Централните банки евтино "похарчиха" най-ценните си инструменти точно преди военните конфликти, а AI балонът застрашава да се пукне
Вероятността светът да бъде ударен от невиждана до момента криза расте, но тя ще е толкова различна от останалите, че ще е по-скоро избухлив коктейл с 3 слоя.
Защо не прилича на останалите ли? Защото по време на предишните през 2008 и 2020 г. централните банки разполагаха с обичайния си инструментариум - нулеви или ниски лихви и слаба инфлация. Но когато големите икономики печатат пари и не правят нищо, за да предотвратят евентуална дългова криза, рано или късно идва ден, в който трябва да се плати сметката.
Днес богатите страни - САЩ, Япония, Франция, Испания, Великобритания, Италия, "живеят драматично над средствата си по начин, който не може да продължи безкрайно, без да доведе до криза", предупреждава в свой анализ The Economist. Въпрос на време е кой колко ще издържи. "САЩ са в "много, много тъмни времена" с рекорден федерален дълг, дълбоки политически разделения и нарастващо геополитическо напрежение", прогнозира неотдавна основателят на най-големия хедж фонд в света Bridgewater Рей Далио. Мнозина го наричат Делфийския оракул заради факта, че предвиди с точност обстоятелствата, при които ще протече финансовата криза от 2008 г.
За разлика от тогава сега той смята, че САЩ са се устремили към спирала, водеща до дългова смърт: "Това е онзи момент от цикъла, когато длъжникът трябва да взема заеми, за да обслужва дълга си, и то все по-бързо - всички забелязват това и вече не искат да притежават тези книжа".
Именно това е първата голяма разлика в сравнение с предишните кризи от 1929, 1987, 2000 и 2008 г. При тях причините за шока бяха в резултат на "недъзи" на частния сектор, а сега за първи път причината може да е лавината от държавни дългове.
Именно затова Далио отбелязва, че "следващата финансова криза може да започне не от Уолстрийт, а от Вашингтон, когато пазарът на облигации постави въпроса - докъде правителствата могат да се финансират в такъв мащаб". Годишните разходи за лихви по американския дълг вече надхвърлят 1 трилион долара, "изяждайки" безпрецедентните 17% от годишните федерални разходи. За бюджетарите е очевидно, че подобен процент изкривява цялата структура, лишавайки хазната от обичайната гъвкавост.
Според Далио в такава ситуация на Белия дом не му остава нищо друго, освен да емитира нов краткосрочен заем при нарастващи лихви.
За съжаление, САЩ с техния 122% дълг от брутния вътрешен продукт съвсем не са сами в "адския казан". Пред тях са Япония с 230% от БВП, Италия – със 137%, а близо до тях са Франция – със 115%, Испания със 101%, Великобритания с 95 на сто.
В това отношение Германия с нейните 62% изглежда в доста по-добра форма, макар че скъпите енергоносители повишиха себестойността на немските продукти и автоиндустрията трудно удържа натиска на китайските конкуренти и ударите под кръста от страна на Америка. И тъй като тази европейска страна е може би най-важният ни партньор с близо 15-16% от целия ни износ, а стокообменът ни редовно надхвърля 12 милиарда евро, за България е от ключово значение тя да не "киха".
В това отношение, ако сравним България с останалите задлъжнели големи страни, тя изглежда отличник с 26% дълг спрямо БВП. От друга страна, бе посочена от Евростат като една от държавите с най-бърз темп на нарастването му. Или ако трябва да се върнем на основната тема, въпросът е дали централните банки могат да продължат да стоят в зоната си на комфорт, печатайки пари и емитирайки дългове? Да, но тъй като в икономиките безплатен обяд няма, цената расте.
Примерно американското правителство плаща 11 млрд. долара седмично само за обслужване на дълга или 15% от всички федерални разходи за 2026 г. Така проблемът се наслагва към дефицита от 1,83 трилиона долара за 2024 г. и 1,9 трилиона за 2025 г. Тъй като повечето инвеститори не „закусват с карфички", поетапно губят доверие в способността на правителствата да погасяват облигациите си. Централните банки, включително китайската, все повече пренасочват резервите си, продавайки американски ДЦК и купувайки злато. Именно затова стойността му излетя с хиперскорост с 65% нагоре през 2025 г., оставяйки далеч назад в класацията S&P 500 с неговите 18%. С други думи, пазарите произнесоха тежката си присъда, а тя е недоверие към обичайния инструментариум на държавите и централните банки.
