Мозазаврите, огромни морски влечуги, които са съществували преди повече от 66 милиона години, са живели не само в морето, но и в реките, съобщи електронното издание Юрикалърт, като цитира ново проучване. То се основава на анализи на зъб от мозазавър, намерен в Северна Дакота, за който се смята, че принадлежи на животно, достигащо дължина от 11 метра, съобщава БТА.
Изследването е проведено от международен екип от изследователи, ръководен от специалисти от Университета в Упсала, Швеция. Данните от него показват, че мозазаврите са се адаптирали към речната среда в последните милион години преди да изчезнат.
През 2022 г. палеонтолози попадат на голям зъб от мозазавър в Северна Дакота. Той е открит в речно отлагане, заедно със зъб от тиранозавър рекс и челюстна кост от крокодил в район, известен с останките от едмонтозавър. Това, че динозаври, обитаващи земята, речни крокодили и големи морски влечуги са открити заедно, повдига въпроса как зъб от мозазавър е попаднал в река, след като се предполага, че това влечуго е живяло в морето?
Международен екип от изследователи от САЩ, Швеция и Нидерландия отговаря на въпроса, използвайки изотопни анализи на зъбния емайл на мозазавра.
Тъй като мозазаврът, тиранозавърът рекс и крокодилът, от които са открити вкаменелости, са на подобна възраст - около 66 милиона години, изследователите сравняват химичния им състав чрез изотопни анализи. Анализът, проведен в Амстердам, проверява съотношението между различни изотопи на елементите кислород, стронций и въглерод. Зъбите на мозазаврите съдържат повече от по-лекия изотоп на кислорода, отколкото обикновено се наблюдава при морските мозазаври. Това дава основание да се смята, че те са живели в сладководен басейн. Съотношението между различните изотопи на стронция също предполага сладководен басейн, допълват учените.
„Въглеродните изотопи в зъбите обикновено отразяват какво е яло животното. Много мозазаври имат ниски стойности, защото се гмуркат дълбоко. Зъбът на мозазавър, намерен заедно с този на Тиранозавъра рекс, от друга страна, има по-висока стойност на ¹³C от всички известни мозазаври, динозаври и крокодили. Това предполага, че той не се е гмуркал на дълбочина и може би понякога се е хранил с удавени динозаври", казва Мелани Дюринг, една от съавторите на проучването.
„Изотопните следи сочат, че мозазавърът е обитавал сладководната речна среда. Когато разгледахме два други зъба на мозазавър, намерени в близки, малко по-стари обекти в Северна Дакота, видяхме подобни следи от сладка вода. Тези анализи показват, че мозазаврите са живели в речни среди през последния милион години преди да изчезнат", казва Дюринг.
Откритието хвърля светлина върху интересна глава от историята на Земята, е мнението на специалистите. Притокът на сладка вода в Западния вътрешен морски път, вътрешно море, което тогава се простира от север на юг през днешните прерии и разделя Северна Америка на две, се увеличава с течение на времето. Това постепенно превръща морската вода от солена в полусолена и в крайна сметка в предимно сладки. Авторите смятат, че това е довело до образуването на халоклин, в който слой от сладка вода се е намирал върху по-тежката солена вода. Тази теория се потвърждава от изотопни анализи.
„За сравнение със зъбите на мозазаврите, измерихме и фосили от други морски животни и открихме очевидна разлика", отбелязва Пер Алберг, който е съавтор на проучването.
Изследователите твърдят, че анализираните зъби на мозазаври са били от индивиди, които са се адаптирали към тези променящи се условия. Подобен преход не е непознато явление сред големите хищници. „За разлика от сложната адаптация, необходима за преминаване от сладководни към морски местообитания, обратната обикновено е по-проста", казва Дюринг.
Съвременни примери за такава адаптация могат да се видят при речните делфини, които живеят в сладководни реки, въпреки че са потомци на морски предци. Соленоводният крокодил, наричан също и естуарен, е друг пример. Той се движи свободно между сладководни реки и открито море, ловувайки и в двете в зависимост от плячката.
Фосили на мозазаври се срещат често в морските отлагания в Северна Америка, Европа и Африка, които са на възраст 98–66 милиона години. Те обаче са рядкост в Северна Дакота, което прави новото откритие особено забележително. Размерът на зъба свидетелства за същество, което може да достигне дължина до 11 метра, приблизително размера на автобус. Тази оценка се потвърждава от няколко кости на мозазаври, открити по-рано, отбелязват учените.
„Размерът означава, че животното би се съревновавало с най-големите косатки, а това го прави необичаен хищник за среща в речни води, които преди не са били свързани с толкова големи влечуги", казва Алберг.
Резултатите от проучването са публикувани в специализираното издание BMC Zoology.
