България продължава да е с най-ниските цени на дизел и бензин в еврозоната. Единствено Малта има по-ниски цени, но там има по-малко превозни средства. Това обяви икономистът Румен Гълъбинов пред Нова тв.
Американската агенция за енергия публикува един регулярен доклад с прогнози, от който се вижда, че след 2020 г. за 6 г. това е третия път на такива флуктуации. И прогнозата е за догодина да сме на нивото на 2025 г., тоест - да има връщане на пазара на суровия петрол под 100 долара, обясни още Гълъбинов.
Експерти коментираха мерките, предприети от правителството за компенсации заради кризата в Близкия изток.
Естествената мярка на пазара - ако можеш да ограничиш до известна степен своето потребление, да го направиш. Държавата винаги се опитва да намали удара, но не трябва да го прави изцяло, не трябва да се слага например таван на цената. Това, което виждаме в момента, е сравнително консервативно, без някакви тежки, по-скоро меки мерки, които отлагат някакви плащания, за да дадат глътка въздух, а не да хванат целия ефект. Има известно олекотяване на удара - когато отложиш някои плащания - лизинг, тол, или получиш по-лесен кредит, можеш да управляваш натиска. Но обявената рамка е сравнително консервативна, коментира Петър Ганев, старши икономист на ИПИ. И предупреди, че ако се прекали с мерките, това може да доведе до това, че никой не реагира на пазарни цени.
Имаше наслагване за инфлационно усещане още заради членството ни в еврозоната, което се засили. Това, че правителството предприе мерки с такава скорост, бе по-скоро да успокои, че наблюдава ситуацията и реагира, и това трябва да овладее и предотврати презапасяването. Не трябва да разглеждаме мерките като едно цяло. Трябва да правим разлика между антиинфлационни и социални мерки. Повечето са социални мерки и целят успокояване, коментира икономистът Щерьо Ножаров. Като антиинфлационни мерки той посочи отлагането на толтаксите, както и предварителното изплащане на земеделски субсидии, финансовите гаранции за банкови заеми.
70% от потреблението на петрол е от транспортен сектор, логистика, земеделие, 30% е от битовите потребители. И когато говори правителството, то е имало предвид за акцизен буфер, тъй като намаляване на акциз хоризонтално е недопустимо. Това е основния начин за антиинфлационно действие, останалото са социални мерки, обясни Ножаров.
В момента тези мерки, които се предлагат - правителството се опитва да комбинира от трите групи мерки, които всички правят в Европа - таван на цената или на търговската отстъпка на бензиностанцията. Би могло да има акцизен буфер, дали да се намали временно ДДС. Третата категория е с компенсации - с по-малко пари да се направи нещо, да се даде на социално слабите, каза пък Гълъбинов.
На въпрос дали да се очаква голяма инфлация и обезценяване, той отговори - не мисля.
Не знаем колко ще продължи, затова е хубаво няколко неща - сравнително консервативен пакет от мерки, да бъде целенасочен, а не към всички, и да има конкретни стъпки. Ако нещата излязат повече извън контрол, тогава да имаш и други мерки, които да влизат в сила. Не бива да изстрелваме всичко сега, коментира още Петър Ганев. И обясни, че служебната власт трябва да е по-консервативна, а като дойде редовно правителство, да си приеме редовен бюджет.
Ганев коментира исканата отстъпка и за ресторантите. "Дадохме им заради пандемията и 5 г. не можем да я махнем. Рекордно количество заплати се изплащат на месец, рекордно количество кредити се отпускат на месец, рекорден брой хора пътуват в България и отвън. Рекордно потребление, най-високото поскъпване е в ресторантите, и на този фон те искат компенсации и отстъпки. Когато отвориш вратата за мерки, всички искат такива, а когато дадеш отстъпка като ДДС или акциз, трудно я отнемаш", коментира още Ганев.
Спестителите в банки и други места могат да бъдат абсолютно спокойни за парите си, не виждаме обезценяване на еврото спрямо други валути, коментира Ножаров.
Всички хоризонтални мерки са вредни като таван на цените, категоричен бе икономистът. Що се отнася до компенсирането на бизнеса - тук правилата на ЕК допускат, но само за уязвим бизнес, който няма да бъде свръхкомпенсиран - това са енергоемки индустрии като металургия и химия, транспорт. Има 8 от всички 27 държави в ЕС, които имат данъчна диференциация за ресторанти и хотелиерство към момента и с тенденция за премахване на ДДС. Веднъж допуснеш ли данъчна диференциация, трудно се отнема и се връща на нормален размер. Затова мярката, която се препоръчва, прилага и струва много по-евтино и е по-гъвкава, е субсидирана заетост, има в 6 държави от ЕС такъв тип - ако оборотът на дадено заведение падне под 30% по данъчни данни, тогава имаме субсидирана заетост на персонала - държавата плаща част от заплатата, или поема осигуровките, зависи от резултата и това е временна мярка. Но не и ДДС, защото веднъж допуснеш ли диференциация, трудно се отнема. И второ, фаворизираш сектори и става ефектът на доминото, каза още Ножаров.
В повече от 2/3 в държавите от ЕС от 30 г. има диференцирани цени на храни и лекарства. И това не е навредило на икономиката, напротив - направило е по-поносими цените, коментира Гълъбинов. Според него има изключения и те работят добре. По отношение на ДДС е много важно нашият бюджет да не зависи толкова много от ДДС приходи - трябва структурна реформа на бюджета и това трябва да го направи следващото правителство.
Ако дадеш отстъпки за дадени сектори или им намалиш ДДС по принцип, това означава да направиш голяма реформа в разходната част или ако преструктурираш приходната - трябва да вдигнеш данъците на хората. Нашият модел е работещ и носи конкурентоспособност - когато по-голяма част от дохода остава в човек, след което пък през потреблението пълниш в по-голяма степен бюджета. В традиционно богатите страни е по-различно, там можеш в по-голяма степен да облагаш печалби и доход, коментира пък Петър Ганев.
