Върховният административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на Д.Х., съдия в Окръжен съд Варна, понастоящем съдия в Софийски градски съд, касаеща конкурса за назначаване на съдии в Гражданска колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Жалбата е против решения по протокол № 43 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 19.11.2024 г., в частта от т. 5.1 до т. 5.15 включително, с изключение на т. 5.8, като по отношение на т.5.15 в частта по т. 5.15.72. Върховните магистрати отхвърлят и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС).
ВАС приема, че събраните по делото доказателства установяват, че конкурсната процедура, завършила с оспорените актове, е проведена в пълно съответствие с приложимата правна уредба, включително при спазване на основните принципи в административния процес, сред които принципите на истинност, равенство и прозрачност, регламентирани в чл.7 и чл.8 и чл.12 от АПК.
При издаването на оспорените решения от кадровия орган не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК. Те са приети от СК на ВСС в рамките на предоставената й оперативна самостоятелност, с необходимия кворум по чл. 34, ал. 1 от ЗСВ и с изискуемото мнозинство (с 10 гласа „за" и 0 гласа „против"), след явно гласуване.
Съобразно дадените указания в решението от 30.04.2025 г. на СЕС по съединени дела C313/23, C316/23 и C332/23, националната съдебна юрисдикция следва при преценка законосъобразността на оспорения административен акт да провери неподатливостта на външно влияние на органа, както и обективността и безпристрастността му във връзка с упражняването на неговите функции, като гаранция за съдийската независимост, чрез съобразяване на всички факти в рамките на производството.
Съдебният състав приема също, че процедурата по подбор на членовете на конкурсната комисия не е била опорочена. Недобросъвестност и/или тенденциозност на член на конкурсната комисия следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, за каквито няма данни по делото.
Върховните съдии приемат, че критериите при оценяването са приложени еднакво към всеки кандидат с конкретно посочване в мотивираното становище въз основа на кои съобразени факти са направени констатации, забележки или отчетени пропуски или слабости в работата, както и с посочване на изводи относно професионалните им качества. Кандидатите са оценени по сходен начин от всички членове на конкурсната комисия, включително и от хабилитираното лице. Това налага извод, че оценъчната дейност на конкурсната комисия, обективирана в индивидуалните работни протоколи на нейните членове, не обуславя възникване на съмнения в безпристрастността на който и да е от членовете й или неглижиране на възложената работа.
ВАС не споделя и разбирането на жалбоподателката за осъществена спрямо нея дискриминация по личен признак. Тезата, че е налице неравно третиране на участниците в конкурса (командировани и некомандировани), е несподелима при действащата нормативна уредба за провеждане на конкурси, разписана в ЗСВ и Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт.
ВАС приема, че кадровият орган е действал законосъобразно при издаване на процесните решения, на основата на предоставената в цялост документация по проведения конкурс, ведно с резултатите от класирането по чл. 192, ал. 1 ЗСВ, съобразно изготвени индивидуални протоколи за оценка на кандидатите и протокол за формиране на обща оценка, мотивираното становище на конкурсната комисия по чл. 41, ал. 5 от Наредбата и чл. 192, ал. 3 от ЗСВ, становищата на Комисията по професионална етика към Съдийската колегия на ВСС, изготвени на основание чл. 192, ал. 5 ЗСВ, от които в съвкупност е установено, че кандидатите притежават необходимите професионални и нравствени качества за заемане на длъжността „съдия" във Върховния касационен съд – Гражданска колегия.
Решението по административно дело № 32 от 2025 г. на ВАС е окончателно.
