- Синът на убития върховен лидер е сочен като фаворит за наследник, но местонахождението му остава неизвестно
- Моджтаба Хаменей все още не се е появил публично и дори не е излязъл с официално изявление
Баща му, майка му, съпругата му и синът му бяха убити при първоначалния удар на операция „Ревящият лъв" преди седмица. Въпреки това, три дни след появата на съобщения, че се очаква да бъде избран от Съвета на експертите — духовен орган от 88 членове, който според конституцията на Иран назначава върховния лидер, когато постът се освободи — за наследник на баща си като върховен лидер на Иран, Моджтаба Хаменей все още не се е появил публично и дори не е излязъл с официално изявление. Нито пък режимът в Иран, ръководен от аятоласи, е направил каквото и да било официално съобщение.
Всичко това се случва на фона на реалната възможност Израелските отбранителни сили (IDF) също да се опитат да го ликвидират, както и на изявленията на президента Доналд Тръмп, че избирането на сина на Хаменей — което би се възприело като продължение на твърдолинейната политика на баща му — би било неприемливо за него.
Засега съдбата на Моджтаба Хаменей остава неясна. Според различни съобщения той е оцелял при атаката от миналата събота, при която баща му — върховният лидер на Иран Али Хаменей — беше убит в комплекса на своя офис в Техеран. При удара, по данни на медиите, са загинали също съпругата на Моджтаба — Захра Адел, както и неговият син и майка му.
Днес комплексът отново беше атакуван — този път от голяма формация на израелските военновъздушни сили, включваща около 50 изтребителя. Целта на операцията е била унищожаването на огромния подземен бункер под сградата. Според информация от израелското разузнаване по време на удара вътре се е намирал поне един много високопоставен представител на иранския режим.
56-годишният Моджтаба Хаменей се смята за част от същия ултраконсервативен лагер като баща си. През годините той е подкрепял твърди мерки срещу вътрешната опозиция в Иран и агресивна политика спрямо външните противници на страната.
По образование той е духовник от среден ранг и преподава шиитска теология в религиозната семинария в град Кум — духовния център на Иран. Въпреки че никога не е заемал официална държавна длъжност, мнозина го смятат за изключително влиятелна фигура. Той поддържа тесни връзки с Корпуса на гвардейците на ислямската революция — една от най-мощните военни и политически сили в страната.
Анализатори извън Иран често го описват като своеобразен „пазач на портата" в най-близкото обкръжение на баща му. През 2019 г. Съединените щати наложиха санкции срещу него. По това време Вашингтон заяви, че макар да няма официална длъжност, той на практика представлява върховния лидер и му помага в дейности, които според САЩ дестабилизират региона.
Във вторник се появиха информации, че израелски представители смятат, че именно той ще бъде избран за наследник на баща си от Съвета на експертите — органът, който определя върховния лидер на страната. Същия ден Израел бомбардира сграда на този орган в град Кум. Иранските власти обаче заявиха, че сградата е била празна и че заседанията на съвета се провеждат дистанционно.
По-късно същата вечер опозиционният телевизионен канал Iran International съобщи, че Моджтаба вече е избран за наследник, а малко след това и „Ню Йорк Таймс" го посочи като водещ кандидат. Въпреки това до момента няма официално потвърждение за подобно решение. Според източници на вестника членовете на Съвета на експертите се опасяват, че подобно съобщение би превърнало сина на Хаменей в основна цел за израелските военновъздушни сили.
Назначаването му би било възприето като открито предизвикателство към САЩ и Запада и като продължение на твърдата политика на баща му, който управляваше Иран в продължение на 36 години. Според анализатори това би показало и силното влияние на Корпуса на гвардейците на ислямската революция върху властта.
„Моджтаба се радва на сериозна подкрепа сред Гвардейците, особено сред по-младото и по-радикално поколение", казва изследователят Касра Араби от организацията United Against Nuclear Iran.
По думите му, ако Моджтаба действително е жив, има голяма вероятност той да наследи баща си. Араби го описва като човек, който още преди убийството на Хаменей на практика е действал като своеобразен „мини върховен лидер" заради влиянието и връзките си с военните структури.
