България навлиза в период на траен структурен дисбаланс във фискалната позиция. Решаването на проблема минава през осъществяване на реформи и задълбочен и целенасочен публичен дебат. Това е водещото заключение на Пламен Ненов, автор на последната публикация на Съвета за икономически анализи (СИА) към Министреския съвет (МС) - „Българската фискална политика на кръстопът".
Нарастващият структурен дисбаланс между публичните приходи и разходи в България е акцент в документа, цитиран от БТА.
Анализът на Ненов показва, че приходите като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) са достигнали плато поради ограничените възможности за разширяване на данъчната основа. Същевременно разходите за пенсии и заплати в обществения сектор нарастват устойчиво.
Тази тенденция не е временна, а е резултат от дългосрочни фактори като застаряването на населението, както и в резултат на процеса на сближаване (конвергенция) на доходите към средните за ЕС нива и който процес увеличава разходите за труд при предоставянето на публични услуги като образование и здравеопазване.
В резултат Пламен Ненов прави извода, че България навлиза в период на траен структурен дисбаланс във фискалната позиция.
Авторът защитава мнението, че е необходимо коригирането на този структурен дисбаланс, за да се предотвратят бъдещи неблагоприятни процеси на неконтролируема фискална консолидация, които биха могли да нанесат трайни вреди както на икономическото развитие на страната, така и на най-уязвимите групи в обществото.
С оглед характера на факторите, които пораждат структурния дисбаланс, Пламен Ненов предполага използването на комбинация от 4 основни инструмента при търсенето на решение на проблема, в по-голямата си степен представляващи реформи.
На първо място това е реформата на данъчно-осигурителната система, включително промени в данъчни ставки и хармонизация с други страни от ЕС, допълнени от засилени мерки за спазване на данъчното законодателство.
На второ място е реформи в размера на социалните трансфери, включително промени в нивото на заместване на дохода от публичните пенсии и пенсионната възраст.
На трето място е реформата в обхвата на предоставяните публични услуги, като образование, здравеопазване и обществен ред.
И накрая Ненов изтъква необходимостта от контролирано използване на допълнителен държавен дълг, насочено към намаляване на ефектите от икономически сътресения, както и към финансиране на публични инвестиции.
„Крайната цел на тези реформи ще бъде решаването на дългосрочния проблем откъде да се осигурят приходи за трансферите, услугите и инвестициите, които обществото иска държавата да извършва," твърди авторът на анализа.
Публикацията на СИА подчертава и необходимостта от открит обществен дебат, който да осигури устойчиво и политически легитимно решение на тези дългосрочни фискални предизвикателства.
