Пловдив почете 83-та годишнина от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта
На днешната дата - 10 март в страната ни се отбелязва 83-та годишнина от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта. В Пловдив пред „Паметника на благодарността" на пл. „Цар Калоян" до Централния дом на младоженците се състоя митинг-поклонение, традиционно организиран от ОЕ „Шалом"- Пловдив.
Сред гостите на събитието бяха Иван Стоянов – заместник-кмет „Екология и здравеопазване" на община Пловдив, Стефан Послийски – заместник-председател на ОбС Пловдив и председател на комисията по култура, Джузепе Де Франческо – почетен консул на Италия в Пловдив, Гергана Василева Гатова-Златкова - зам.-кмет на район Централен, Лалка Обрейкова – внучка на пловдивския интелектуалец и председател на Търговско промишлената камара Обрейко Обрейков, дейно участвал в борбата за спасението на българските евреи, д-р Борислав Матеев – общински съветник, д-р Гюрай Ходжев и доц. д-р Нарцис Калева и множество членове на пловдивската еврейска общност. Както всяка година на честването присъства и д-р Хаим Йерохам Пардо, който разказа пред медиите свои спомени за събитията през онези дни.
Официално слово по повод 83-та годишнина от спасяването на българските евреи произнесе председателят на Организация на евреите „Шалом" в Пловдив Кристиян Ангелов, който подчерта, че 10 март остава сред най-светлите дати в българската история.
„В годините на Втората световна война Европа е потопена в страх, омраза и унищожение. Милиони невинни хора стават жертви на нацистката идеология, сред тях са и милиони евреи. Именно в тези мрачни времена България показва, че дори в най-тежките исторически изпитания човешкото достойнство, моралът и съвестта могат да надделеят. Спасението на българските евреи не е дело на един човек – то е дело на едно общество", заяви Кристиян Ангелов.
Той припомни усилията на институции, духовници и граждани, благодарение на които около 50 000 евреи от старите предели на България са спасени от депортация към нацистките лагери на смъртта.
По думите му 10 март е ден на памет и морална отговорност – да се почетат жертвите на Холокоста, да се отдаде признание на онези, които са се противопоставили на несправедливостта, и да се предаде този урок на следващите поколения.
„Историята за спасението на българските евреи ни напомня, че съдбата на хората се решава не само от силата на властта, но и от силата на съвестта. Когато едно общество се обедини, то може да промени хода на историята", подчерта Ангелов.
В края на честването с едноминутно мълчание присъстващите почетоха паметта на хората, участвали в спасяването на българските евреи и отдадоха почит към жертвите на Холокоста. Церемонията завърши с поднасяне на венци и цветя на „Паметника на благодарността".
Паметникът е открит на 10 март 1998г и се намира на мястото, където през 1943г. на същия ден пловдивските евреи са били събрани в очакване да бъдат депортирани. Формата на паметника е във вид на шофар – ритуален рог, използван в съботните служби. Той е дело на скулптора Атанас Карадечев
През март 1943 г. в Пловдив 612 души евреи са задържани в двора на казарма в 3 часа през нощта на 10 март, но по обяд са освободени по нареждане на главния секретар на вътрешното министерство. До това се стига, след като митрополит Кирил (бъдещият патриарх) влиза в еврейския лагер и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако не бъдат освободени. Митрополитът прескача оградата и влиза вътре в училището. Той вдъхва кураж и увереност на събраните за депортация евреи. Той отива при затворените хора с жълти звезди, уплашени и обезверени и им казва: „Ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете към лагерите на смъртта да тръгнат". Междувременно в страната се надига вълна от негодувание. 42 депутати начело с Димитър Пешев внасят подписка в Народното събрание и бламират антисемитските действия. Самото правителство спира депортирането. Българската православна църква окуражава евреите и българите, несъгласни с политиката на правителството. Особено активен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод. Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията. Антиеврейското законодателство е отменено през септември 1944 г. от правителството на Константин Муравиев.
Историята говори за обикновени, знайни и незнайни трудови хора, представители на работническата класа и селячеството, граждани, възмутени от подлостта на част от управляващия тогава елит. Сред имената на спасителите със златни букви са записани: Димитър Пешев, Екзарх Стефан, пловдивските интелектуалци - юристите Недко Каблешков, Йордан Ковачев, Георги Кръстев, председателят на Търговско промишлената камара Обрейко Обрейков, Ангел Станков – председател на Адвокатската колегия, Лука Говедаров – журналист, полк. Цветан Мумджиев – спасил от сигурна смърт десетки военнослужещи - евреи, занаятчийската гилдия, представена от шивача Миленков, написал лично протестно писмо до царя по повод ставащата несправедливост.
България е една от малкото европейски страни, която успява да спаси от депортиране в нацистките концлагери евреите, живеещи в българските земи. Повече от 11 000 евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот не получават този шанс.
