За 330 дни България стана пета в ЕС по годишен ръст на икономиката и заетостта
Тихо, дипломатично и с много работа правителството на Росен Желязков успя за 330 дни да ни вкара в еврозоната и да достигнем петото място в Европа по икономически растеж. А те бяха доста бурни - с шест вота на недоверие, водни и бедствени кризи.
Трябва да пазим достиженията, за които всеки от нас с моите колеги сме се борили през последните десетилетия. Този кабинет дойде като функция на сложна коалиция между разнородни по своята политическа природа, история и същност партии, но обединени около желанието страната да продължи по своя европейски път на развитие. Обещахме макроикономическа стабилност и я постигнахме, гаранция и доказателство за това бе оценката за постигането на Маастрихтските критерии. Обещахме и постигнахме небивал ръст в приходите на бюджета. Ще изпълним рамката за 2025 г., предложихме бюджет за 2026 г., който независимо от своята разнопосочност и коментари беше на социалната защита и придобивките, които гражданите трябва да имат и да запазят през предстоящата година. Всичко това сякаш не можа да бъде обяснено докрай или нашите политически опоненти не пожелаха да го разберат, каза Желязков, докато обясняваше в четвъртък защо правителството ще подаде оставка.
За тези 11 месеца на власт премиерът в оставка показа, че може
да се справя не само с наследени проблеми, но и със спешни кризи, да търси баланса между политиките и исканията на коалиционните си партньори
Какво ще е наследството на това управление?
Още на 25 февруари България официално поиска конвергентни доклади за въвеждане на еврото. Безспорно най-големият успех е влизането ни в еврозоната. След много усилия на 8 юли Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) и Европейският парламент гласуваха официално приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.
Кабинетът намери начин да се спасят и плащанията по плана за възстановяване и устойчивост с преработване на проектите и подаване на ново искане за транша, без България да бъде санкционирана от ЕК заради отказ от обещани реформи. След три години получихме първите си 440 милиона евро по второто плащане. А в началото на месеца Европейската комсия съобщи, че страната ни ще получи 1,47 млрд. евро и по третото плащане.
Само преди дни пък правителството съумя да намери и решение на проблема със санкциите върху “Лукойл”, която у нас притежава рафинерията “Нефтохим Бургас” . С обявяването на санкциите от САЩ в България бяха увеличени правомощията на особения търговски управител. За такъв бе назначен шефът на Националната агенция по приходите Румен Спецов. Поправките в закона му позволиха дори да продава активи на дружеството, без да носи съдебна и административна отговорност.
България
успя да привлече и германския технологичен концерн “Райнметал”,
с който подписахме договор за изграждане на завод за барут и боеприпаси във ВМЗ – Сопот, а общата инвестиция е близо 1 млрд. лева.
Освен това правителството успя да сключи и няколко сделки за превъоръжаването на армията - нови трикоординатни радари, нови ракетни системи за ПВО. Пристигнаха и първите изтребители F-16.
Съветът на Европа реши в началото на октомври да затвори постмониторинговия диалог с България след цели 26 години, в които институцията следеше тежката ситуация с върховенството на закона и корупцията у нас. Той бе най-дългият, на който страната ни бе подлагана след падането на тоталитарния режим. За сравнение специалният мониторинг на Европейската комисия продължи 15 години, преди да бъде заместен от общото наблюдение на върховенството на правото в ЕС.
Правителството извади и голямата тема за войната по пътищата още с първите си решения, свърза камерите на АПИ с данъчните и митниците, за да се следят в реално време доставките на стоки. Освен това започна и засичането на средната скорост с толкамерите на ключови отсечки. Те засичат и джигити и в аварийната лента. Освен това се измерва и тежестта на камионите. Желязков разпорди и митниците, НАП, МВР и ДАНС да започнат масирана проверка на данъчните складове и обектите за търговия на едро с акцизни стоки.
Желязков отряза лентата и на окончателно готовата магистрала “Европа”. Така заедно с “Тракия” и “Марица” за първи път България има магистрала от граница до граница.
България отчете увеличение на брутния вътрешен продукт от 3,2 на сто на годишна база през третото тримесечие, сочат данните на Евростат. Страната ни е пета в ЕС по годишен ръст на икономиката и заетостта.
С високата си административна култура, опит и здрави нерви Желязков всъщност успя да отпуши и няколко административни процедури. Той пръв подаде ръка на президента Румен Радев за примирие с одобряването на ген. Емил Тонев за шеф на НСО, после Радев “върна” жеста и в края на август издаде указ за назначаването на Мирослав Рашков за главен секретар на МВР. Но истинската битка бе кандидатурата на Деньо Денев за шеф на ДАНС. Президентът на няколко пъти отказа да го назначи. В отговор управляващите партии внесоха законодателни промени, за да
не може вече президентът да назначава шефовете на специалните служби
и така да сложат край на войната по тази ос - по новите правила правителството предлага хора за постовете, но изборът ще се прави от Народното събрание. И след пет месеца като и.д. Денев стана шеф на ДАНС.
Всъщност през тези 330 дни основният опонент на Росен Желязков не бе шумната опозиция, а точно президентът. Радев започна да отброява последната си година на “Дондуков” 2 и противопоставянето му на властта го позиционира за очакваната от всички нова роля на политически лидер. Всичко започна в Деня на Европа, когато Радев изненадващо поиска референдум за еврото, въпреки че имаше решение на Конституционния съд. По тази фронтова линия президентът често обсипваше кабинета с тежки критики, че не сме готови за въвеждането на единната европейска валута и било прибързано решение. Другата му ос бе противопоставяне на външната политика с непрестанни критики, че сме на губещата позиция за войната в Украйна. И в интерес на истината никога не получи остър и невъзпитан отговор от Росен Желязков на иначе доста невъздържаните си обвинения.
