Ще се роди ли нов Иран от пепелта след въздушните нападения или държавата ще се разпадне на съперничещи си фракции и ще предизвика нов огромен конфликт в региона
Това е операция с две крила: американски "божествен гняв" и израелски "лъвски рев"... Тя представлява кулминацията на политиката на "максимален натиск", провеждана от администрацията на американския президент Доналд Тръмп спрямо Иран. Две крила с почти идентична природа: непрекъснати набези... С почти еднаква цел: сваляне на режима в Техеран. Този натиск поставя целия регион пред решаващите въпроси за границите на тази война, реалистичните срокове за смяна на режима и ефективността на въздушната мощ за сломяване на волята на един режим, който е показал голяма устойчивост и способност да отговори с многопосочни ракети.
Границите на конфронтацията и нейните измерения
Границите на настоящата война се определят от комбинацията от заявени стратегически цели и оперативни ограничения на терен. Според изявленията на Тръмп основната цел е да се унищожи ракетната промишленост на Иран, да се попречи на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие и да се парализират регионалните оръжия на режима. От характера на военноморската и въздушната мобилизация изглежда, че тази война се ограничава почти изключително до въздушни и военноморски „основни бойни операции", без признаци за пълномащабно наземно нахлуване.
Първоначалните въздушни удари включват цели в Техеран, Исфахан, Кум, Карадж, Керманшах, Табриз и Илам. Нападенията не се ограничиха до военни обекти, а бяха насочени и към жилищния комплекс на върховния лидер Али Хаменей и президентската канцелария в Техеран. Това разширяване на банката от цели показва, че традиционните „граници" на ограничената война са преминали към стратегия на „обезглавяване" и цялостно разрушаване на държавните институции.
Границите на войната се илюстрират и от различните позиции на международната общност: Докато Вашингтон и Тел Авив настояват за радикална промяна, държави като Русия и Китай предупреждават за катастрофалните последици от подобен подход. Русия, по думите на Дмитрий Медведев, постави под въпрос "дългото дишане" на САЩ пред лицето на 2500-годишната персийска цивилизация и определи преговорите между Маскат и Женева като "прикритие" за военната операция, нищо повече.
Китай, който купува около 80 % от иранския петрол, разглежда войната като пряка заплаха за енергийната си сигурност, което може да го накара да предприеме контрамерки по дипломатически и икономически канали.
Диалектиката на смяната на режима
Достатъчни ли са въздушните удари за смяна на режима в Иран? Търсенето на отговор е основна стратегическа дилема. Тръмп недвусмислено призова иранците да "поемат управлението в ръцете си" и подчерта, че това е "възможност, която се случва веднъж на поколение". Военните анализи обаче сочат, че срокът за постигане на тази цел може да се окаже много по-дълъг, отколкото американците очакват.
Исторически погледнато, въздушните сили са имали трудности при "контролирането на събитията на място" след засилване на ударите. В иранския случай експертите от Института за изследване на войната (ISW) и Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) твърдят, че режимът на мулетата в Техеран е "слаб" и губи контрола си поради поредните кризи, което може да превърне въздушните удари в "сламката, която пречупва гърба на камилата".
Въздушните удари могат да ускорят процеса на смяна на режима чрез два основни механизма: Първо, да насърчат протестиращите да излязат на улицата, като отслабят службите за сигурност и демонстрират неспособността на режима да защити суверенитета си, като по този начин повишат исканията на улицата и намалят страха от репресиите; и второ, да провокират дезертьорство.
Ликвидирането на висшето ръководство, по-конкретно на лидера Али Хаменей и президента Масуд Пазешкиан, може да създаде вакуум в ръководството, който да насърчи по-малко идеологически фанатизирани елементи в армията и полицията да напуснат режима, за да избегнат "сигурната смърт". Въпреки тези очаквания други твърдят, че иранският режим има "непримирима" структура за сигурност, изградена в продължение на десетилетия на асиметрични военни практики.
