В 20 от 39 европейски страни парите за старост, които отпуска държавата, не са достатъчни за основни нужди
Българските пенсионери покриват около 78% от своите разходи за живот. В съседна Гърция ситуацията е различна - там държавната пенсия почти точно достига нуждите на възрастните хора, като покрива около 103% от разходите. А в Турция стига за едва 64% от необходимото, което оставя значителен финансов дефицит за пенсионерите там.
Не обаче навсякъде е така. Ново глобално изследване на Moorepay сравнява пенсиите с разходите за живот и показва къде възрастните хора могат да живеят спокойно и къде не. В 20 от 39 европейски страни това не е възможно.
Ключовият показател в анализа не е номиналната сума, а съотношението между пенсията и цената на живота. Това дава по-ясна представа за реалния стандарт на пенсионерите.
Данните разкриват сериозни разлики между отделните държави, като Европа заема сравнително добра позиция, но далеч не е лидер в световен мащаб. В рамките на континента най-високо съотношение между пенсии и разходи за живот се наблюдава в Люксембург, Италия и Финландия. Там държавните пенсии надвишават повече от два пъти необходимите средства за покриване на базовите нужди. На практика това означава,
че при средните стойности пенсионерите не просто се справят с ежедневните разходи, но разполагат и с известен финансов комфорт
Например в Люксембург средната държавна пенсия е 28 790 евро годишно, докато разходите за живот са 12 791 евро. Това оставя излишък от 15 989 евро, което означава, че държавната пенсия е повече от два пъти по-висока от разходите за живот. На много добри пенсии се радват и възрастните хора в Италия - там е над 2,1 пъти по-висока от средните разходи, във Финландия (208%), Испания (199%) и Дания (189%).
Сравнително високо ниво държат и още няколко държави, които се движат между 150 и 180%. Това са Исландия - със 179%, Норвегия, Германия, Белгия - със 170 на сто, Франция, Австрия, Нидерландия и Швеция - със 158%.
Картината обаче се променя, когато се погледне извън Европа. Абсолютният лидер в изследването е Кувейт, където пенсионерите получават 16 308 кувейтски динара, което е 566,14%, или 5,7 пъти годишните разходи за живот. В другия край на класацията попадат страни като Непал, където пенсиите са крайно недостатъчни и достигат едва малка част от необходимите средства за издръжка. Държавата беше първата южноазиатска страна, която въведе обезщетение за старост през 1995 г., а през последните години непалското правителство намали възрастта за пенсиониране, като същевременно подобри предлаганата минимална пенсия. Държавната пенсия обаче остава ниска предвид продължаващите социално-икономически предизвикателства там и покрива най-ниския процент от основните разходи за живот от всички държавни пенсии - едва 7,84%.
Когато говорим за балканските държави, най-ниските пенсии са в Албания, където те покриват едва 29% от разходите за живот. В Босна и Херцеговина делът е 53%, в Кипър 58%, в Северна Македония 61%, в Турция 64%. Малко по-добре от България стоят Черна гора и Хърватия, където пенсиите покриват съответно 89% и 82%.
Все пак у нас от 1 април
2026 г. Националният осигурителен институт ще преизчисли служебно пенсиите на повече от 355 000 пенсионери,
които са продължили да работят и да се осигуряват след пенсионирането си.
На преизчисляване подлежи размерът на всички трудови пенсии - за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Условието е пенсионерът да е придобил осигурителен стаж през 2025 г. независимо от продължителността му и да не е подал преди 1 април 2026 г. заявление за преизчисляване на пенсията му с осигурителен стаж и осигурителен доход, придобити след пенсионирането.
Тази мярка е постоянно действаща и се прилага всяка година от 2021 г. Миналата година по същия ред бяха актуализирани около 363 000 пенсии, като средното увеличение на размера им беше около 11 лв., а общият разход за бюджета през 2025 г. за преизчислените пенсии беше около 45 млн. лв.
Според анализа ключов фактор, който обяснява високите резултати в част от европейските държави, е връзката между пенсиите и доходите по време на активния трудов живот. В страни като Италия и Люксембург системите са изградени така, че по-високите заплати водят до по-високи пенсии, което повишава и средното съотношение спрямо разходите. Това обаче означава, че добрите резултати не се разпределят равномерно между всички пенсионери.
Дори в развити икономики
разликите остават осезаеми
Във Великобритания например държавната пенсия покрива около базовите разходи и малко над тях, което осигурява относителна стабилност, но не и значителен излишък. Така страната остава далеч от водещите позиции, въпреки че формално пенсионерите могат да посрещнат ежедневните си нужди.
Зад тези числа стои и един по-дълбок въпрос - устойчивостта на системите. Високите пенсии често вървят ръка за ръка със застаряващо население и нарастващ натиск върху публичните финанси. Колкото по-щедра е една система, толкова по-трудно е тя да бъде поддържана в дългосрочен план, особено при намаляващ брой работещи хора.
В крайна сметка изследването показва, че не номиналният размер на пенсията определя качеството на живот, а нейната реална стойност спрямо разходите. В някои държави тя осигурява спокойствие и дори излишък, докато в други не достига за покриване на основни нужди. А зад привидно добрите резултати често се крият сложни зависимости от нивото на доходите до демографските тенденции, които ще определят бъдещето на пенсионните системи.
Българските пенсионери не успяват да покрият основните си нужди с парите за старост, които отпуска държавата.
