Инфлацията в еврозоната вече е започнала да се ускорява още преди ескалацията на конфликта в Близкия изток, като се е повишила от 1,7 на сто през януари до 1,9 на сто през февруари. Очаква се този процес да се засили през следващите месеци заради сътресенията на пазарите на суровини, заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в началното си изявление по време на пресконференцията след днешното заседание на банката.
По думите ѝ натискът върху цените е факт както заради преки ефекти - по-високите цени на петрола и газа, така и от вторични ефекти, включително нарастващи искания за увеличение на възнагражденията.
В същото време средносрочните инфлационни очаквания остават стабилни около равнището от 2 на сто, което съответства на целта на ЕЦБ, пише БТА.
Лагард подчерта, че частното потребление ще продължи да бъде основен двигател на икономическия растеж в средносрочен план. Тя отново призова страните от еврозоната да засилят своята конкурентоспособност чрез структурни реформи, като отбеляза, че вече е представила конкретни предложения пред държавните и правителствените ръководители.
Актуализираните прогнози на ЕЦБ, базирани на информация към 11 март, показват съществена ревизия на инфлацията нагоре. Очаква се тя да достигне средно 2,6 на сто през 2026 г., спрямо 1,9 на сто в предходната оценка от декември. За 2027 г. прогнозата е 2,0 на сто, а за 2028 г. - 2,1 на сто.
Оценката за базисната инфлация също е повишена - до 2,3 на сто през 2026 г. и 2,2 на сто през 2027 г.
В същото време прогнозата за икономическия растеж е ревизирана надолу. ЕЦБ очаква растеж от 0,9 на сто през 2026 г., при 1,2 на сто в предходната прогноза, както и 1,3 на сто през 2027 г. и 1,4 на сто през 2028 г.
Лагард отбеляза, че след 11 март развитието на конфликта е довело до ново поскъпване на енергийните ресурси, което допълнително усложнява икономическата перспектива.
По-рано днес ЕЦБ запази нивото на основните лихви въпреки войната в Близкия изток и предизвикания от нея ръст на цените на енергоизточници - действие, което беше очаквано от анализаторите. Това стана след двудневно заседание на институцията, в което България участва за втори път като пълноправен член на еврозоната и за първи път с право на глас - в лицето на управителя на Българската народна банка Димитър Радев.
Реакцията на ЕЦБ към шоковете в цените на енергията е претърпяла съществена еволюция през последните десетилетия, като настоящата ситуация се различава от тази при инфлационния скок през 2022 г., сочи междувременно анализ на „Ай Ен Джи" (ING), изпратен по електронната поща до редактор на БТА.
Според Карстен Бржески, глобален ръководител „Макроикономика" в „Ай Ен Джи", ЕЦБ постепенно е преминала от незабавни реакции на паричната политика към по-прецизен подход, който отчита вторичните ефекти и прави разграничение между шокове, породени от предлагането и търсенето. По думите му забавената реакция на ЕЦБ през 2022 г. не се дължи толкова на погрешна оценка на енергийния шок, а на подценяване на трансформацията му - от шок в предлагането към шок в търсенето. В настоящия момент се наблюдават както сходства, така и съществени различия спрямо тогавашната ситуация. Поскъпването на енергията е по-умерено в сравнение с 2022 г., когато Европа беше принудена да се откаже от ключов доставчик - Русия. В момента натискът върху цените е свързан основно с транспортни затруднения, включително рискове около Ормузкия проток. Анализът предупреждава, че при продължителни нарушения в транспорта те могат да се пренесат и върху производството.
