Изложба „С образ на жена, с душа на дявол", посветена на женския демоничен образ в българския фолклор, е подредена в Етнографската къща в Добрич. „Такава изложба се прави за първи път, показва експонати от фонда на . Етнографската къща. Тя представлява пана с информация и изображения, генерирани с изкуствен интелект. Подредените експонати са по-скоро за защита от демонични същества – нож, сърп, хляб и сол, мъниста. В Добруджа повече са познати треските.", казва уредникът на Етнографската къща в Добрич Калояна Донева. Изложбата представя образи от българските народни вярвания, в които жената присъства като тайнствен и силен персонаж – едновременно красив и опасен, близък и недостижим. Посетителите ще се срещнат с познати и по-малко познати сюжети от традиционната демонология, съхранили се в разкази, предания и народна памет. „Тази изложба предлага среща с тези образи не като с чудовища, а като с културни отражения – символи на човешките страхове, желания и представи за женската сила. В контекста на 8 март тя ни приканва да погледнем отвъд традиционните образи на женствеността и да открием онези нейни измерения, които народната култура е оставила в полусенките – загадъчни, противоречиви и дълбоко въздействащи", добавя Донева.
„С треска в миналото българите обозначават обикновено маларията. Според народните представи, треските живеят на край свят. Те са седем сестри и ходят заедно. Когато някоя от тях заседне някъде, вика и останалите да й помагат. За предпазване от треска хората отбелязват Сретение Господне. Против нея се извършва баяне, използват се билки като бял равнец, момина сълза, коприва, подъбиче и трескавиче. Имало и дни, в които треските били особено опасни – най-вече когато зимата си тръгва, а пролетта още не е дошла. Тогава времето е нестабилно, хората са слаби, и демоните най-лесно намират път към човешкото тяло", разказва уредникът.
„Самодивите и самовилите са едни и същи митични същества. Те се представят най-често като очарователни девойки с руси, разплетени коси, понякога с крила. Силата им се крие в облеклото. Ако им се отнеме, те остават подчинени на човека. То се състои от риза, рокля или сукман, златотъкана забрадка, зелен пояс и забунче. Тези дрехи имат особености на птиче облекло, тъй като са украсени с пера. С тях самовилата лети като птица. Според народните вярвания, самовилите обитават горите, дивите планински усои, най-често Пирин планина, Витоша, Рила, Стара планина. В някои случаи жилището им има порти с колони, стълбове и с ключалки. Тези същества владеят кладенците, езерата и могат да спират, заключват водите и да предизвикват суша. И днес на много места има например самодивски кладенци, свързани със съответни вярвания и предания. По-скритите поляни са самовилските игрища, където танцуват, лудуват, а и се къпят в пазените от тях води. Това става най-често през нощта, в глуха доба. След петляно време се скриват. Носителки на стихийна любовна страст, те се влюбват в овчари, завладяват ги изцяло и ги измъчват с любовта си до смърт. От любовната им напаст овчарите се освобождават с магии", обяснява още за демони в женски образ Донева.