Случи се очакваното: Съвместната американско-израелска атака срещу режима в Техеран започна в събота сутринта близкоизточно време. След като министърът на отбраната на Израел обяви, че „Държавата Израел е нанесла превантивен удар срещу Иран", американски официални лица започнаха да потвърждават пред новинарските агенции и медиите, че САЩ участват в нападението. Израелският Канал 13 пръв обяви, че атаката срещу Иран е съвместна операция на Израел и САЩ, последваха го други медии, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп не обяви: „Започнахме мащабна и продължаваща военна операция в Иран".
Сваляне на иранския режим?
Сега, след като "голямата и продължаваща военна операция" започна, въпросът е какви са целите ѝ. Дали таванът ѝ е военен натиск върху Техеран, за да приеме големи отстъпки в преговорите? Или целта е дестабилизиране на режима и може би свалянето му "отгоре"? Или "значително отслабване на режима", както посочи CNN.
Американски служител заяви пред Ройтерс, че се очаква американските военни да проведат няколкодневна военна операция срещу Иран. Техеран и няколко ирански града са били обект на нападение, включително Табриз, Дезфул, остров Харк, Нахаванд и Кенгаур, а медиите съобщиха, че е бил атакуван крайбрежният град Бушер, като не е ясно дали ядрената централа там е била повредена. Израелската радиотелевизионна корпорация обяви, че ударите по Иран са били насочени към военни обекти, включително обекти за балистични ракети (особено в западната част на страната), а израелски официален представител каза, че „целият ирански режим е бил мишена, включително Хаменей, и Иран е бил много изненадан от дневния удар". В Израел беше обявено, че са били бомбардирани офисът на лидера Али Хаменей, президентският комплекс в центъра на Техеран и Министерството на разузнаването, което означава, че, както обобщава източник на Ройтерс, иранските официални лица са били основната цел на първата вълна от американско-израелски удари.
В допълнение към данните от теренните проучвания, които потвърждават, че целите на военната операция са мащабни и „всеобхватни" по цялата иранска география, призивът на Тръмп към иранския народ да поеме управлението, тъй като „сега имате президент, който е готов" да ви помогне, и изявлението на Нетаняху, че американско-израелската операция ще създаде условия иранският народ да "контролира собствената си съдба, поставя много висок и безпрецедентен политически таван на настоящата военна кампания срещу режима в Техеран. Явно целта ѝ е действително да унищожи режима или да се опита да го свали отгоре като първо го обезглави, ликвидирайки неговия ръководител и основните членове на политическото и военното му тяло, а после да има втора фаза, водена от групировки противници на режима вътре в Иран, които да го свалят след като ръководната му структура бъде отслабена.
Тръмп в речта си в събота сутринта проведе своеобразен „исторически процес" срещу иранския режим, който определи като „спонсор номер едно на тероризма в света", припомняйки „насилственото превземане на американското посолство в Техеран и задържането на десетки американски заложници в продължение на 444 дни, бомбардировката на казармите на морската пехота в Бейрут през 1983 г., при която загинаха 241 американски военнослужещи, убийствата на ирански сили и раняването на стотици американски войници в Ирак. После обвини иранските милиции, че продължават да извършват "безброй нападения срещу нашите сили в Близкия изток" и постави директни цели за продължаващата военна кампания, а именно: защита на американския народ чрез елиминиране на непосредствените заплахи от страна на иранския режим. Той обвини Техеран, че разработва ракети с обсег, който би достигнал Съединените щати и постави цел: „унищожаване на техните ракети и цялата им ракетна индустрия", елиминиране на техния „военноморски флот" и гарантиране, че „техните милиции не могат да дестабилизират региона или света, или да атакуват нашите сили". Най-важната цел е да се гарантира, че "Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие. Това е просто послание: Те никога няма да имат ядрено оръжие", каза Тръмп.
