Сватбен пръстен на 1800 години от Видин разказва красива романтична история от времето на Римската империя
В последния ден от археологическия сезон, когато обикновено се броят откритите находки, затварят се сондажи и се правят планове за догодина, земята край Дунав поднася изненада. Под съвременния Видин, в античния римски град Бонония, археолози изваждат от шестметрова дълбочина предмет, който няма нищо общо с войни, императори или легиони. Това е златен пръстен, тежък 23,63 грама, с гравирани две човешки фигури – мъж и жена. Според учените – сватбен пръстен, изработен преди цели 1800 години.
Откритието бързо привлича вниманието не само на българските медии, но и на международни издания, защото рядко археологията успява да улови толкова ясно личния, интимния живот на хората от древността. Докато монети, оръжия и сгради разказват за държави и власт,
този пръстен говори за любов
обещание и семейство. Гравюрата върху него изобразява двойка - мъж и жена, застанали един срещу друг – мотив, добре познат от римската традиция. Подобни пръстени са били носени като знак за брачен съюз и вярност. Златото подсказва, че притежателите му са били заможни – вероятно част от градския елит на Бонония, търговци, военни или представители на местната администрация. Древният град, разположен на стратегическия Дунавски лимес, е бил важна точка за Рим – първоначално военен лагер, по-късно укрепено селище с търговски и административни функции.
През II–III век тук кипи живот
по улиците се чуват латински и гръцки думи, занаятчии работят в ателиета, а реката носи стоки и новини от цялата империя. Археолозите допускат, че пръстенът може да е изработен там, вероятно в прочутите златарски работилници на близката Рациария – един от най-важните градове в римската провинция Мизия. Това означава, че предметът не е просто внесен, а част от местната културна и занаятчийска традиция.
Ръководителят на разкопките, доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт при БАН, определя находката като изключително ценна не толкова заради златото, колкото заради историята, която носи. Подобни предмети рядко се откриват в археологически контекст и още по-рядко са запазени в толкова добро състояние. "Това не е просто украшение – това е личен предмет, който някой е носил всеки ден", казват археолозите. Кой е бил този човек? Как се е казвала жената, за която е направен пръстенът? Загубен ли е бил случайно, или е останал в земята след бедствие? Отговорите вероятно никога няма да бъдат намерени, но самият факт, че предметът оцелява почти две хилядолетия, превръща откритието в своеобразно писмо от миналото. Пръстенът е намерен в културен пласт, който показва колко наситена и многослойна е историята на Бонония. Всеки сезон разкопките разкриват нови структури, предмети и следи от живота на хора, които са обичали, женили са се и са се надявали на хубаво бъдеще – също като нас.
В археологията често се говори за "големи" открития – крепости, храмове, съкровища. Но именно малките лични предмети са тези, които най-силно доближават миналото до нас. Златният пръстен от Бонония е точно такъв случай.
Той не разказва история за империи
а за двама души, живели, обичали и правили избори в свят, който днес познаваме само като руини. Фактът, че пръстенът е открит в градска среда, а не в гроб, подсказва, че вероятно е бил изгубен - по улица, в дом или при някакво внезапно събитие. Това отваря поле за предположения: бързане, пазар, празник, бедствие. Археолозите не изключват и възможността да е останал под развалините на сграда, разрушена при земетресение или пожар – не рядкост за римските градове по Дунав.
Подобни сватбени пръстени са имали и социална функция. Те са били видим знак за статус и принадлежност – показвали са не само брака, но и мястото на човека в обществото.
Златото не е било украшение, а декларация
за стабилност, за сигурност, за бъдеще. Интересен детайл е и художественият стил на гравюрата. Фигурите не са идеализирани богове, а по-скоро обикновени хора, представени фронтално, равни един на друг. Това подсказва възприятието за брака, който не само е договор, а съюз – идея, която Римската империя постепенно налага в своите провинции.
За екипа археолози находката има и чисто емоционална стойност. След дълъг сезон, белязан от усилена работа и често недофинансиране, подобен предмет действа като напомняне защо тези разкопки имат значение. Не заради златото, а заради историите, които никой друг не може да разкаже вместо тях.
Оттук нататък пръстенът ще бъде внимателно изследван, документиран и съхранен. Но неговият път не свършва в музейната витрина. Той вече е част от съвременния разговор за миналото ни – като доказателство, че историята не е абстрактна, а съставена от жестове, обещания и следи, скрити в земята.
