Лидерите на БСП - София, Иван Таков и на младежите Габриел Вълков вече официално се обозначиха като готови да заместят Атанас Зафиров, той също не мисли да се отказва от поста
Поне 7 души ще влязат в лидерската битка за БСП на предстоящия конгрес на 7 февруари. Той бе свикан извънредно след драматично заседание на Националния съвет на партията, за да реши дали БСП ще тръгне към парламентарните избори с нов председател, или ще даде своеобразен вот на доверие на Атанас Зафиров.
Повече от месец опозицията на настоящия лидер работи за смяната му. До момента само двама са заявилите се официално като кандидати за поста му, но се спрягат имената на поне още четирима.
Време за издигане на кандидатури има, макар традиционната процедура да отнема време и основната част да остава далеч от медийните прожектори. До 5 февруари трябва да минат районните и общинските конференции, откъдето реално идват и номинациите за председател. След като миналата година БСП се отказа от прекия избор за лидер, решението отново се върна в гласовете на делегатите от цялата страна. Преди това кандидатът трябва предварително да се е съгласил и да е попълнил съответната декларация. Тя пък трябва да стигне до комисията по избора и предложенията на конгреса. Реално на 7 февруари може само да има откази -
залата не може да издигне нов кандидат,
каквато опция има например за попълването на членовете на общоконтролната комисия и Националния съвет.
И макар да имат време за номинации, желаещите да оглавят партията вече трябваше да са започнали да търсят медийно и обществено внимание. На предишни редовни избори за председател основните играчи се заявяваха 2-3 месеца преди конгреса или прекия вот, докато го имаше за кратко.
Неофициално някои от кандидатите вече правят “совалки” из страната в търсене на подкрепа от организациии и делегати.
До момента обаче само трима се обявиха официално и декларираха готовност при номинации да се пробват за председател. Първи бе председателят на най-голямата структура на БСП - в София, Иван Таков. 47-годишният финансист има 4 мандата като общински съветник в София, а през март 2022 г. оглави и социалистите в столицата. Той бе сред най-активно призоваващите за бърз конгрес и смяна на настоящия председател след падането на правителството на Росен Желязков. И макар да даде положителна оценка на участието на БСП в кабинета и на работата на “червените” министри, сред които и Зафиров като вицепремиер, той поиска поемане на политическа отговорност и промяна.
Синът на Янчо Таков и внук на известния комунистически деец Пеко Таков оглави БСП в София, след като предшественикът му Калоян Паргов се сдоби с партийно наказание да заема ръководни постове по времето, в което Корнелия Нинова оглавяваше социалистите. Таков бе заместник на Паргов и тогава двамата бяха възприемани като един отбор - вътрешна опозиция на соцлидерката. В момента обаче са в различни лагери - като настоящ зам.-шеф на партията в оставка
Паргов застана зад Зафиров и обяви, че конгресът трябва да се събере след вота за парламента
Слуховете на “Позитано” 20 твърдят, че организацията в София е решила да поеме и националното ръководство, още повече че структурите ѝ са доста силни на фона на проблемите в някои части на страната. Социалистите в столицата имат най-много делегати на конгреса, а и при попълването на настоящия Национален съвет успяха да вкарат много свои хора в него.
От София е и вторият официално заявил се за лидерската надпревара Габриел Вълков. Той е начело на младежите в БСП от 2022 г., като преди това също е бил в националното им ръководство - като международен секретар.
Вълков е едно от малкото нови лица, на които партията заложи на последните парламентарни избори, пускайки го за водач на листата в столичния 23-и МИР. Така 29-годишният политолог успя да стане депутат и дори оглави комисията по младежта и спорта в НС. Той също засили критиките си към Зафиров последния месец, въпреки че е в излъченото от него Изпълнително бюро. Като доказателство за опозиционността си миналата седмица той се похвали с “отцепването си” по важно гласуване - подкрепи депутатите да нямат охрана от НСО, включително Бойко Борисов и Делян Пеевски. Само трима от червените подкрепиха опозицията в парламента. Редом с него беше и другият млад депутат от БСП.
Атанас Атанасов. Той е “батко” на Вълков само с 3 години и също се оказа сред спряганите за шеф на БСП. И за него това е първи мандат като депутат - влезе с летящ старт от челната позиция в столичния 24-и МИР. За разлика от Вълков обаче вече е семеен, развива бизнес в сферата на финансите и кредитното консултиране. Официално не е правил заявка за председател, а и червени коментират, че
младите в партията по-скоро биха се обединили около една кандидатура
и логично би било това да е настоящият им лидер.
