Сивият сектор при горивата в България продължава да нанася огромни щети на икономиката, въпреки известно намаляване след пандемията. Това показва съвместен анализ на БПГА, Центъра за изследване на демокрацията, НАП и митниците. За оценката са използвани данни от задължителната застраховка „Гражданска отговорност", техническите прегледи, тол управлението, НАП, Агенция „Митници", както и национално представително социологическо изследване сред шофьорите.
Растящ автопарк, по-малко шофиране, но много повече транзит
Анализът очертава няколко ключови фактора, които влияят върху потреблението на горива. Автопаркът в България продължава да расте и през 2024 г. достига 3,83 млн. автомобила. Средният годишен пробег на българите обаче намалява, тенденция, наблюдавана от 2019 г. насам.
За сметка на това транзитният трафик през страната рязко се увеличава - с близо 45% повече чуждестранни превозни средства преминават през България спрямо 2019 г. Тази комбинация създава динамика на пазара, която подпомага по-прецизното измерване на реалното потребление и разминаването с официалните данни за акцизни доставки.
Основният извод от анализа е, че 12,39% от всички горива, потребени в страната през 2024 г., не са били регистрирани. Това прави 659 млн. литра гориво, за които не са платени дължимите данъци. Финансова щета за бюджета е между 550 и 570 млн. лв. Данните показват, че макар делът да е намалял спрямо предходни години, проблемът остава мащабен и системен. Тези пари са могли да отидат за ключови секторни политики - от инфраструктура до социални плащания.
Дизелът - горивото на сивия сектор
Най-рисковото гориво е дизелът, който традиционно се потребява най-много в транспортния сектор, индустрията и селското стопанство. 612 млн. литра дизел през 2024 г. са нерегистрирани. Това представлява 16,32% от общото му потребление. При бензина ситуацията е значително по-добра – едва 5,79% от пазара е в сивия сектор.
Експертите опровергават широко разпространени обществени хипотези, че нерегистрираното гориво идва главно от безмитни бензиностанции от Турция и злоупотреби със субсидирано земеделско гориво. Според анализа основните канали са други и значително по-структурирани. Това са високооборотни бензиностанции, при които се заобикалят електронните системи с фискална памет. Ведомствени обекти са също част от контрабндата - - в сфери като строителство, транспорт, извънпътна техника и др., където контролът традиционно е по-труден.
Освен това сивият сектор създава двойна реалност за бизнеса - коректните компании работят под постоянен фискален и административен контрол, докато нелегалните оператори реализират по-ниски цени, укриват обороти и извличат нелоялно конкурентно предимство.
Въпреки напредъка с цифровизацията, засиления контрол и съществената роля на тол системата и данните от техническите прегледи, нерегистрираното гориво остава над половин милиард литра годишно. Според експертите единственият устойчив път към реално ограничаване на сивия сектор е по-задълбочено обвързване на данните между институциите, засилени проверки на високорискови обекти, технологични решения, които правят манипулациите невъзможни, ясни регулации за ведомствените обекти.
