- През 1965 г. инженерът Дочо Шипковенски създава концепция за годишнината и пише писма до Живков, Милко Балев и 14 институции
- Людмила Живкова преодоля не само съпротивата на баща си, а и на СССР, казва той
- Инженерът е възмутен, че младите не се откъсват от магнетофоните, а учениците смятат Паисий "за милиционер, ходил до Австралия и работил със съветския учен "Пушкин"
Дебатът кога точно е годишнината от създаването на българската държава повдига един прелюбопитен въпрос – как на Людмила Живкова й хрумва, че през 1981 г. се навършват 1300 години от този паметен момент. Тези дни Кристиан Шкварек и историкът проф. Пламен Павлов се застъпиха за идеята, че всъщност истински важната дата е 632 г., защото тогава хан Кубрат обединява прабългарските племена в държава, наречена от византийските историци Стара Велика България. За нея свидетелстват както византийският патриарх Никифор, така и Теофан Изповедник.
"Не виждам как може някой да е против тезата, че България е създадена през 632 година – аргументира се пред "24 часа" проф. Павлов. - Това, което става в периода 680-681 г., когато Аспарух идва при делтата на Дунав и се появява Първото българско царство, не е началото на българската държавност. То е много по-рано. Макар и теоретично, можем да го свържем със старата Велика България на хан Кубрат, която се ражда през 632 г. Марксистко-ленинската историография казваше, че това е само племенен съюз. Но всъщност това е държава.
Още повече че откритието от Мала Перешчепина - с гроба на Кубрат и печатите с монограми на гръцки език, показва, че става дума за владетел на държава. Така че е много основателно да се приеме 632 г. за началото на държавността."
В дъното на тази история обаче не стои Людмила Живкова, както се смяташе до момента и това не й е хрумнало по повод 2500 години от Персийската империя, а идеята е дал един български инженер, който цял живот е подозиран от Държавна сигурност, че е американски шпионин. Съдбата му е изключително необикновена, но за да не съсипваме сюжета, ще я разкажем в следващ брой. През 1965 г. Шипковенски е съвсем млад и докато преглежда различни исторически дати в съветското списание "Наука и жизнь", е осенен от две идеи. Първо, че през 1974 г. се навършват 1111 г. от славянската писменост, а 1300-годишнината от създаването на България предстои през 1981 г. Дни наред планира мащабна кампания и изпраща мотивирано предложение не само до кабинета на Тодор Живков, където е Милко Балев, а и до ЦК на БКП, до Градския комитет на БКП в София – общо до 14 институции, сред които Министерството на културата, Министерството на образованието, Института по опазване на паметниците и др.
"Обърнах се към Балев, защото моят и неговият баща бяха в основата на някогашната Троянска популярна банка и се познавахме – разказа пред "24 часа – 168 истории" Дочо Шипковенски. - Затова Милко Балев предаде копие от писмото ми на Людмила Живкова."В становището си Шипковенски посочва, че немалка част от младото поколение "намира едва ли не единствен смисъл да прекарва свободното си време около магнетофона".
По-нататък в писмото си до Живков и институциите той изразява съжаление, че само единици от младите са в състояние да говорят за историята, културата и изкуството на българския народ през вековете. Отбелязва, че му е мъчно, че археологическите институти и научните сътрудници се оправдават с недостатъчно финансиране при проучването или реставрацията на различни обекти и някои от тях като вила Армира могат да бъдат изгубени безвъзвратно.
След което дава базови насоки как да се организират кампаниите за 1111 г. от писмеността и 1300-годишнината. Идеята му е честването на буквите на Кирил и Методий да обедини народите, използващи кирилица, в общославянски комитет със съответните национални структури. А и при двете концепции могат да се организират изложби със снимки, картини, скулптури, но също така и театрални, балетни, филмови, циркови, спортни и самодейни постановки. Според него в организацията могат да бъдат привлечени ентусиасти, пенсионирани учители, интелектуалци, тъй като двете годишнини изискват комплексни мероприятия – историко-проучвателни и архитектурно-строителни, посочва още Шипковенски.
За целта той предлага подробно да се изучат историческите следи от най-древни времена - за всяко селище, да се съберат легенди, песни, хроники, въоръжените борби срещу угнетителите, "да се усвоят нови методи за датиране с въглерод-14, пластова рентгенография, която е италиански патент, и популяризиране на свършената работа". Тези иновации в археологията през 1965 г. тъкмо са навлизали като авангардни технологии.
В строителните дейности според него най-важно е запазването на археологическите паметници, за да не се допусне гибелта им.
Освен това Шипковенски е озадачен как е възможно на земята на славянската писменост да няма нито един паметник, посветен на Кирил и Методий. След което задава логичния въпрос към властта – защо ние не можем, а в Рим са успели не само да отделят цяла стена от храма "Сан Клементе" в чест на братята, но и да съхранят гроба на Кирил по един чудесен начин, както и делото им с Методий?
За да не се допускат подобни дефицити, той предлага да се помисли включително и за научно проучване къде би могъл да е погребан Методий.
Паралелно с това Шипковенски описва в становището си до властта потреса си, че в София е открит паметник на Паисий, който може да се определи като подигравка с делото му.
"И затова не е чудно, че има ученици, които пишат за него като за "милиционер", "посещавал Австралия" и беседвал със съветския учен Пушкин", възмущава се Шипковенски, уточнявайки, че е взел цитатите от "Студентска трибуна".
Заедно с това предлага изграждане на парк-паметник, в който е въплътена историята, свързана с великите царе, просветители и революционери. Идеята му е средствата за кампанията да се набират от комитетите по места. Подчертава, че за Кирил и Методий е необходим наистина грандиозен паметник. Заради разрастващото се строителство на "Балкантурист" предлага в тази сфера да навлязат фолклорните и историческите мотиви с акцент върху богатата ни история.
