Истината и митът за Нерон в най-екстравагантната резиденция на Античността
Всеки, който е идвал в Рим, знае, че той е пълен със загадъчни и любопитни места на всеки ъгъл. Малко от тях обаче предизвикват толкова голямо любопитство и възхита като Домус Ауреа, „Златният дом" на Нерон, най-противоречивия император на Античността. Скрита в парка на хълма Опий, между сенките на вековни борове и тухлените арки на Траяновите терми, тази огромна императорска резиденция е легенда, така както и нейният създател.
Днес Домус Ауреа може да се посети от любопитните да надникнат отвъд мита за самия Нерон, който мечтаел не просто за дворец, а за сцена, на която да блести като най-великия артист на своята епоха.
След опустошителния пожар през 64 г. сл. Хр., който унищожил предишната му резиденция, Домус Транзитория, Нерон замисля нещо невиждано: дом, който се простира като миниатюрна империя в самото сърце на Рим. Светоний описва входното предверие така, че би настръхнал и най-безразличният читател: колосална статуя на самия Нерон, висока 35 м., която можела да се побере във вестибюла на комплекса. А вътре -три портика, дълги по една римска миля, изкуствено езеро „почти като море", дворци, ниви, гори, пасища и ловни паркове, населени с всякакви животни. И всичко това -покрито със злато, обсипано с перли и редки раковини.
А трапезариите? Те били с тавани от подвижни слонови кости, откъдето над гостите се сипели цветя и аромати. Най-известната от тях била кръглата зала, която се въртяла денонощно, наподобявайки движението на Земята. Баните пък били с морска вода.
Когато Нерон отворил вратите на дома си за първи път, възкликнал: „Сега най-после започвам да живея в дом, достоен за един човек."
Домус Ауреа била не само дворец, а и отражение на неговата вътрешна вселена, която експертите описват като чудата, разкошна и разкъсваща се между гения и безумието. Но дали всъщност Нерон бил деспот, артист или просто жертва на лош пиар? Няма друг римски император, който да е дал началото на повече легенди.
Нерон, роден като Луций Домициус Ахенобарб, е последният от Юлиево-Клавдиевата династия и безспорно една от най-колоритните фигури на древността. Повечето от ненавиждащите го сенатори го описват като чудовище. Модерната историография разказва обаче друго. В първите години Нерон управлявал разумно, ръководен от майка си Агрипина, философа Сенека и преторианския префект Бур.
Бил обожаван от народа заради даренията, игрите и раздаването на хляб. Казват, че голяма част от „престъпленията" му са преувеличени или измислени от враждебни автори. И все пак, Нерон си остава персонаж, който спокойно би се вписал в съвременна телевизионна драма. Противно на мита, Нерон най-вероятно не е подпалил Рим. Бил е извън града, върнал се веднага и организирал помощ за пострадалите. Слухът, който бил удобен за враговете му, живее обаче и до днес.
„Какъв артист загива с мен!", казал Нерон, преди да се самоубие през 68 г. сл. Хр. Тези думи разкриват не безумие, а манията му за изкуството. Нерон се смятал преди всичко за изпълнител, певец, и актьор. Той имал и друга страст- по Гърция. Тя била неговата свещена сцена. Там се състезавал в олимпийски игри, пял, рецитирал, дори победил в надпревара с колесници, въпреки че паднал от тях. Опонентите се спрели да го чакат, защото да победиш Нерон било рисковано. И други любопитни неща изпълвали живота на Нерон.
След трите официални съпруги, които имал (Октавия, Попея, Статила), той се оженил и за двама мъже. Първият бил евнухът Спор, когото смятал за преродена Попея. Другият бил Питагор, на чиято сватба самият Нерон носел булчински воал.
Друга любопитна подробност за императора е свързана с това, че той мислел, че е бременен. Според една римска легенда лекарите му дали смес с попова лъжичка, която той „родил" под формата на жаба. Нерон организирал парад в чест на „детето", което според преданията, избягало в река Тибър.
Домус Ауреа, която може да се посети днес, е на практика един подземен дворец, който е съхранил и изкуството на Ренесанса.
След смъртта на Нерон новите императори искали да заличат всичко, свързано с него. Езерото му било пресушено и на неговото място се издигнал Колизеумът, а колосалната му статуя дала името на амфитеатъра. Траян и Тит построили терми върху двореца, затрупвайки залите с пръст и именно това ги спасило.
През Ренесанса художници като Рафаело, Пинтурикио, Гирландайо слизали със свещи в римските „пещери" и копирали стенописите, създавайки модата на „гротеските" . Това е стил, който и до днес украсява Ватикана, Кастел Сант'Анджело и много аристократични палати. Археолозите работят в Домус Ауреа от XVI век насам. След периоди на реставрации и затваряния, Дoмус Ауреа е достъпна за посетители, включително с модерни мултимедийни маршрути и с прожекции на спектакли в 3D .
Какво може да видите днес? Само един павилион от някогашната колосална резиденция е оцелял, но той е достатъчен, за да ви остави без дъх. Впечатляваща е октагоналната зала, ориентир на есенното равноденствие. Омайват и залите с мистични имена: Залата на совите, Черният свод, Златният свод. Има и фини стенописи в помпейски стил, архитектурни илюзии, летящи фигури и митологични създания, фонтани, нереални пропорции, които дори днес изглеждат модерни.
Разглеждайки Домус Ауреа, изпитвате чувството, че се разхождате по коридорите на някаква странна, величествена мечта, създадена от император, който се е опитвал да превърне света в сцена, а себе си- в звезда. Трудно е да се намери друг паметник в Рим, който да съчетава толкова добре едновременно изкуство, архитектура, политика, ексцентричност и чисто човешка драма. Давате си сметка как Домус Ауреа е триумф, руина и творение на човек, когото можем да определим и за тиранин, и за артист, и за мит.