Въпросът сега е как ще се развие битката, войната или "военната операция". До каква степен иранският режим ще може да поеме ударите и до каква степен ще може да защити своите основи и своя имидж? Също така как ще се развие иранският отговор и за какъв период от време. Досега изглежда, че Техеран разширява географията на своя отговор извън размера на "превантивния удар", който получи в събота сутринта, докато иранските медии говорят за убийството и раняването на хиляди членове на Революционната гвардия при нападения, насочени срещу военни обекти на територията на страната, което се отразява на размера и темпото на иранския отговор. Всичко това обаче остава в сферата на спекулациите, като се има предвид непознаването на реалната ситуация на „бойното поле".
Войната все още е в зародиш, тъй като сме едва в "началото на дълга военна операция", както заяви един американски източник. А друг висш американски служител заяви пред CNN, че САЩ са планирали ескалираща серия от удари със "спирания по пътя", като всеки удар ще трае един до два дни с паузи за възстановяване и оценка на щетите.
И така, това е война, която може да бъде пълна с изненади и отворени въпроси. Някои твърдят, че иранският режим има "упорита" структура за сигурност, изградена на базата на десетилетни практики на асиметрична война. Смяната на режима може да изисква въздушна кампания, продължаваща седмици или дори месеци, далеч отвъд "12-дневната война" от юни 2025 г. Ако въздушните удари не доведат до широко разпространени дезертьорства или народен бунт, на САЩ може да се наложи да обмислят по-скъпи варианти, включително използването на специални сили за унищожаване на дълбоки бункери или дори ограничена сухопътна интервенция, за която анализаторите предупреждават като за потенциално "блато".
Дилемата на прекъсването
Иран демонстрира забележителна способност да извършва едновременни ракетни атаки в множество посоки - към Израел и американските военни бази в Ирак, Кюрдистан, Кувейт, Бахрейн, Катар и ОАЕ, което поставя под съмнение твърдението, че въздушните удари могат да решат битката.
Проблемът за военните специалисти във Вашингтон и Тел Авив е, че Иран разполага с хиляди ракети с малък и среден обсег, разположени на мобилни пускови установки. Тези пускови установки могат да бъдат скрити в гористи местности, под мостове или в дълбоки „ракетни градове", което прави изключително трудно унищожаването им с въздушна сила за кратко време. Напомняме, че след последната война Тръмп твърдеше, че самолетите му са унищожили напълно ядрената програма на Иран, преди да стане ясно, че това е било само за медийна консумация.
Освен това след войната през юни 2025 г. Иран възстанови запасите си от тежки ракети и ги увеличи до около 2000 ракети, способни да поразяват Израел. Способността му да „насища" сложни системи за противовъздушна отбрана чрез едновременно изстрелване на голям брой ракети увеличава риска от значителни жертви сред американските сили и техните съюзници, което може да доведе до вътрешнополитически натиск в САЩ за прекратяване на войната.
Залогът на дуото Тръмп-Нетаняху
Историята показва, че въздушните войни, които не са последвани от бърза политическа промяна, често се превръщат в продължителни конфликти на изтощение. Иранският ракетен и кибернетичен отговор, както и използването на регионални пълномощници (като хутите, иракските милиции и евентуално ливанската Хизбула) биха могли да повишат разходите за войната до неприемливи нива за държавите, в които се намират базите на САЩ, и да създадат пукнатини в регионалната антииранска коалиция.
Освен това липсата на организирана алтернатива на съществуващия режим може да доведе до разпадането на Иран на съперничещи си фракции, създавайки нова заплаха за сигурността, характеризираща се с хаос и разпространение на ракетни и ядрени оръжия сред недържавни участници.
Следващите няколко дни ще определят дали залогът на дуото Тръмп-Нетаняху за непреодолима въздушна мощ ще доведе до раждането на „нов Иран" или ще доведе региона до по-широк и кървав конфликт отвъд предварително определените граници. Във всеки случай способността на Иран да абсорбира първия шок и да реагира в множество посоки показва, че битката едва започва и че старото уравнение за възпиране вече не е ефикасно. А контурите на новото уравнение все още не са ясни.