Застъпва се за идеята да се покаже уважение и към църквата, която в продължение на 800 години е свързана с властта и с историята ни, а по-късно и с образованието.
В цялостната си концепция за честванията той предлага на върховете по билото на Стара планина да бъдат отбелязани с величествени паметници ключовите годишнини от историята ни.
Младият човек има още много идеи, описани в становището му, но за негово съжаление поне 5 години по тях няма никакво движение. До момента, в който една среща променя всичко.
През 1970 г. съдбата му отрежда да е служител на IBM и концернът го изпраща на обучение в Лондон и именно заради това по-късно ще го подозират дали не е бил американски шпионин.
От своя кръг познати научава, че в британската столица е и Людмила Живкова със съпруга си - неговия състудент от Техническия университет Иван Славков. Причината е, че Людмила Живкова е на специализация в Оксфорд и подготвя дисертацията си. "С Людмила Живкова и Славков се срещнахме в Лондон пет пъти – спомня си Дочо Шипковенски. - Показах учебния център на IBM, а те представляваха голям интерес за България. Запознаха ме с посланика и в неформална обстановка разказах на Людмила за идеите си за годишнините. По-късно разбрах, че след като се върнала в България, е питала Милко Балев за моите писмени аргументи и той бе предал становището ми."
"По-късно установих, че 99% от всички идеи, които бях лансирал, са реализирани при отбелязването на 1300-годишнината", констатира днес Шипковенски. Именно заради това Милко Балев съдейства на троянската общественост за построяване на арката на Троянския проход. А един разговор между Шипковенски и арх. Георги Стоилов по интересен начин води до изграждането на паметника на Бузлуджа.
Архитектът споменал пред него, че е проектирал два небостъргача за Москва и Пекин по авангардни технологии и височина от 1500 м. Когато се заприказвали за миналото, се оказало, че в главата на Стоилов вече упорито се върти идеята за "летящата чиния". Защо пък да не е на Бузлуджа, сакралното място за тогавашните комунисти?
Днес Дочо Шипковенски е убеден, че без Людмила Живкова грандиозното честване на 1300-годишнината не би било възможно:
"Тя дори превъзмогна баща си заради огромните разходи, той се съгласи чак когато видя какъв ентусиазъм има и че всеки окръг и град имаше програма, посветена на юбилея. Няма невъзможни проекти, само трябва да се намери подходящият ръководител и кой ще застане зад него."
Макар да не е било никак лесно, Людмила Живкова преодолява и съпротивата на СССР срещу това честване.
"Неслучайно там комитетът бе най-слаб, докато в другите страни бе създадена много сериозна организация – разказва Дочо Шипковенски. - Помня как тук дойде Емок Пая, наричаха го скулптора и архитекта на Африка. Той проектира Двореца на африканското единство в Етиопия. Беше женен за една от дъщерите на краля на Бенин и двамата дойдоха в България, 4 дни ги развеждах из Шипка, Стара Загора, Търново, Троянския манастир. Посетиха България, за да се запознаят с историята и именно Емок Пая оглавяваше Комитет "1300 г." в Африка." Човекът бил очарован от историята ни, нищо, че му откраднали чантата с парите и самолетните билети.
"Купихме им други, набавихме всичко необходимо", посочи Шипковенски. Според него годините за подготовка на честването са били времена на изключителен духовен и стопански подем. Светът заговори за България: "Всеки окръг, град и община имаше собствена програма "1300". Навсякъде се създадоха местни комитети - 1300 изтъкнати личности и приятели на България."
На въпрос защо е избрал все пак 681 г., а не 632 г., Шипковенски сподели, че в онези времена – през 60-те и 70-те години, твърде малко се е знаело по тази тема и би предпочел историци да се произнесат на базата на новите открития и знания. Според него днес, 50 години по-късно, може да се аргументира много по-прецизно датата на самата годишнина.
Въпреки това той отбелязва, че всеки, който е изучавал внимателно история, трябва да знае, че в 632 г. не е имало нито Византия, нито византийски историци, нито византийски патриарх Никифор – само св. Никифор Константинополски. Имало е Източна Римска империя.
"Терминът Велика Стара България се появява векове по-късно – обяснява компютърният специалист. - Доказано е, че
Кубрат обединява кутригури, оногундури, хунски, приазовски и кавказки племена в обща власт, а скитските общи етносни основи в бит и език ги прави сериозно териториално имперско-държавно образувание. Съюзът има кратък живот и след 20 – 30 години се разпада на отделни владения – държави в пет посоки, предвождани от синовете на Кубрат. В 681 г. Аспарух стига до Дунава в естествено укрепения завой на реката, наричан Онгъла (Ъгъла). С подкрепата на славянските племена, стоящи в засада, лошата организация на римските войски сред блатата на Онгъла, Аспарух печели войната с Източната Римска империя, предвождана от самия константинополски император. Славяните, живеещи между Дунав и Стара планина се присъединяват към Аспарух и неговите дружини стигат до Куберовите владения в Македония. Така че 681 г. дружините на Аспарух, известни вече и като българи, побеждават Източната Римска империя – именно при спечелена голяма военна победа се слага началото на държавността на Дунавска България.
Що се отнася до идеята на проф. Павлов за честване на 632 г., тя има своето място в поредицата знаменателни дати в историята на нашите праотци траки, скити и българи. Трябва да се обмисли и представи както подобава."
Очевидно е, че експертите са на ход, а всички свидетели на честванията, свързани с 1300-годишнината през 1981 г., през 2032 г. ще имат умопомрачителния шанс да отбележат 1400 години от създаването на България. Или само за 60 години ще празнуваме две столетия.