Третият в опозиционното гласуване по темата за НСО и охраната на депутатите бе Иван Петков - Бебето, чието име също се спряга като кандидат за лидер. Той влезе в голямата политика още преди да стане на 40 г. и от Пловдив, където беше общински съветник. През 2022 г. оглави социалистите в града под тепетата, след като подкрепи Корнелия Нинова в битката ѝ срещу Георги Гергов. За тази година живот на 51-ия парламент именно той е депутатът, който най-често се цепеше от партийната повеля в гласуванията в пленарната зала. А това го прави и кандидатът с най-опозиционен профил от всички.
Точно преди година БСП отново бе в трескаво очакване на нов лидер. През януари 2025 г. обаче още не бе ясно как ще бъде определен той - прекият вот за председател отпадна на самото заседание на конгреса през февруари. Тогава
документи за председател бяха подали 18 души,
като трима от тях бяха заместници на вече свалената Корнелия Нинова. Само 9 часа след началото на конгреса списъкът с мераклии се сви наполовина и останаха само седем - Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов, Кристиан Вигенин, Калоян Паргов, Боян Балев, Борис Цветков и Руси Статков. До инфарктен финал стигнаха Зафиров и Гуцанов, като гласовете на балотажа бяха с много малка разлика - 422 срещу 365.
И към днешна дата социалният министър в оставка Борислав Гуцанов е спряган за потенциален кандидат за поста. Той обаче не бързал за нова битка. Въпреки ожесточената надпревара преди година той остана в тясното партийно ръководство, а в последствие БСП го излъчи и като министър в кабинета “Желязков”. “Да не слагаме коня пред каруцата”, измъква се варненецът от въпросите дали ще се пробва отново за лидерския пост.
Разпознаваемо лице в БСП е и водачът на българската делегация в ЕП Кристиан Вигенин. Очакванията са той отново да получи номинации, каквито имаше и миналата година. За гърба си той има не само дълъг партиен стаж, но и опит като външен министър в кабинета на Пламен Орешарски, както и няколко мандата в Народното събрание. Сега обаче се е концентрирал повече върху затвърждаването на международните позиции на БСП и все още не е коментирал евентуални рокади по партийните върхове.
В Ямбол, откъдето Вигенин е влизал като депутат в националния парламент, са готови да припознаят друг за председател - Атанас Мержданов. Той бе твърд противник на прекия избор за лидер в партията и това разколеба участието му в битката на конгреса миналата година. Сега обаче привържениците му настоявали той отново да “играе”. Зад гърба си Мерджанов има богат парламентарен опит, беше и зам.-председател на партията по времето на Михаил Миков. Той изпадна от Националния съвет по времето на Нинова, но миналата година се завърна, а е разпознаваем в структурите.
Негова е и заслугата към партията да бъде привлечен друг от спряганите за потенциален председател - Крум Зарков. Бившият служебен министър на правосъдието започва професионалното си сътрудничество със социалистите именно като негов сътрудник. По-късно експертизата на Зарков бе припозната и от Нинова, която го включи в Изпълнителното бюро. Само на 43 г., той вече 4 пъти е ставал депутат от редиците на БСП, а два поредни пъти бе и в челото на делегатските предпочитания за член на Националния съвет.
Минимум 8 години партиен стаж, като половината от тях да е бил член на национален орган - това е изискването, на което трябва да отговарят кандидатите за председател.
Зарков реално отговаря на изискванията, въпреки че партийният му статус в момента е малко по-особен
Защото, макар да бе избран за член на Националния съвет, той подаде оставка от него. Причината - за да стане секретар по правните въпроси на президента Румен Радев. Заради невъзможност да съвместява двете длъжности той поиска да се оттегли от партийните позиции. Миналия май обаче Зарков напусна “Дондуков” 2 заради несъгласието си с държавния глава по темата с провеждане на национален референдум за еврото. Той е и делегат на конгреса. “Аз имам амбиции, но те са свързани не с личната ми позиция в партията, а с позицията на партията ми в обществото. И ако мога да допринеса, бих”, отговори той преди дни на медиен въпрос, свързан с евентуалната му кандидатура.
На фона на всички тези заявки Атанас Зафиров няма намерение да подава оставка. Настоящият вицепремиер е участвал в парламента, извървял е и цялата партийна стълбица, беше и заместник на Корнелия Нинова.
След пленума, свикал конгрес за смяната му,
Зафиров обяви, че дори не е чул аргументи за оттеглянето си
Ако конгресът реши да отстрани председателя, няма никаква логика да се кандидатирам за каквото и да било. Но ако не го направи, съм готов да предложа път и програма, с които левицата да излезе с лице и самочувствие на тези избори, каза той в интервю за “24 часа” след това. А в отчета си за участието в кабинета “Желязков” той се похвали с реализирането на 36 от 100 предизборни обещания на БСП и липсата на каквото и да било отстъпление от идеологията на социалистите.
Какво ще бъде решението на делегатите на конгреса, ще стане ясно на 8 февруари. Все едно да станеш директор на изгорялото училище в Монтана - така метафорично обаче описа преди дни лидерската надпревара бившият лидер Михаил Миков.
