методите за "контролиране" на купените гласове сякаш са измислени в един и същ "мозъчен тръст". Партиите използват няколко техники за проверка дали продавачите на гласове изпълняват уговорките: фотографиране на бюлетините с мобилен телефон в кабината; маркирането им с конкретни символи или цветни химикалки и транспортирането на купени избиратели от един район в друг.
Голямото изключение от този феномен е Гърция. Там няма документирани случаи на брутално пазаруване на гласове, тъй като са разработени далеч по-невидими и ефективни форми на влияние. В проучване, посветено на "партийния патронаж" - Party Patronage in Greece: Political Entrepreneurship in a Party Patronage Democracy, учените Такис Папас и Зина Асимакопуло установяват, че в двете основни партии има специални "предприемачи".
Когато властта отиде в едната или другата политическа сила, те веднага вадят готови списъци и препоръчват определени хора за назначения - на всички нива на администрацията. Когато партията загуби изборите, те отстъпват постовете си на избраниците на другата политическа сила. Учените дори се шегуват, че гръцката държава изглежда като "седиментна скала", където всеки "слой" е от определен "геоложки период".
По този начин "предприемачите" печелят солидна подкрепа за партията – цялата фамилия на човека, който ще бъде назначен, гласува за неговата политическа сила. От друга страна, чрез партиите въпросните "бизнесмени" "имат достъп до плячка", свързана с държавата, посочват учените. Според тях по-малките политически сили могат да участват в този своеобразен "патронаж" единствено в сектори, свързани с медиите, висшите учебни заведения или пропорционално на процентите си в някои синдикати.
И макар че навсякъде, включително и у нас, се вземат мерки чрез разяснителни кампании, това остава една от най-големите рани в демократичния процес. Затова резонно възниква въпросът - ефективни ли са мерките? Наказателните кодекси в Албания и Косово предвиждат между една и пет години затвор, в Босна, Черна гора и Сърбия - до 3 години, в Северна Македония между една и над 5 г., у нас от една до 6 г. Различни институции и организации в ЕС и ODIHR също полагат усилия, за да повишат общата осъзнатост на Балканите до какви уродливи изкривявания на демокрацията води покупката на гласове. Резултатите обаче за момента са незадоволителни.
За разлика от колорита и изобретателността на Балканите, в развитите страни от ЕС няма доказателства за масово купуване на гласове. Причините - там населението е значително по-заможно, като в някои държави разликите в доходите са в пъти и подобно пазаруване би изглеждало не само невъзможно скъпо, а и нелепо. Второ, в държави като Германия с население над 84 млн., Франция – с над 68 млн., Италия – около 59 млн., Испания – 48 млн., Полша – 37-38 млн., Румъния и Нидерландия – между 18 и 19 млн. подобна търговия трябва да се проведе в невъобразими мащаби и на безумно висока цена, за да се постигне поне някакъв несигурен ефект.
Разбира се, там също като тук от време на време се засичат трудно доловими форми на влияние като целево разпределение на публични ресурси преди избори, различни форми на лобизъм, обещания за субсидии на определени сектори.
Същевременно между Балканите и Западна Европа има и големи разлики, особено по отношение на институционалния капацитет. За разлика от нашия район там от години работят независими изборни комисии, прави се автоматично актуализиране на регистрите, гласуването наистина е тайно и се носи реална наказателна отговорност. Все неща, които могат да пречупят гръбнака на тези фатални изкривявания.
Но ако не се сравняваме с големите държави в Западна Европа, а със страни малко п на изток от нас или с тези от Азия и Африка, ще изглеждаме наистина като младенци в детска ясла.
На президентските избори през октомври 2024 г. молдовската полиция установи, че 39 млн. долара са преведени на над 138 хил. граждани чрез руската банка Promsvyazbank.
"Щедрият благодетел" се оказа олигархът в изгнание Илан Шор. Това става ясно, след като в своя телеграм канал той предложи на избирателите по 28 долара, ако се регистрират в кампанията му, съобщава CNN.
На изборите през м.г. 25 хил. души са глобени за продаване на гласове, а според European Council on Foreign Relations руската финансова намеса се оценява на около 200-300 млн. евро. Далеч по-различни са мащабите на това явление в Азия и Африка.
Така че България все още е далеч от отличниците, но не е близо и до двойкаджиите в платените изборни схеми.