Въпреки това назначаването му би било спорно. Основната причина е, че подобна стъпка би изглеждала като предаване на властта от баща на син — нещо, което напомня за монархията, свалена от власт по време на Ислямската революция през 1979 г.
Освен това Моджтаба носи религиозната титла „ходжат ал-ислам", която е една степен под тази на аятолах. Мнозина смятат, че върховният лидер трябва да има по-висок религиозен авторитет. Подобно изискване обаче не винаги е било строго. Когато през 1989 г. Али Хаменей наследява аятолах Рухолах Хомейни, той също не притежава най-високия духовен ранг и конституцията е променена, за да позволи неговото назначение.
Смъртта на баща му и превръщането му в мъченик в очите на ултраконсервативните среди, както и гибелта на съпругата и сина му, може допълнително да са засилили позициите на Моджтаба в този лагер. Според информация на „Ню Йорк Таймс" именно Гвардейците на революцията настояват той да бъде избран за нов върховен лидер, пише Ynetnews.
Ако това се случи, той ще се превърне в най-влиятелната фигура в страната. По конституция върховният лидер на Иран не е просто духовен авторитет, а човекът с последната дума по всички ключови държавни въпроси — от армията и службите за сигурност до външната и вътрешната политика. Той е и главнокомандващ на въоръжените сили, а Революционната гвардия се подчинява директно на него.
Моджтаба Хаменей е роден през 1969 г. в град Машхад — около десетилетие преди Ислямската революция. Той е второто от шест деца на Али Хаменей, който по онова време е близък съюзник на Хомейни и активен участник в протестите срещу шаха.
В спомените си Али Хаменей описва момент, когато тайната полиция на шаха — САВАК — нахлува в семейния им дом и го пребива. Когато децата се събуждат, агентите им казват, че баща им „отива на почивка". Хаменей по-късно пише, че им казал: „Няма нужда да лъжете децата. Кажете им истината."
След падането на шаха през 1979 г. семейството се премества в Техеран. Моджтаба учи в елитното училище „Алави", заедно със синовете на други влиятелни фигури от новосъздадената Ислямска република.
През 1987 г. той се присъединява към Революционната гвардия и участва в последните етапи на войната между Иран и Ирак, която приключва през 1988 г. Служи в батальона „Хабиб ибн Мазахир" — подразделение, от което по-късно произлизат редица висши офицери.
След като баща му става върховен лидер през 1989 г., Моджтаба продължава да изгражда връзките си с Гвардейците, като същевременно има достъп до огромна мрежа от икономически активи и фондации в страната. Тези структури се финансират както от държавни индустрии, така и от богатства, принадлежали някога на шаха.
Подобно на баща си, той учи в религиозните семинарии в Кум и днес преподава там, което му позволява да поддържа силни връзки с духовния елит на страната.
Моджтаба се жени за Захра Адел — дъщеря на влиятелен консервативен ирански политик — което допълнително укрепва позициите му в консервативния лагер на режима.
Въпреки значителното си влияние, той почти винаги е действал зад кулисите и никога не е заемал официална държавна длъжност. Работил е в офисите на баща си в центъра на Техеран, а в дипломатически документи на САЩ, изтекли чрез WikiLeaks в края на 2000-те години, е описан като „власт зад мантията".
В един от тези документи се твърди дори, че той е подслушвал телефона на баща си и се е опитвал да изгради собствена база на влияние в режима. Според дипломатическа телеграма от 2008 г. той е възприеман като „решителен и способен лидер и организатор", който един ден може да стане част от националното ръководство.
Въпреки това името му рядко се появява в иранските медии. Сред малкото случаи са обвиненията от реформаторски политици, че се е намесил в президентските избори през 2005 г. Те твърдят, че е работил с духовници и с Революционната гвардия, за да помогне на сравнително неизвестния тогава кандидат Махмуд Ахмадинеджад да спечели.
Един от неговите съперници — реформаторът Мехди Каруби — го обвини, че като „син на лидера" се е намесил в изборния процес. Самият върховен лидер тогава защити сина си с думите: „Той е лидер, а не просто син на лидер."