По-паметливите помнят, че това изобщо не бе така по време на пандемията. Светът мина през нея без особени сътресения благодарение на емитирането на дългове и печатането на банкноти, но сега подобни ходове много по-трудно могат да се предприемат. Причината е, че нарастващата несигурност и възникващите един след друг военни конфликти не позволяват нито на Америка, нито на ЕС или на останалите страни да наложат строги реформи за икономии.
Втората голяма разлика с предишните кризи е, че нито по време на Голямата депресия, нито през 2008 г. е имало подобен "глобален технологичен балон".
Харвардският икономист Джейсън Фърман изчислява, че инвестициите в инфраструктурата, свързана с изкуствения интелект, формират 92% от ръста на БВП на САЩ само през първите шест месеца на 2025 г. Големият проблем е, че въпреки невижданите до момента вложения IT гигантите не осигуряват на акционерите си очаквания урожай от печалби. Според анализатори OpenAI в момента се оценява на около 500 млрд. долара, но въпреки това приходите са меко казано разочароващи - едва 13 млрд. долара. Опасенията са, че тези данни могат да доведат до невиждано бягство на капитали в по-перспективни сфери, което може да има непредсказуем ефект в световната икономика. Според Рей Далио това е реална технология и един ден тя ще носи печалби, но инвеститорите твърде рано са започнали да ги калкулират. По същия начин, след като се спука дотком балонът, компаниите преминаха през катарзис и намериха печелившия бизнес модел - днес почти няма сфера, която да не разчита на интернет. Но онази криза не е като сегашната поради няколко причини. Първо, от няколко години върви кръстосано финансиране между гиганти като Nvidia, OpenAI, Microsoft и CoreWeave - те си помагат взаимно, като всеки инвестира в останалите, но този механизъм работи, докато пазарите вярват, че много скоро те ще им сервират грандиозните печалби на тепсия.
Второ, ако балонът с изкуствения интелект се пукне, ударните вълни няма да са само в този сектор. Причината е, че стойността на тези милиардни компании гони 30 на сто от американския индекс S&P 500 и 20% от световния индекс MSCI World. Подобна концентрация на капитали в няколко компании до момента никога не е имало и може би затова анализатори на UBS предупреждават, че е възможен сценарий с "тежък AI срив".
Поради тази причина главният изпълнителен директор на JP Morgan Джейми Даймън прогнозира, че вероятността от значителен спад на акциите е по-висока, отколкото пазарът в момента показва. Както и че срив, провокиран от AI сектора, ще доведе до крах не само на много сектори, но и до загубата на колосални по размер инвестиции.
Третата разлика е, че нито една криза до момента не се е развивала на фона на подобен ярък геополитически разпад на следвоенния световен ред. Никога досега не е имало подобна свирепа търговска война между двете най-големи икономики - САЩ и Китай.
Четвъртата разлика е, че при предишните кризи съкращаването на работните места започваше месеци и години след началото им. В случая сякаш става точно обратното - изкуственият интелект прегазва като танк хиляди позиции и по всичко личи, че тенденцията ще се разраства. За съжаление, така икономиките губят още един мощен инструмент - да стимулират потребителското търсене и чрез него да дадат старт на оттласкването от дъното.
Към целия този "врящ казан" се добавя още един фактор. Ако при повечето кризи винаги имаше поне една спасителна котва – най-често Китай с неговата просперираща икономика, сега самият той може да се превърне в провокатор на глобалния риск. Според анализатори причината е в продължаващия спад на цените на имотите. Ако не бъде овладян, той заплашва не само благосъстоянието на домакинствата, но може да влоши и качеството на банковите активи.
Или ако трябва да обобщим, на хоризонта се задава икономическа ситуация, с която никога не сме се сблъсквали. Затова сега повече от всякога трябва да си припомним основното "оръжие" на Homo sapiens, с което прадедите ни надделяха над неандерталците – да наблюдаваме ситуацията, без да се плашим, да сме любопитни, дръзко да експериментираме и най-вече да се стремим да сме по-адаптивни от останалите.
