До 2030 г. 2,3 млн. електромера ще бъдат подменени с еврофинансиране със смарт уреди
60 рискови електропровода, на възраст от над 40 и дори на 60 години в Западна България, се нуждаят от обновление, което ще струва над 1 млрд. лв.
При налични пари това би станало поетапно за 10 години, а реновирането ще удължи живота им с 30-40, казва Радослав Цветков, изпълнителен директор на "Електроразпределителни мрежи Запад" ("ЕРМ Запад"). Това са 3600 км въздушни мрежи, което е разстоянието от България до Испания, дава пример той за мащаба на работата.
Проблемът е финансирането. За тази година инвестициите, признати от КЕВР в цената на тока - за достъп и пренос през мрежите, са 117 млн. лв. Дружеството планира над 175 млн. лв., тоест близо 60 млн. лв. отгоре, за които не е ясно дали ще бъдат признати от енергийния регулатор.
От тези 117 млн. лв. 81 млн. отиват за присъединяване на нови потребители. Невиждан бум на строителството на нови сгради, както и присъединяването на възобновяеми източници "гълта" към 70% от одобрените инвестиции. Други 29 млн. лв. са за смарт електромери и остават едва към 10 млн. лв. за вложения в мрежите. Ако това е темпът за инвестиции за обновяването им,
това би отнело не 10,
а 100 години
Така че повече от ясно е, че реновирането на старите електропроводи няма да стане през цената на тока, както е досега. Изходът е търсене на нови източници за финансиране и най-вече европейски програми за обновяване на мрежите.
Чисто нова мрежа не сме изграждали поне от 25 години, обясни Радослав Цветков необходимостта от по-голям бюджет и посочи, че средната възраст на мрежата средно напрежение е над 40 години.
Този проблем не е само български. Европейската комисия направи анализ на електроразпределителната мрежа на Европа и установи, че за да има сигурност при снабдяването с електроенергия до домовете са необходими инвестиции от 730 млрд. евро. Мисля, че 10-15 % от подобни средства трябва да дойдат в България, казва Цветков. Според него обаче все още няма ясна визия какво точно да се прави.
Затова той настоява дружествата, които владеят и управляват електроразпределителните мрежи, и държавата да работят заедно за осигуряване на европейски средства за обновяване и за поумняване на мрежите.
Това може да стане с ясни инвестиционна програма, за която да се търси финансиране. Самото дружество отделя повече пари от признатите в цената на тока за по-сигурна мрежа, за да повиши качеството на доставената електроенергия, за сигурността и непрекъснатост на доставките на ток, за развитието и разширяването й.
Ето числата за миналата година - 119,46 млн. лв. признати за инвестиции от КЕВР, вложени 136,45 млн. лв. За 2025 г. са одобрени 117 млн., вложени са 175,34 млн., за 2026 г. - 119,88 млн. лв. в цената на тока, планирани - 170,69 млн.
Всъщност европейско финансиране е налично за подмяната на уредите за измерване на тока със смарт електромери, които да измерват потреблението на ток на 15 минути. Тази година от общо 2,3 млн. електромери в Западна България, 1 млн. ще са "умни".
Подмяната им до 2030 г. ще струва общо 79 млн. лв.,
които са от Модернизационния фонд на Европейския съюз, когато се планира всичките 2,3 млн. да бъдат умни. За тази година инвестицията в тях е 29 млн. лв., но Министерството на енергетиката не е превело сумата. Договорите за еврофинансирането на тази подмяна на устройствата с умни електромери е от 2024 г. и бяха подписани от електроразпределителните компании от една страна и от Министерството на енергетиката от друга.
Изцяло на дистанционно отчитане от 2018 г. е община Перник, следват Благоевград, Дупница, Петрич, Самоков, както и периферията на София. В столицата в момента смарт уреди се монтират в "Лозенец" и съседните квартали към центъра, съобщи Виктор Станчев, зам.-председател на Управителния съвет.
На този етап умните уреди, които дават представа за потреблението в близост до реалното време на ползване на тока, позволяват да се хващат кражби на ток. В бъдеще при либерализация на пазара потребителите ще могат да управляват потреблението си, а и да се приложат гъвкави тарифи. Те биха могли например да намаляват потреблението си пиковите часове, а да пускат пералня и сушилня в часове с ниски цени на тока, примерно към 12 часа.
Подмяната на новите интелигентни устройства е само част от процеса по дигитализация. Една такава съвременна система от 2,3 млн. клиента не може да бъде управлявана без интелигентна система, коментира Виктор Станчев.
Дружеството планира с помощта на GIS (географска информационна система) да изгради дигитален близнак на мрежата. В момента приоритет е мрежата средно напрежение, а след това и ниско напрежение.
